Боян Балкански е роден в красивото село Искрец край Своге. Като инженер до пенсионирането си е работил в Института “Водпроект”. Проучвал е и проектирал напоителни системи с язовири в Азия и Африка. Занимава се с литература, публицистика, краезнание. Носител е на званието “Заслужил родоизследовател и краевед”, награден е и с Почетна грамота от Съюза на краеведите в България.Член е на Съюза на независимите български писатели и е председател на неговия филиал в община Своге. Автор е на 10 книги - поезия, хумор, сатира и афоризми, пътеписи, природно краезнание и диалектоложко езикознание. Той е и съучредител на Художествено-творчески клуб “Искри” в Искрец. По негови стихове е композиран химнът на с. Искрец. Събитията, които станаха в Близкия изток и особено в Сирия и Ирак, бяха повод да направим това интервю с него.
- Г-н Балкански, в книгите ви има богата информация за българските ни корени, за древната българска история, за културно-историческото наследство на родния ви край. Какво ви вдъхнови да напишете “Загаснали огнища”?
- По принцип много по-често употребявам “род”, а не “народ”. Това не означава, че пренебрегвам българския народ, но от неговия състав държа най-много на древните българи, населявали Евразия преди много хиляди години.
- Издадохте уникална книга с пътеписи - “Българи сред огнищата на древни народи”. В нея, от времето на вашия престой в Ирак през 1976 г. и 1978 г. и в Сирия между 1983 г. и 1988 г., където сте работили върху проучване и проектиране на напоителни системи с язовири в тези две страни, описвате много интересни събития, които са актуални и днес заради войните в Ирак и Сирия. Разкажете ни нещо за тази книга.
- В тази книга са посочени стотици имена на личности и исторически събития, отнасящи се до древни народи и техните взаимоотношения - хети, асирийци, хатриани, финикийци, палмирци и други. Един от мелиоративните ни обекти в Сирия беше в голямата Аккарска равнина до самия бряг на Средиземно море. Оказа се, че се намираме в центъра на огромната древна Финикия с нейните структурни поселения - градове или градове държави. Това са: Тартус, Амрит (Маратос), островната държава Арвад (Арадус)...
- Пишете, че през 1978 г. в Иракски Кюрдистан са били отвлечени трима български специалисти от кюрдските партизани, ръководени от Джалал Талабанº, президента на Ирак от 2005 г.?
- Една сутрин, отивайки на обекта за проучване, наши специалисти и мои колеги бяха накарани от местните партизани да се изкачват заедно с тях из стръмен планински скат по извита козя пътека. Същите се държали добре с тях и им предлагали цигари. На всеки четиридесет минути им давали по 10 минути почивка. И така, докато се изкачили на високо плато, но по-далеч от партизанския лагер. Колегите обяснили, че нямат никакви лоши намерения към кюрдите, че работниците им са кюрди, с които се разбират много добре, още повече че са далечни роднини, и искат да бъдат освободени. А временните им похитители изтъкнали, че всичко, което правят българите и специалистите от други страни - пътища, тунели, язовири и пр., е хубаво, но за самите кюрди не е добре. Мотивирали се с това, че във всеки облагороден район на Кюрдистан навлизали арабски войски и администратори, които принуждавали кюрдското население непрекъснато да се смесва с арабското с цел асимилиране или да се изтегля все пò на север и все по-надалеч. Така постепенно щели да бъдат превзети кюрдските земи. След продължително слово ги попитали: “Ще строите ли тука язовир, или не?”. Колегите, разбрали желанието на партизаните, отговорили многогласно: - Халас!, което е “Не” на кюрдски. “Няма да строим”. После кюрдите пуснали нашите хора да си вървят за Киркук, където бяхме отседнали, но с изрична заръка да занесат написаното от тях писмо до военните в града, с които си имали взимане-даване. Още вечерта случаят беше разгласен. Изводът от това събитие бе да се разбере от целия свят, че кюрдите в Ирак продължават да се борят за своята свобода. За случая бяха използвали българите, без да им навредят.
- Вие сте автор на “Речник на говора на с. Искрец, Софийско”, какво ви подтикна към написването му?
- Работих с голямо желание и удоволствие върху него почти 40 години, с няколко прекъсвания. Чрез речника исках да оставя говора на искречани в историята на българската диалектология. Думи от книжовния ни език и местни диалектни думи днес се срещат със същото или леко променено звучене в Таджикистан, Афганистан, Иран, Кюрдистан, Словакия, Унгария и пр. Те са едни от “свидетелите”, които посочват с кои народи през изминалите хилядолетия българите са имали родствени или близкосъседски отношения.
- От работниците кюрди в Иракски Кюрдистан сте записали и научили говоримо към 1700 думи, от които над 500 от тях имат коренна връзка с българския език.
- Смята се, че в над 25-милионното кюрдско население в Иран, Ирак, Турция и Сирия има 13 етнографски групи. Аз живях сред двете най-големи групи в Иракски Кюрдистан. Това са бахдинàни, или курманджº, които живеят предимно в района на град Духок, и суурàни или, както им викат, ”баш кюрди” в района на гр. Сюлеймания. Говорът на тези групи има известни различия. А що се отнася до коренната връзка на наши с кюрдски думи, тя съществува в голяма степен, независимо от произхода на същите. Ето някои от 500-те такива: българската дума куче на кюрдски е кууча. За сравнение, в Таджикистан на кучето казват куучук, а в Кавказ - куч; българската дума жито при бахдинаните е житет; дудук - дудук; полица при суураните е полица; торба и при едните, и при другите е също торба; нокът - нинок; брат при бахдинаните е брау; при суураните е бра. Или българската дума денем, която при бахдинаните е дения, се употребява и в селото Малък Преславец, Силистренско. Голям интерес предизвикват у мен българските диалектни думи от родното ми селище Искрец и неговия район, които се употребяват в Кюрдистан, като: аре! (хайде!) - ара!; думата варда (пази се!) при кюрдите е - барда!; казма (кирка) е казма; коля (режа) при тях е - колит. Същата се изговаря по същия начин и в Алтай, но и в областта Джунгария, в Уйгурия, Китай.
- Защо кюрдите ни наричат братовчеди?
- Според най-старата арменска история на книжовника Мовсес Хоренаци, на територията на Горен Басен, около голямото езеро Ван, понастоящем в Източна Турция, се заселват древните Вундови или Ванандови българи. Това става между 153 и 131 г. пр.н.е. Впоследствие същите българи се разселват в територии на днешен Иракски Кюрдистан. Смятам, че това е една от причините за “братовчедството”, но едва ли е само тя.
Град Хама с водните колела, Сирия
- Били сте в Палмира, водните колела в Хама, християнски градове. Какво ли е останало от всичко това в момента, след като ислямистите масово разрушават древни селища и артефакти?
- Познати са ми регионите, в които и днес се водят войни - Сирия и Ирак. Там, пред очите на света, освен хора се унищожават едни от най-големите древни паметници на културата. А краят на тези зверства не се вижда, понеже много държави преплитат интересите си не на своя, а на чужда територия.
- Какви са впечатленията ви от различните български общности зад граница?
- На първо място, виждам, чувствам и болея за тяхното страдание, част от които искат да бъдат приети като жители на днешна България. Един от многото проблеми за всички е продължителното топене на българите извън днешните граници. Особено силна е сръбската асимилационна мелница. Всеизвестно е, че в Македония, в огромното Поволжие и на други места много от хората с български корени не смеят да се назоват българи, защото ще ги последват неприятни санкции от местните власти. В същия момент в Таджикистан, Афганистан, Татарстан, Чувашия, Башкирия и другаде народностни групи, по предание от далечни векове, твърдят, че са българи или родственици на българите. Нашите държавници обаче не умеят да подхранят с надежда и патриотизъм тези етнографски групи.
- Върху какво в момента работите?
- Пред печат е второ издание на книгата за природните дадености на Понор планина. Подготвям стихосбирка, допълнение към Речника на говора на село Искрец, книга с разкази и преиздаването на “Българи сред огнищата на древни народи”.
Зденка ТОДОРОВА
Все още няма коментари