Потомците на тези, които идеално знаеха как да отнемат незаконните придобивки на капиталистите отпреди 1944 г., с години умуват как да го направят. Дано сегашните управници го направят. И за да бъде по-лесно, нека помогна с един конкретен пример.
Дядо ми Раде Чолаков, леяр и притежател на работилница, през 1946 г. като производител попада под ударите на Закона за незаконно забогателите. Той трябва да докаже с двайсет и шест години назад, тоест от 1920 до 1946 г.,
кога, как и колко е получил от своя занаят:
приходи и разходи година по година. Независимо че много от документите са изгорели по време на войната, трябвало е да потърси отново всички свои клиенти, за да получи заверени декларации от тях. Същото важи и за парите, които е имал по сметки в банките.
Нека повторим - да доказва от 1920 до 1946 г. своята легална дейност!
Като съответно приложи всички видове квитанции за текущи данъци, осигурителни полици на него и на съпругата му. Той е трябвало да представи подробна декларация за притежавана движима и недвижима собственост на негово име и на името на съпругата си - къщи, вили, ниви, наследства, превозни средства, инвентар, ценни книжа, машини за производство, стоки, материали за производство, скъпи домашни мебели, пари и скъпоценности. Като накрая се изчислява дали стойността на притежаваното e равна на стойността на приходите и разходите му за всичките години.
Всичко това се декларира по чл. 10 от Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти.
Ровейки се в старите архиви на моя дядо, аз намерих документи, с които мога да се гордея - например: похвално писмо от Софийска община от 1933 г. по повод
търга, който дядо ми спечелва,
за да произведе в леярната си работилница винтови столчета за мотрисите на софийските трамваи. Така спестил валута на общината, тъй като те били внасяни от Германия. Но тъй като не може да се снабди с декларация от онова време - изгорял архивът, не са му били признати. Намирам и донесение от “бдителен гражданин”, който пише до Другаря прокурор за “богатствата на дядо ми”, след което без бавене се задейства съдебната машина за конфискация.
Дали днешните безброй призиви към прокуратурата имат същата стойност, и то отправени от оторизирани институции? За бързина изобщо не споменаваме. Като член на Управителния съвет на Занаятчийска популярна банка
дядо ми е трябвало да доказва и дали не е “спекулирал” с поста си!
Както виждаме, никак не е трудно същият опит от 40-те години на миналия век да се приложи успешно и днес, в 2015 г.
И да се излезе със съдебно решение в името на народа за конфискуване в полза на държавата на суми и имоти, които не могат да бъдат доказани с реални доходи и приложени документи. Както това се е случило при моя дядо през 1947 г. -
бил задължен да внесе в полза на държавата 370 хиляди лева недоказани средства,
както и разноските по делата - още 20 хиляди лева!
Не разбирам как потомците на тези някогашни стриктни изпълнители на Закона за незаконно забогателите днес не могат да осъдят никого, не могат да му отнемат незаконното имущество и пари, не могат да направят и най-простата приходно-разходна сметка и да въдворят СПРАВЕДЛИВОСТ!?!
Снегът на спомена
Донесение от “бдителен гражданин” нарочва Раде Чолаков за незаконно забогатял
След като се задейства съдебната машина, конфискуват имуществото му
3 коментара
Раде Чолаков
Заедно с работниците пред току-що изработената хидравлична преса за винарски завод (първият вляво горе)
В най-щастливия ден