Билетът за рейса беше 4 ст., средната заплата – 250 лв.

Социалната драма, както може да се нарече рязкото увеличение на билетите за градския транспорт в София, неизбежно поражда сравнение с цените и условията на пътуването в недалечното минало на социализма. Нямам носталгия и не искам да давам за пример социалистическия градски транспорт, в сравнение с който софийското метро, съвременните трамваи, автобусите и тролеите в столицата са супер лукс, макар и част от тях да са закупени от други държави не като нови, а като рециклирани стари превозни средства.

Хубавото бе, че в соца държавата полагаше усилия да развива българско производство на превозни средства за градски транспорт. Ако тези производства не бяха ликвидирани след 10 ноември 1989 г., сега и ние щяхме да си имаме модерни, красиви и комфортни автобуси, тролеи и трамваи като например внесените от Полша трамвайни мотриси, които се движат бързо и безшумно по линията номер 7 в София.

През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век с много шум и снимки в печата тръгнаха първите български тролеи, първата българска трамвайна мотриса, създадени в Завод „6-и септември“ със съветска помощ. По-късно се появиха и автобуси „Чавдар“, както и унгарските „Икарус“. Сега за този период ни напомнят само екзотичните снимки от социалистическия печат.

Не съм запомнил обаче с възторг социалистическия градски транспорт. Разписанията често не се спазваха. Налагало ми се е след продължително чакане на някоя спирка, изнервен да тръгна пеша и да измина километри, докато стигна там, за където съм тръгнал. Някои от возилата бяха мръсни и с неугледен външен вид, а чистотата им отвътре съвсем не беше каквато трябва да бъде. За модерна климатична инсталация за охлаждане и отопление можеше само да се мечтае. Колите не достигаха, в пиковите часове се качвахме в голяма блъсканица, а вътре се натъпквахме като сардели в консервна кутия. Случваше се някоя пътничка възмутено да се провикне: „Не се натискайте бе, другарю“. През лятото някои от тролеите и автобусите така се прегряваха, че излизахме от там като от сауна.

Билетчето обаче беше на цена - мечта. През 70-те години то струваше 4 стотинки, а след петролната криза през 1973 г., когато цената на горивата се увеличи драстично, то поскъпна само с 2 стотинки. Със средната месечна заплата през 80-те години на соца, която беше 250 лева, човек можеше да пътува над 4000 пъти в градския транспорт. До 1 юни със сегашната средна заплата от 670 лева с билет от 1 лев можехме да пътуваме 5-6 пъти по-малко. А след увеличението на билета до 1,60 лева ще можем да се возим 7-8 пъти по-малко, или около 400 пъти, т.е. десетина пъти по-малко в сравнение с миналото на соца. Месечната карта за целия градски транспорт беше 5 лева. Нередовните пътници бяха глобявани с 2 лева, но контрольорите нямаха много работа, защото при 6 стотинки за билет гратисчии почти нямаше.
 
Михаил Петров, София