В миналото някои наричали Мелник Града на 100-те църкви, сравнявали го с Йерусалим. Мнозина смятат, че там витае същата целебна и божествена енергия. Като „Богозиданият град“ е упоменат в грамота от 1356 г. на сръбския крал Стефан Урош, като „богопазен“ или „богоспасен“ град се споменава в акт на Константинополския патриарх от първата половина или средата на ХІV в. По писмени сведения през XIX в. Мелник е имал между 64 и 82 църкви и манастири, като сред манастирите „Св. Зонá“ е първостепенен по значение. Тя може да бъде посетена и до днес и се смята, че има чудотворни сили. „Спасихме църквата, която беше в руини, отворихме я отново. Направихме го, защото всеки храм е средище на вярата и българщината“, казват жители на най-малкия ни град, които се гордеят с храмовете си. Манастирът е построен на „свято място“ – малка пещера, издълбана в скалата на западния склон. Там е имало монашески скит (спилеон на гръцки език), което е причината за названието му „Св. Богородица Спилеотиса“, т. е. „Св. Богородица от Пещерата“. През ХVІІІ в. приел и името „Богородица на Светия пояс“ по едноименен параклис на Ватопедския атонски манастир, в който се пазят части от дадения на св. Тома по поръка на Божията майка неин пояс с чудотворно изцелително действие.
Все още няма коментари