Българинът се смее най-много,  когато някой се спъне, подхлъзне или падне

Венци Мартинов е български хуморист имитатор, режисьор и продуцент, автор на текстове за естрадни песни и телевизионни сценарии. Популярен е с имитациите на Тодор Живков и българските политици в началото на прехода.

Роден е на 9 януари 1959 г. Завършил е ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Счетоводна отчетност”, и Института за театър, музика и кинематография “Николай Черкасов” в Санкт Петербург, Русия - специалност “Естрадна и телевизионна режисура”. Отбил военната си служба в Ансамбъла на строителни войски при ГУСВ - София, като хуморист имитатор.

Като продуцент създава серия от хумористични албуми и телевизионни предавания “Усмивките на Венци”, включваща най-популярните български народни хумористи.
Автор е на много текстове за естрадни песни, изпълнявани от дует “Ритон”, Мими Иванова и Развигор Попов, Богдан Томов, Георги Христов, Нели Рангелова, Васил Петров, Деян и Бойко Неделчеви, група “Трик”, Катя Близнакова, Райко Кирилов, Руми Бисерова, Диана Дафова и др. Понастоящем е ръководител и режисьор на артистичната трупа “Комеди клуб”, гастролираща с хумористично-музикални концертни спектакли за възрастни и деца.

- Как започнахте да се занимавате с хумор, с имитиране. От малък ли сте такъв?

- Родих се дете идиотче и станах голям, признат и обичан идиот. Все гледам да се бъзикам с някого и колкото по-висок е постът му, толкова по-голям кеф. Започнах едно време с учителите, после командири, началници, певци, артисти, футболни коментатори, айде и политици след 10 ноември. Ново време - нов бъзик!

- Имате ли кумири, от които сте се учили?

- Най-вече - от незабравимия Георги Парцалев. От дете мечтаех да стана като него. И много се радвам, че мечтата ми се сбъдна. Е, не на сто процента - по отношение на ориентацията! Ха-ха! Но най-големият хуморист в България беше Тодор Живков.  Всичко, което е казал, е виц до виц

- На какво се смее българинът?

- Българинът се смее най-много, когато някой се спъне, подхлъзне или падне, в широкия смисъл на думата. Българинът обича здравословния смях - в смисъл другите да боледуват, а той да пирува. Така че поводи за радост винаги има...

- Кога се смеехме повече - преди или след 10 ноември?

- Смехът на българина винаги е бил налице, независимо от обстоятелствата. Българинът обича да се надсмива, присмива, подсмива на нещата от живота, с което като че ли се имунизира срещу неправдите и несгодите. Но смехът отпреди 10 ноември е като отлежалата ракия - силен, приятен и запомнящ се.

- Тодор Живков бил ли е запознат с вашето творчество и ако да, как се отнасяше?

- Тодор Живков на няколко пъти ми изпращаше поздрави чрез мои колеги, последния път чрез големия народен певец Костадин Гугов, и, по думите им, е бил мой голям фен. Но и ако сте забелязали, в моите импровизации на тази тема има само добронамерен хумор, на който всички, включително и обектът на осмиване, се радваха от сърце.

- Трудно ли беше да имитирате политиците? Имали ли сте тогава проблем с властите?

- 10 ноември ме стимулира да покажа възможностите на политическия хумор. Тези исторически събития и новите личности в политическия живот станаха герои на моите скечове. Един от най-силните ми номера в тези първи демократични години беше “Народното събрание”, където имитирах актуалните тогава проф. Александър Джеров, Юнал Лютви, Димитър Попов, Георги Пирински, Петър Слабаков, Александър Лилов. 

- Кой е любимият ви скеч?

- Нека забравим изтърканите отговори от рода на всички са мои деца, обичам ги всичките... От дете най-много обичам да имитирам популярните български естрадни изпълнители и затова номерата на тази тема са ми много близки и скъпи на сърцето. На първо място това е скечът ми отпреди много години “Песни за гората” с имитации на Емил Димитров, Бисер Киров, Панайот Панайотов, Петър Чернев, Йордан Караджов от “Сигнал”, Васил Найденов, Гого и Ева от група “Тоника”, Боян Иванов, Стефка Берова и Йордан Марчинков. За съжаление, много от тях вече не са между живите, но това е един пъстър шарж и забавен пътеводител към истинската стойност на българската естрада през годините. Освен тях и още с имитации на гласовете на обичани български актьори и спортни коментатори. Казано накратко, сполучливата имитация носи неописуема радост 
на зрителите, а на мен - мощно творческо удовлетворение и вдъхновение.

- Промени ли се чувството за хумор на българина за последните 25 години?

- Този посттоталитарен, или преходен, период с проблемите си до някаква степен накара хората, особено от по-възрастните поколения, да погледнат по-сериозно на живота. Въпреки всичко в обикновения бит и в междуличностните отношения чувството за хумор продължава да е онзи огън, който разпалва оптимизма и грее с усмивка в душите на хората.

- Писали сте текстовете за песните на много от известните имена на българската поп музика. Най-популярна стана “Елате ни на гости”, изпълнявана от дует “Ритон”. Каква е нейната история?

- В средата на 80-те години много пътувах с тях като гост хуморист в концертните им спектакли. Опознахме се и се сближихме с Катя и Здравко и това доведе до създаването на този забавен текст - шарж, който написах от сърце и с обич и който с помощта на композитора Морис Аладжем и аранжора Александър Савелиев се превърна в тяхна емблематична песен.

- С кои се работи по-лесно - с естрадните изпълнители или с хумористите от “Комеди клуб”?

- И с едните, и с другите ми е еднакво приятно на сцената, тъй като всички ние сме част от едно голямо семейство - на забавната българска естрада.

- Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено какво да се случи, с какво да се занимава? Усещали ли сте намесата й?

- Човек сам гради съдбата си с всяко едно свое действие и мисъл. Съдбата му предлага много пътища и той сам може да избере по кой да тръгне и да гради най-сполучливо живота си.

- В живота на човека има добри и лоши моменти. Спомняте ли си за вашите върхове и спадове?

- Това е абсолютно вярно. Но човек трябва да преодолява трудностите, воден от силната вяра, че новите успехи идват. Или както казваше другарят Тодор Живков: ”Да си пожелаем нови трудови успехи, дела, дела и пак дела!”.

- Споделяте ли мнението, че хората, които разсмиват другите, всъщност са малко тъжни?

- Да, особено ако не са си взели хонорара.

- Ако имате възможност за нов живот, с какво бихте избрали да се занимавате?

- Искам да съм оперен певец в Италия, цирков артист в Япония или футболист национал в Англия.

- Притеснявате ли се, че времето лети и годините се трупат?

- Както всички хора, и аз се страхувам. Нормално е... Но съм убеден, че работата със смях подмладява и заличава годините. Затова съветвам всички да се лекуват против старост с ежедневни силни дози усмивки.