Фердинанд основава Чамкория с ловната хижа „Царска Бистрица”  

На 17 декември Боровец ще открие новия сезон с тържества по повод своята 120 годишнина. Той е първият планински курорт в България и на Балканския полуостров. До средата на 20. век носи името Чамкория. Началото е поставено през 1896 г., когато цар Фердинанд започва строежа на ловната си хижа „Царска Бистрица”. Така мястото става любимо за отдих на царското семейство. Примерът му е последван от много заможни семейства от столицата, които построяват вили. Сред тях са предприемачи, банкери, офицери. През 1928 г. вилите са вече 74. Малко известен факт е, че през 1889 г. цар Фердинанд е инициатор на първото организирано изкачване на връх Мусала с експедиция от 25 човека. Смята се, че името на Балканския първенец идва от Мус Аллах – „близо до Бога”. Днес той е един от 100-те национални туристически обекта. Дълго време Боровец е място за летен отдих, но постепенно притежателите на вили започват да го посещават и през зимата. Интересът толкова нараства, че през 1903 г. е пусната първата редовна автобусна линия София-Самоков-Чамкория. Но едва през 30-те години на 20. век, с навлизането у нас на ските, на курорта започва да се гледа и като на място за зимен отдих и спорт.

През 1913 г. сп. „Млад турист“ пише, че на запад при зимни излети се ползват „двуметрови дъски“, а български студенти, следващи в алпийските страни в този период, донасят по чифт ски. В това време самоковци се забавляват, като от Сборната рота (до днешния хотел „Олимп”) до града се устройват състезания с дву-, три- и дори осем местни шейни – най-различни модели местно производство.
В ловните дворци „Царска Бистрица“ и „Ситняково“ като инженери, метеоролози, ботаници работят и чужденци. Те донасят със себе си ски, които ползват за задачите си в околността. Семейството на един от тях – Михаил Кръшняк – се установява в Самоков след 1919 г. Михаил Кръшняк-младши демонстрира на съучениците си спускания със ски от Ридо и Пашаница. Известен брой колежани от Американския колеж също са притежавали ски и са „заразили” по-будните и спортни натури от младите самоковци. Но как да се снабдят със ски? Отговорът е „Направи си сам”! Смятали са, че изработката на чифт ски е лесна работа и много самоковци дърводелци са опитвали. В резултат на това саморъчно производство са постигнати чудновати модели, дори са използвани „дъги от бъчви” за децата. Едва по-късно в града започва производството на истински ски, носещи марката „Славеевки“.


Симеон II и сестра му Мария Луиза на шейна, водена от цар Борис


През 1924 г. , по инициатива на директора на Самоковската гимназия Иван Велчев, с доброволен труд е построена хижа „Мусала”, или Клековата хижа. Един от участниците в строежа - Димитър Въжаров, разказва в спомените си: „ С директора Велчев, с още няколко учители и с ръководството на Туристическия ученически клон определихме мястото при един зимен поход в дълбокия сняг. Царят разреши тогава не само да се ползва негов имот – всичко в района беше царска собственост, но и нареди на управителя Михаил Кръшняк да освободи взвод войници от охраната в помощ за отсичането на клековите дървета. Ние, учениците, бяхме на бивак до Велчовото мосте всяка събота и неделя. Изнасяхме от дерето насечените клекови дървета на по-равно място, откъдето Васил Арнаутино ги изкарваше с конете до Мусаленското езеро“.


Стара картичка с Клековата хижа на Мусала


На 16 февруари 1930 г. Юношеският туристически съюз –клон „Рила”, организира първото в историята на българския спорт състезание. Представата за трасе е била спускане през гората от Ситняково до Боровец. Състезателите се изкачват пеша до Ситняково и след дружен обяд младият Михаил Кръшняк се спуска през гората, за да очертае трасе за останалите.

Интересен е фактът, че през януари 1936 г. излиза закон, който задължава притежателите на ски да ги декларират и да заплащат акциз - за организираните скиори 20 лева, за неорганизираните - 50 лева. Целта е да се съберат средства, които да позволят на български скиори да участват в зачестилите по това време международни състезания. Тези планове обаче не се осъществяват. Членската маса започва да намалява. През целия сезон нито един самоковец не плаща акциз. Така законът се проваля, трае само един сезон и е отменен.

Курортът се нарича Чамкория до 1942 г. Тогава големият български езиковед акад. Александър Тодоров-Балан предлага името Боровец и то се възприема от всички.


Хижата "Царска Бистрица"

Голямата слава на курорта идва през 70-те и 80-те години на миналия век благодарение на успехите на българската ски легенда от Самоков Пепи Попангелов и усилията на баща му – Петър Попангелов-старши. Тогава курортът се развива и като международен ски център. От излизането си на световната ски сцена през 1974 г. до днес Боровец е домакин на 2 световни и 12 европейски купи и многобройни състезания на ФИС за ски алпийски дисциплини. Днес една от пистите носи името на легендарния ни скиор.

Днес Боровец посреща туристи от цял свят, като им осигурява условия за отдих и спорт, измерими със световните стандарти. Перлата на курорта - дворецът „Царска Бистрица”, е отворен за посещения и привлича много от почиващите. В него, например, е запазена уникална колекция от глухари, отстреляни от българските царе, като на всеки трофей са отбелязани денят и мястото на лова. Внукът на цар Фердинанд - цар Симеон II, изгражда в парка параклис „Св. Иван Рилски”, който е отворен за венчавки на младоженци. Любопитен е фактът, че през 2003 г. белгийският крал Албер и съпругата му Паола посрещат новата година именно тук. Година преди това цар Симеон жени дъщеря си Калина пак в Боровец. Специално изградени шатри посрещат десетки представители на аристокрацията от цял свят, а събитието е отразено в редица световни медии, което отново носи международна слава на вековния ни курорт.