Дядо Видин музика не знае, но чудни лютни вае

Дали от скромност, или от някакъв инат самоукият лютиер не иска да се чува много-много за него. Така че за майсторлъка му знаят предимно музиканти от Кюстендилско. А в работилничката на стареца не можеш да се разминеш от готова продукция и сложени на калъп заготовки за какви ли не инструменти.
 

Гъдулки и тамбури, чурила и цеви за гайда, кавали, кеменета... (б. р. - кемене е рядко използван днес старинен струнен инструмент, подобен на гъдулка).
 

Ето го и корпуса, вече боядисан и лакиран, за нова цигулка марка “Бай Видин”. Докарал я е на фасон отвсякъде. Спазил е пропорциите и извивките, летвичките и страничните ръбове са по модела образец. 
 

Всичко е стегнато, оразмерено до стотна от милиметъра
 

проверено е разположението на улейчетата за струните, на самара.
 

На дядо Видин остава само да прескочи до Благоевград, за да купи самите струни, а после да се заеме с трудното им полагане.

Паралелно той прави и лъка. Знае как. Вече е изработил две цигулки, като едната държи на видно място в стаята в дома си.
 

“Абе, явно го бива, защото някакви изпълнители на виола идваха да го питат за нещо, та им обясняваше - казва синът му Емил пред репортер от “Труд”. - Аз не му се бъркам, той си има свое увлечение, а на мен автотенекеджийството ми е специалитет”.
 

Иначе работилниците им са една до друга. Тази на бащата обаче е в задния двор. За лютиерството се иска и тишина, там флекс и електрожен не вървят.
 

Зная кое как да се изработи и сглоби, как да му се даде “характер”, тон и звук 
 

Така че като попадне в ръцете на добър изпълнител, инструментът да не се изложи, а да се изяви, да се роди наново, казва самоукият лютиер.
 

Най-лесно той се справял с кавалите - случвало се в един ден да направи три. По молба на приятел е захванал и гайда. Имало известен гайдар в малкото гранично селце Злогош. Човекът също ги правел, ама си срязал пръстите на струга и се обърнал към дядо Видин.

На ромски младеж пък майсторът дал една от тамбурите. Като седнали двамата и 
 

мургавият виртуоз подхванал стари народни мелодии и ритми, дядо Видин се разплакал, 
 

споделят негови близки. Той се познава и с кеменджии, които го търсят за съвет. Казва им кое как трябва да се докара и поддържа по инструмента, но не продава направените от него кеменета. Даже не помисля да им определи цена.
 

“И аз не знам защо си ги пази - вдига рамене синът му. - Не върти бизнес, както някои са склонни да си мислят. Ей така - пълни работилницата, държи си ги близо до него, непрекъснато дълбае по дървото. Иска да остави нещо след себе си. Намира някаква красота в нещата, които изработва. Така го разбирам...”
 

Десетилетия бай Видин бил железар в завода за кондензатори в Кюстендил, после и в други цехове и в работилници из града. Докато се пенсионирал, работел все с желязото. Като се прибрал и заседял у дома, започнал да “човърка и шушне” по дървото. Така, по свой си начин, открил, че умее да прави и инструменти, с които от векове свирел нашенецът.
 

За цигулките се амбицирал по-късно, разбирайки, че те са трудна работа, която се удава на малцина. Но иначе непретенциозният дядо Видин държи неговите цигулки да са истински. Е, не може сам да грабне лъка и да ги пробва. Той не умее да свири на никакъв инструмент и даже твърди, че не е музикален. И в рода му няма музиканти.