Антон Дончев ни води в древността

Най-новият роман на класика Антон Дончев ще бъде в ръцете на неговите почитатели в средата на ноември. „Сянката на Александър Велики” ще бъде разпространен с вестник „Стандарт”.
„Сянката” се казва Лизимах, той е наследникът на Царя на Тракия в продължение на четиридесет години. А дали е негов любовник, каквито сведения има. На тази въпрос авторът отговаря така: Проблемът за хомосексуализма на Александър Македонски продължава да се разисква. Но той е част от големия проблем за хомосексуализма по онова време. Разполагаме с писма на Александър Македонски, в които той категорично казва: ама вий за какъв ме смятате. Той се засяга на тази тема, наказва... А той не е бил човек, който си върти душата, предполага се, че е писал каквото е мислел.

С този роман Антон Дончев иска да помоли, да подмами българите да обърнат лицето си към траките, чиито наследници са.
 
40 на сто от гените на българския народ са тракийски
 
Духовното наследство е още по-голямо. Много голяма част от нашите вярвания са тракийски, те си вървят вече 2000 години.
Когато идват най-напред славяните и след това българите, заварват едно многобройно тракийско население, твърди авторът. 1500 названия на планини, на реки, на местности са тракийски.

Това е роман за идеите на Александър, продължени от Лизимах, уточнява авторът. Александър се противопоставя на Аристотел, на Платон, на Еврипид, на всички, които са делели хората на елини и на варвари. Те са смятали, че елините са по-висши и затова трябва да се отнасят към варварите или като към врагове, или като към подчинени. Александър е човекът, който идва и казва - всички сме братя. Основната дума във веруюто му е думата братство. След това идва думата равенство. Това е човек, който оженва 10 хиляди македонски войници за 10 хиляди персийки. За да бъдат потомците на тия два народа основата на неговата империя.
Лизимах се опитва да направи същото с траките - да съедини съдбата на траките с македонците.

Ние разполагаме със сведения, че Александър се изправя срещу Аристотел точно по тази теза. Той казва - няма варвари, няма елини, всички сме братя. Това е невероятно нещо, това е 300 години преди Христос.

В романа има специална глава, която разказва за лъвовете, сред които Александър хвърля Лизимах. Антон Дончев уточнява: Това, което се говори, е, че веднъж Александър кипнал за нещо си, хваща Лизимах и за наказание го хвърля в една клетка с голям лъв. Лизимах си навива мантията на ръката и като затисва лъва, вкарва ръката си в устата на лъва, изважда езика му и го убива. В резултат на което Александър, който е обожествявал мъжествеността, го превръща в своя най-добър приятел. Това е пълна измислица. Истинската история е, че
 
Лизимах два пъти на лов убива лъва, преди това да стори Александър


Малко отклонение - трябва да се поклоним на траките, че те са имали резервати. Заграждали са една територия, горе-долу колкото България, слагали са ограда и са оставяли животните вътре да си живеят, както ги е направил Господ. Т.е. правили са им резерват рай. Та на Александър два пъти Лизимах му се изпречва на пътя и му убива лъва.

Другото е една красива легенда. Инак, самият Лизимах лично е убил 7 лъва и е носил белези от лъвски зъби и от лъвски нокти.
Александър Фол е човекът, вдъхновил Дончев за този роман. Със Сашо Фол, Бог да го прости, бяхме приятели, разказва писателят. Той ми идваше на гости, аз изваждам бутилка уиски. Той изпиваше 500 грама, аз изпивах 250. Докато не свърши бутилката, не си отиваше. Фол виждаше във философията и духовността на траките една възможност за духовно възвисяване на нашия народ.

В моя роман ще видите голямото достижение на траките. Това е народ, освободен от страха от смъртта. Вижте, Ахил, Хектор, те се страхуват, не искат да умрат. Докато тракийската философия е философията на вечния живот, на вечната душа. Това е един народ, който жреците са успели да убедят, че всеки живот е безсмъртен. В резултат на това те създават съвършените войници, най-добрите войници в римските легиони са били траките, най-добрите бойци на арената на гладиаторите са били траките.

Воинът трак не се страхува да умре, това е

Нестинарството - то си е тракийско, кукерството - то си е тракийско, прескачането на огъня, конникът, който ние сме превърнали в свети Георги - той си е тракиец. Например отношението към жената. Да ги сравним с германите. Германката като изневери на мъжа си, й отрязват косата, посипват я с пепел, убиват я и я пускат в блатата. За това, че е кръшкала. А келтът? Колко жени искаш - 10, ама можеш ли да ги храниш, колко жени можеш да храниш - една, две, три, пет. Колкото жени можеш да храниш, те са твои. Ето ги и траките - една, две, три, пет жени. Накрая се карат коя да умре и да легне в гроба на съответния вожд.


Исак ГОЗЕС