Боян Пенев бил първият професор, който задявал студентки

Проф. Никола Георгиев е доктор на филологическите науки и преподавател по теория на литературата в Софийския университет. Лектор по български език в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Пенсилвания и др. Изследвания на професора са издадени в множество чуждестранни издания. Известно е, че рядко дава интервюта, затова за в. "Над 55" е голяма чест да поразговаря с професора по различни теми от миналото и днешния ни ден.

- Професоре, всички ваши студенти знаят, че ви считаха за един от преподавателите дисиденти в Университета...

- Писаха за мен, че съм "анархистът-законодател". Мразя да се приобщавам към каквато и да е идеология, предпочитам да мисля с главата си. А това е много трудно и май не го мога! (Смях - б.а.) Във всички случаи, имах си "дребни неприятности" с властта. Не мога да разбера как се "скарах" с комунистическия режим. Бях набеден като носител на "западно влияние" - на формализъм в литературознанието, на структурализъм и разни други "изми". Това доста забави професорската ми титла.

- Конкретни поводи имаше ли?

- Ами първия път изглежда съм изразил гласно несъгласие с нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехия. Всъщност казах, че за пръв път братските войски се обединяват и правят нещо заедно срещу един от тях. Често "обединенията" са нищо повече от катастрофално разединение. То това го има и в болшевишкия лозунг "Който не е с нас, е против нас". В "Пролетарии от всички страни, обединявайте се!" пак прозира призив да се обединим, за да се опълчим срещу някой друг. (Смях - б.а.)

- А за какво ви намразиха втория път?

- Ами, писах една статия за книгата на Радичков "Свирепо настроение", че някак си не се връзва с казионната идеология. В момент, в който се чудеха как да го "преосмислят", за да го доближат до комунистическата идеология, аз написах, че това е модерна литература, която се "скарва" с традициите ни. Изразих контраста Елин Пелин и Радичков. Тази трактовка не се хареса много. На редакторите, които допуснаха статията, са им дърпали ушите после.

- В литературните среди знаеше ли се кой е авторът на акростиха "Долу Тодор Живков"?

- Не, така и не се разбра със сигурност. Набедиха един поет, но не беше много сигурно. Това стана вече накрая, преди да свалят Живков и самият той май не искаше да му се обръща внимание. А и преди са ставали такива гафове. Не помня кой вестник беше - мисля, че "Труд", излезе със заглавие на първа страница: "Първият ДЪРВЕН и партиен ръководител Тодор Живков..." Навремето буквите се набираха и някой от печатницата е махнал едно "жа", а после другите не са го забелязали или са се направили, че не го забелязват. Във всеки случай, вестникът излезе с това заглавие по будките.

- А Блага Димитрова беше ли, според вас, дисидент?

- Ами тя си имаше неприятности с предишната власт, в интерес на истината. Това, че я печатаха, не е критерий, че са я харесвали. Властта имаше и такъв похват - да издаде нещо, за да може после то да се отрече - да се демонстрира сила и наказанието на автора да бъде предупреждение за останалите.

- Наскоро изразихте не много ласкаво мнение за президента Първанов...

- Гледам да съм чужд на идеологиите, но понякога се чувствам длъжен да изразя мнение. Да, казах в едно интервю, че Първанов е доста посредствена личност. Слушах една негова реч, която ми даде повод да изразя подобно мнение.

- Вас лично не ви ли поканиха от някоя партия след Десети ноември?

- Поканиха ме. Дойдоха трима - на това диванче, на което стоите в момента - тук, в Университета. Предложиха ми направо да ме направят президент. (Смях - б.а.) Казах им, че ще помисля. Още на другата сутрин отидох сам в централата и им казах: "Не е за мен тая работа!" Последва оферта за посланик в Полша. (Смях - б.а.)

- Мога ли да ви задам въпроси около някои тайни в литературата? Вярно ли е, че Багряна и още няколко видни литератори са били повикани от цар Борис да дадат мнение за Вапцаров?

- Не, това е един мит. Царят наистина е бил потърсен от роднини на Вапцаров след произнасянето на смъртната присъда, но направо се е скрил и никого не е викал. Това, което се разказва за Багряна, че е кимнала двусмислено за качествата на Вапцаров, е станало в съда. Разказват го банскалии, присъствали на делото. Има две дела срещу Вапцаров. На първото е съден за стихотворение - за "Хроника". Тогава го спасява Светослав Минков. Оправдават го и го интернират в Годеч. На второто дело вече не го съдят за поезия, а за революционна дейност и по него няма кой да го спаси. След 90-а Вапцаров бе обруган, за срам на българската интелигенция. В един съвременен учебник по литература не пише изобщо, че е разстрелян - казват, че е "умрял" на еди-коя си дата.

- Вярна ли е епиграмата на Радой Ралин "Елисавета Обиграна - поетеса и царска метреса"?

- Багряна пише жалейна елегия за цар Борис ІІІ, докато други поети по това време пишат партизански песни. Може да се каже, че при всички режими е била "метреса". И Дора Габе е била такава.

- Вярно ли е, че двете с Дора Габе все са се състезавали по отношение на мъжете?

- Има нещо такова. Модернистичният поет от 30-те години - чехът Незвал, се влюбва и в двете, но сега наскоро излезе една книга на нашия пазар - един негов роман, в който главната героиня е Дора Габе - това го пише и в предговора. Багряна зарязва мъжа си - Шапкарев, има и син, и отива при мъжа на Дора Габе - Боян Пенев. Но той умира, преди да се разведе с Дора Габе, и тя остава негова вдовица. Боян Пенев е първият професор в Университета, който е въртял истории със студентки.

- Чувала съм нещо подобно за д-р Кръстев, основателят на кръга "Мисъл"...

- Ами през 1919 година той се влюбва отчаяно в една студентка и не може да го скрие - много страда и се самоубива.

- Значи, имаме двама самоубийци от кръга "Мисъл" - д-р Кръстев и Яворов...

- Да. Там с Яворов работата не е много ясна - какво точно се е случило между него и Лора Каравелова.

- А вярно ли е, че тя признава любовта си на Яворов на гроба на Мина?

- Не, този момент е митологизиран и напълно измислен, според мен.

- Лора, освен влюбена и истерична, не е ли била леко луда, според вас?

- Ами сестра й полудява след смъртта на мъжа си - била е женена за Йосиф Хербст. Сега дали е имало в семейство Каравелови подобна налудна наследственост е трудно да се докаже.

- Вие често дискутирате по въпроси за двуезичието и популистката подмяна на наименования в политическия и обществения ни живот. Ще се съгласите ли с мен, че в миналото все пак това се правеше по-предпазливо. Циганите си бяха цигани, а не "роми" и май живееха по-добре от сега...

- Да. Евфемистичното название "ром" е много по-обидно от циганин, защото навежда на гузност от гледна точка на отношението към едно съсловие. Подобни замествания се правят съвсем нарочно от управляващите. По идентичен начин сиромасите днес са наречени "социално слаби". В миналото пък имаше парадоксални изрази като "самозадоволяване в селското стопанство". Всеки знае какво е "самозадоволяване". (Смях - б.а.)

- Като специалист по езика бързо ли разпознахте лъжата в прочутата царска фраза: "Ще се разбере, като му дойде времето"?

- Да. Поначало бях подразнен още с претенциите за възвръщане на монархията, както и с по-късните му материални претенции.