Д-р Киро Попов заклевал Левски да не тръгва за Ловеч през Къкрина  

Смъртната присъда от процеса „Левски“ е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Делото завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Такава е известната зловеща хронология. Малко популярно обаче е, че преди да тръгне за голготата си, Левски се отбива за последно в родното си Карлово, където има среща с д-р Киро Попов. Лекарят го увещава вместо за Ловеч през Къкрина да тръгне за Цариград.

Днес карловската многопрофилна болница за активно лечение носи гордо името на д-р Киро Попов. Той е роден през 1844 г. в Алтън Калофер, в семейството на Димитър и Дода Стоилови, пише военният историк доц. Петър Ненков.

Бащата на Киро е енорийски свещеник в калоферската църква „Успение на Пресвета Богородица“. Има трима братя: Стоил, Лазар и Константин, и една сестра Стефана.
Началното си образование получава в прочутото класно училище в Калофер, в което му преподава бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков. След това учи в Цариград и завършва през 1869 г. медицина в Букурещ. Когато учи в румънската столица, се запознава с Любен Каравелов и Васил Левски и се включва в работата на БРЦК.

Вече като дипломиран лекар, той идва в Карлово и поема лекарската практика в подбалканския град, като въвежда абонаментната система на здравеопазването и открива първата аптека. Възлага нейното управление на по-малкия си брат Константин, който завършва през 1869 г. в Рим униатската гръцка семинария „Свети Атанасий“ и след кратък престой в Цариград се установява в Карлово при брат си.

Доктор Киро Попов бързо си създава авторитет сред местното българско, мюсюлманско и еврейско население. Оженва се за дъщерята на прочутия даскал Райно Попович, „умната и добродетелна девойка“ Елисавета (Ека) Райнова.

Заедно с брат си Константин са избрани за членове на местния таен революционен комитет, създаден от Васил Левски в местността Млати шумка край Карлово през юни 1869 г.

В началото на декември 1872 г. Апостолът идва за последен път в родния си град. Вече са факт арестът и разкритията на Димитър Общи пред турския съд. Левски се опитва да спаси създадената от него революционна организация от пълен провал.

Късно вечерта той пристига в къщата на д-р Киро Попов и няколко часа обсъжда с него и брат му Константин обира на турската поща в прохода Арабаконак, последвалия провал и арестите на дейци от Вътрешната революционна организация, самоубийството на неговия помощник Ангел Кънчев на пристанището в Русе и други тревожни новини.

Д-р Киро Попов и брат му Константин, който по-късно става врачански митрополит, се опитват да разубедят Апостола да не преминава Балкана, а да се отправи за по-сигурно към Цариград, но Левски е твърдо убеден, че трябва да отиде в Ловеч, за да прибере архива на комитета, и оттам да замине за Влашко.

Повече двамата братя не виждат Дякона. Той е предаден и арестуван от турската полиция в Къкринското ханче край Ловеч, осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1872 г. край София.

През Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. в селищата от Карловския край се разиграват покъртителни сцени на дивашка саморазправа и необуздана злоба. Разбирайки, че дните им на господари на тази прекрасна земя са преброени, местните мюсюлмани заедно с дошлия от Пловдив аскер на Кямил паша, башибозука и черкезите подлагат на огън, грабеж и сеч Сопот, Калофер, Карлово и околните села. Избити, поругани и прокудени от своите родни места са хиляди невинни хора. Местното население нарича този ужасен период Страшното.

Заради това, че са посрещнали с хляб и сол една казашка сотня от предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, заради това, че са заменили омразните фесове с калпаци, д-р Киро Попов и други видни карловци са арестувани и хвърлени в страховития затвор „Таш капия“ в Пловдив. Задържаните карловци са бесени от турците без съд и присъда. Последни увисват на въжето двама от най-видните сред тях – иконом Христо поп Василев и д-р Киро Попов. Те са обесени за назидание на 12 септември 1877 г. на Узунчаршията – главната улица в Пловдив.

Така само на 32 години загива д-р Киро Попов, като оставя млада жена вдовица и две деца сирачета.