Оперната певица Христина Ангелакова е родена в Исперих на 29 октомври 1944 г. Завършила е Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа на професор Сима Иванова. Решава да продължи да се усъвършенства и заминава за Италия, където записва специализация в академията „Санта Чечилия“ в Рим. След година обучение се премества в Teatro lla Scala в Милано, където постъпва в Центъра за млади оперни артисти. По-късно е поканена да подпише тригодишен договор с операта La Scala, където са първите й публични изяви. Името й нашумява в световен мащаб, тя е поканена да се завърне в България в колектива на Софийската народна опера. Установява се в София и пее на най-престижната оперна сцена в страната цели 23 години. Паралелно с ангажиментите си в родината Христина Ангелакова не спира да гастролира по света. В периода 2001 - 2004 г. е директор на Софийската опера.
- Вие продължавате ли още да преподавате?
- Да, но не съм в академията, а у дома. Първо ми е по-удобно, мога да си подбирам учениците, които не са много. Знаете, че съм и председател на журито на конкурса „Елена Николай”, нещо, с което съм много горда, тъй като светът знае колко голяма е тази наша певица и ние българите не бива да я забравяме.
- Как е дъщеря ви Русана, която обаче е далеч от вашето изкуство?
- Тя работи в компанията на баща си Красимир Дачев, който все повече я товари с професионални ангажименти. Много е амбициозна и прави всичко възможно да се доказва. Опитва се да съчетава и всичко с хобитата, които има от години. От време на време играе баскетбол с ветеранките, знаете, че беше състезателка на „Славия” до неотдавна, страстта й към мотоциклета също не отслабва и аз съм вечно с присвит стомах, като чуя, че потегля нанякъде. Реши, че трябва и да рисува, умение, което е наследила от баща си вероятно... Щом на 33 години може да прави всичко, което обича, според мен е добре.
- Пели сте с най-големите оперни светила в света. И какво все пак не успяхте да постигнете на сцената?
- Може би човек не успява да направи всичко, за което мечтае, но важното е все пак да направи повечето от нещата, които иска. Аз знам, че можех да постигна повечко, като кариера, първо. За голямо мое разочарование не се получи така, че България днес да е раят на земята, както в ония млади години ми се струваше. Когато имам доза отчаяние, си казвам е, и какво, отвън можеше да направиш много повече за България, но – не... И все пак се радвам, че примерно в магазина за плодове и зеленчуци се случва някой да ме разпознае, да ми стисне ръката. Много положително преживяване, вярвайте ми!
- А с директора на Софийската опера Пламен Карталов заровихте ли томахавките, сключихте ли мир?
- Отношенията ни са съвсем служебни. Карталов не е човек, с когото можеш да бъдеш приятел. Той дори направи опит да стане директор на фестивала „Моцартови празници”, да ми го вземе. Е, не успя. Ние, оперните дейци, сме шепа хора и е непростимо да се делим и да не се понасяме, но той признава само себе си.
- С кои от оперните светила дружите днес?
- Почти с никого, а нали знаете, че мнозинството от тях не са вече между нас. Бяхме много близки с Гена Димитрова, но си признавам, че не вярвах на хороскопите, които правеше и за които всички ме питат. Аз съм човек реалист. Така си мисля.
Елена Коцева
Все още няма коментари