Атанаска Димитрова на 70 г.: От четиригодишна пея и не съм преставала

Народната певица Атанаска Димитрова навърши 70 г. Била едва четиригодишна, когато възрастните откриват красивия й глас и често я карат да пее. Баща й решава, че детето му трябва да се обучава музикално, и по препоръка на маестро Георги Икономов (братовчед на композитора Боян Икономов) седемгодишната Атанаска трябва да избере пиано или цигулка. 

Финансовите възможности на родителите натежават към цигулката, пък и по това време в Никопол продавали само цигулки, китари и акордеони. Неин пръв учител по цигулка е Кирил Недков. Постъпва в новосъздадената детска музикална школа в Никопол, напредва и през 1958 г., при сформирането на читалищния симфоничен оркестър от възрастни и ученици, е поканена в него. До 1961 г. Атанаска дели времето си между училище, обучение по цигулка, репетиции и участие в програми - като певица и инструменталистка. След това завършва СМУ “П. Пипков” в Плевен, Консерваторията в инструменталния отдел, а после и второ висше в областта на народната музика. Става солистка и заместник-диригент в новосъздадения професионален Северняшки ансамбъл през 1970 г. Възлагат й поръчение през 1978 г. - да издигне професионалното ниво на ансамбъл “Дружба” като диригент. През 1979 г. я назначават за инспектор-методист по народни и хорови ансамбли в Окръжен център за художествена самодейност. Димитрова продължава да работи с ансамбъл “Дружба” като хоноруван ръководител, благодарение на нея той получава званието “Представителен” за страната. 

Много години академичното тяло на БАН твърдяло, че Централна България и най-вече Плевенски окръг е със заличен фолклор, и амбицирана от тези неверни твърдения, 

Димитрова започва проучвателна и издирвателна дейност 

в целия окръг. Записва на терен български песенен, танцов, инструментален, словесен и обреден фолклор, които са възстановени с нейна помощ в селищата на окръга. Това води до създаване на много групи и състави и солови изпълнители на автентичен фолклор. През пролетта на 1985 г. в Горен Дъбник се провежда окръжният фестивал, на който се излъчват колективи и изпълнители на автентичен фолклор за Националния събор в Копривщица. Председателят проф. Н. Кауфман и членовете на журито са изумени от такова масово участие от целия окръг. В V събор в Копривщица през 1985 г. те допускат изумително голям брой колективи и солови изпълнители - 

прецедент в цялата история на събора - 2500 участници от Плевенски окръг! 

Това дава кураж на Атанаска и заедно с маестро Иван Вълев предизвикват работна среща с представители на БАН, ОК на БКП и ОС за култура, на която е взето решение за признаване на влашкия и банатски фолклор за равностойна част от българския фолклор и националното ни богатство. Трудът на упоритата жена, ежедневното обикаляне по села и градове, работата с художествени ръководители, самодейци, срещи с възрастни хора - носители на културната местна памет, се увенчават с успех. От Копривщица те донесоха над 75 златни и сребърни медали. Като диригент тя създава школнически народен хор към НШЗО “Хр. Ботев” в Плевен, станал “Представителен” за МНО, създава също курсантски народен хор - завоювал златен медал, и... милиционерски. Има участие в стотици концертни изяви. Има реализирани записи в радиото и телевизията. Има един дует за македонски песни, ненадминат и досега - на Атанаска Димитрова и Димитър Коларов. Началото е 1980 г. Дуетът записва над 40 народни македонски песни, които в по-голямата си част са влезли в националната песенна съкровищница на България.
След пенсионирането си продължава като диригент и ръководител на състави за обработен и автентичен песенен фолклор в Никопол и селата около него, ръководените от нея колективи станаха носители на много златни и сребърни медали на фестивали в страната и чужбина. Честит 70-годишен юбилей, г-жо Димитрова!

Николинка ХРИСТОВА