Вельо Горанов на 70: Още имам силата да се изправя срещу себе си

Мим №1 Вельо Горанов отбеляза 70-годишния си юбилей на сцената на "Сълза и смях” пред публиката в спектакъла "Последният запис на Крап". "Бога ми! Как да не се чувствам щастлив? Аз съм на 70 години и на всичкото отгоре, правя 45 години на сцената. 

Сцената, тя ме върна отново към живота. Аз просто не мога без нея вече", възкликва актьорът и допълва:

Битката за човешката душа е ежедневна, както казва Достоевски, не е важно да живееш живота, а как го живееш. Така че когато излезете на сцената, играйте като за последно. Когато любите, любете като за последно. Когато мразите, мразете като за последно, а не половинчато. Защото след това, в края на живота си, когато теглите чертата, изведнъж ще се окаже, че наполовина сте работили, наполовина сте любили, наполовина сте мразили. Накрая излиза, че наполовина сте живели."

Според актьора пантомимата му е дала много. Не по-малко му е взела заради самодисциплината и концентрацията, които изисква. 

"Най-хубавото, което ми е дала, е силата да се изправяш срещу себе си. Защо го казвам това? Когато човек започне да тренира и няма до себе си друг човек - една самота. Но има един, който е срещу тебе. Този, който е в огледалото и ти трябва непрекъснато да побеждаваш".

А Вельо Горанов винаги е побеждавал човека в огледалото. Въпреки това казва, че силата не се измерва със спечелените битки, а с инкасираните загуби, след които си успял да се изправиш. Смята, че най-голямото щастие на 70 е да продължиш да играеш.

Празникът е и повод за равносметка. А животът на Вельо Горанов винаги е бил изпълнен с повратности. Бил е и горе, и долу. Но е убеден, че при него нищо не е половинчато. Актьорът ще остане в историята на българското кино и театър с участието си във филми като “И дойде денят", “Авантаж" и “24 часа дъжд", както и със спектакли като "Един мим разказва", "Великият инквизитор".