Легендата на ЦСКА Александър Манов: Мечтая да чествам 90-годишнина на „Армията"

Живата памет на ЦСКА Александър Манов – директор на Музея на спортната слава на клуба, много обича да говори за миналото, настоящето и бъдещето на червените. ЦСКА е много популярна марка по света, според него. Доайенът на българската спортна журналистика Александър Манов навърши 87 години. Роден е на 16 октомври 1928 г. в Лом.
След завършване на СУ "Климент Охридски" той се насочва към спорта - започва работа във ВКФС (Върховен комитет за физкултура и спорт), а малко по-късно става журналист във в. "Родни криле" - издание на ВВС на България. В средата на 50-те години Александър Манов започва работа като спортен журналист във в. "Народна армия" и повече от 3 десетилетия е едно от първите пера на вестника на БНА.
След пенсионирането си работи в ЦСКА като пресаташе, а в момента е директор на Музея на спортната слава на любимия си клуб. Бате Сашо е автор на 8 книги, посветени на историята на най-успешния български клуб, като сред най-известните са "Това е ЦСКА" и суперлуксозният албум със същото заглавие в съавторство с треньор № 1 на България за 20-и век по футбол Димитър Пенев.

- Феновете на ЦСКА не могат да си представят ст. „Българска армия” без теб. Как се чувстваш?
- Чувствам се добре все още и физически, и умствено. Здравето ми не изневерява, мисловно също ме бива. Щастлив съм, че на 9 септември се навършиха 67 г. от спечелването на първата титла на ЦСКА. Знае се, че в годината на основаването си – 1948 г., червените печелят първия си трофей в нашето първенство след победа над “Левски”. Щастлив съм, че имам много сплотено семейство. Голямата ми дъщеря живее при мен с двамата си синове. Материално сме добре. А пък малката има бизнес. И при нея нещата вървят. Общо внуците ми са четири. Трима от тях поиграват футбол по вечерно време, вече ей така, за апетит, а най-малкият е в отбора на ВИАС. Добър е. Не мога да се оплача. И най-важното - всички сме от ЦСКА. Няма лабаво.

- А ти колко години точно си верен на червения клуб?
- Горе-долу от 67 години. От самото основаване на клуба. Аз по това време бях на работа във Върховния комитет за физкултура и спорт (ВКФС), нещо като днешното министерство на спорта. Само че забележи, председател на ВКФС беше самият ген. Владимир Стойчев, който беше лично подчинен на Георги Димитров. Но нека не се връщаме толкова назад.

- Имаш дълга кариера и като спортен журналист...
- В средата на 50-те години на миналия век започнах във в. “Народна армия”. Бяха хубави години. А през далечната 1966 г. започнах да издавам нещо като тимови листа за съответните състезания, като отпечатвахме имената на играчите, защото
 
ЦСКА е първата спортна организация, която имаше пресклуб
 
- Докато другите клубове от страната пишеха имената на играчите с тебешир по разни табла. Искам да изтъкна, че бяхме по-напред и в това отношение.
Кой период е бил най-тежък за “червените”?
- Тежък период беше, когато през 1985 г. ни преименуваха – ние от ЦСКА станахме “Средец”, а “Левски” - “Витоша”. Това как се преживява, а? Беше много неприятно. Аз бях още журналист в “Народна армия” и все се опитвах да напиша, че тази смяна е нещо неправилно, но материалът ми стигаше само до главния редактор и той неизменно го спираше. Пенсионирах се през 1994 г. И малко след това станах директор на музея на спорта в ЦСКА.
 - Колко ти е пенсията днес?
- О, не се оплаквам, аз взимам “тавана”. Добре съм материално. На мен ми е много приятно тук, на стадиона и в музея, защото всеки ден срещам млади хора и деца, водени от родителите си. И особено сега, защото нашите футболисти са бъдещи шампиони, поне според мен. Така ги преценявам. Убеден съм, че ще имаме успехи. Нашата радост предстои. Футболният ни отбор е млад, много ентусиазиран, ръководството му начело с Христо Янев е усърдно и всеотдайно. И не на последно място – момчетата си вярват, имат доверие помежду си. И това важи както за самите футболисти, така и за спортно-техническото ръководство. Похвално и обещаващо. Влизам често в съблекалнята на футболистите и установявам, че си контактуват като истински стари приятели, има смях, шеги и закачки, нещо, което не навсякъде се среща, нали?
- А как приемаш фалита на клуба и всичко станало?
- Още не мога да си обясня какво е точно положението. Каква е действителността, има ли някаква грешка, или пък наистина много са крали. Аз не знам. И каквото и да се казва сега, просто го пропускам покрай ушите си. Един ден ще се разбере, ама не сега. БФС не си върши работата, само бави топката, а защо ли? Не одобрявам.
 
ЦСКА е институция и БФС направи всичко да съсипе авторитета му
 
Дано в близко време проблемите се решат и ние да сме по-спокойни и да си гледаме първенствата и другите неща, като реконструкцията на стадиона, построяването на новите спортни терени за детско-юношеския футбол и спорт. Много неща трябва да се оправят, в това число и базата в Панчарево.
- Смяташ ли, че бизнесменът Гриша Ганчев ще спаси ЦСКА?
- Смятам, че той има голямо желание да бъде собственик на клуба, най-общо казано, и ако стане това, при нас всичко бързо ще се оправи. Поне така се надявам. Както се вижда, ние имаме една много вярна и сериозна публика. В момента, независимо че сме във “В” група, на нашите мачове идват много повече зрители, отколкото когато бяхме в “А” група. Да дойдат на стадиона и да ни подкрепят идват по над 4-5 хиляди души, редовно. Това за какво ти говори!
- С твоя приятел и съавтор Димитър Пенев докъде стигнахте с писането на историята на ЦСКА?
- Работим, пишем, бришем, неуморни сме. И в средата на ноември излиза “Това е ЦСКА” – трето преработено и допълнено издание. Ще бъде точно 673 страници. Даже мога да ти покажа корицата как ще изглежда, ти си първият човек, който ще види готовата корица, на която, естествено, пише: 1948-2015 г. Целият български текст е преведен на английски, а частите, в които пишем за отборите, с които сме играли, са преведени и на испански, френски, италиански и немски. На корицата се виждат снимките на Нако Чакмаков, Борис Гаганелов, Никола Цанев, Георги Димитров, Георги Велинов и Любо Пенев. В това наше последно издание има големи размишления за това, което е ставало през 2014-а и тази година. Искам да подчертая, че ще бъдем максимално актуални.
- А в музея какво ново има?
- Приятно ми е, като ме питат дали влиза нещо ново в музея. Чакам 32-рата титла да влезе в него. Преди няколко месеца Христо Стоичков подари копия на "Златната обувка" и "Златната топка". Знаеш, че най-успелият български футболист спечели първото отличие с червения екип през сезон 1989/1990 г. с 38 гола. През 1994 г. пък той стана първият и засега единствен роден играч, избран за №1 в Европа като носител на "Златната топка". Освен това тук са и обувките на Камата, с които е вкарал 4 гола на “Левски”. Тук са обувките на Димитър Пенев, както и всичките му награди и отличия, обувките на Иван Колев, поставени са в неговия кът, както и тези на Стойчо Младенов. Експонатите в момента са 1054. Нека се знае, че
 
нашият музей е единствен в Европа, който съхранява експонати по 28 вида спорт
 
- Докога ще имаш сили да работиш за ЦСКА?
- Знам ли. Ще открия в близко време мой последовател. Моята мечта и най-сърдечно желание е да чествам своята 90-годишнина тук, на стадиона, както и 70 години от създаването на червения клуб. Моята годишнина и тази на ЦСКА съвпадат. Само след 3 години още. Ще издържа. И още отсега вече мислим и се подготвяме за голямото тържество. ЦСКА е като птицата Феникс. Неслучайно цяла Европа се вълнува за нас, получаваме много писма и телефонни обаждания, дори в Чикаго вече си имаме фенклуб, така че гледаме напред.
Елена КОЦЕВА