Ново разкритие – Стъпили сме на Луната преди 2000 години  

През 1725 г. известният английски археолог Хенри Дупарк открил столицата на древнотибетското царство Хсин Ну, съществувало около двеста години преди новата ера. В града Дупарк открил огромни монолити (някога покрити със сребро), пирамида, част от кула от син порцелан и кралски дворец, съдържащ тронове с образи на Слънцето и Луната. В центъра на древния палат археологът попаднал на голям бял камък, заобиколен от изящни рисунки. През 1952 г. на същото място пристигнала съветска експедиция.

Учените били разведени в изоставения град от тибетски монаси, живеещи в района. Те им показали древни ръкописи, които до голяма степен потвърждавали научните заключения на Дупарк. Това, което удивило руснаците, било документ, който твърдял, че големият бял камък, поставен в центъра на кралския палат, бил донесен от Луната. Тогава било лесно да се отхвърли с лекота вероятността човек от древността да е стъпил на Луната. Все пак оставали още пет години до изстрелването на „Спутник“. По-съвременни изследвания обаче не могат категорично да отхвърлят тази така абсурдно звучаща теория.

Доказателства за античната способност на хората да пътуват в Космоса могат да бъдат намерени в почти всички древни човешки култури на почти всички континенти. Така например английският изследовател Джеймс Чъркървър попада през 1901-ва на древен индийски ръкопис, в който подробно се описва как в древността хората притежавали летящи кораби, които извличали гориво от въздуха. Ръкописът описвал как те стигали дори и до Луната, като също подробно изобразявал древни летящи машини, напомнящи много на съвременната представа за космически кораб. В пиктографски текст, открит през 1924 г. в Шумерия (днешен Ирак), подробно се описват строежът на космически кораб, неговият двигател и способността му за вертикално излитане.

Текстът, написан върху глинена плочка, разказвал, че корабът се управлявал от богове, които дошли от Луната. В Япония на остров Хокайдо през 1975 г. са открити множество глинени фигурки на възраст повече от 2500 години, които изглеждали точно като астронавти и космически кораби. Най-много свидетелства, подкрепящи теорията, че хората са стъпили на Луната преди повече от две хилядолетия, могат да се намерят в Перу. Освен в световноизвестното плато Наска, за което се смята, че е летище с насочващи линии за космическите кораби, са открити и множество глинени съдове и мозайки, на които ясно се различават летящи машини и хора, облечени с предпазни костюми, наподобяващи тези на съвременните астронавти.