Още от древността по българските земи съществува феноменът български народни лечителки, притежаващи тайнствено умение да лекуват с думи – баячки. И до ден днешен, макар и все по-рядко, се откриват възрастни жени, наследили тайнственото баяческо познание от своите майки и баби. За да се научим да баем, трябва да се запознаем из основи с процеса. Баячката не бива да изрича на глас вълшебните си слова. Това трябва да става или наум, или шепнешком, иначе думите ще изгубят силата си и ще престанат да действат. И по традиция баячката разкривала своите тайни едва преди смъртта си, като посвещава в тях единствено момиче или момче от рода си. Най-популярното „заболяване“, което се лекува чрез баене, са уроките. Те се причиняват от човек с „лоши очи“, т. е. със завистлив или злонамерен поглед. Особено податливи са малките деца и хубавите моми и жени. Когато има съмнение за уроки, бабата баячка ги прогонва със заклинателни думи далеч от хората, в някое диво място, като например: „в пусти гори, дека слънце не грее, дека ветър не духа, дека петел не пее, дека куче не лае, дека овци не блеят, дека кози не врещат“. Използваните думи от баячките са различни. Болестта обикновено се определя като черна птица или черна крава с черно теле и черно мляко, сипано в черна паница в черна къща от черна жена. Прогонва се със страховити заплахи. В други случаи, ако болестта е по-сериозна, се моли за милост, да „пусне“ човека. Има и вариант баячката да призове на помощ добрите сили. Друг важен фактор за това дали ще подейства заклинанието, е това кога се изпълнява то. Ако се бае на деца, това се прави по изгрев слънце. Ако ли пък се бае на мъж – срещу понеделник или четвъртък, на жена – срещу сряда и събота.
Все още няма коментари