Актьорът Сашо Дойнов: Дъщеричката ми си отиде от порок на сърцето

Актьорът Александър Дойнов е роден на 12 януари 1955 година. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 година в класа на проф. Николай Люцканов. Между 1982 и 1984 работи в Драматичния театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград. В периода 1991-1994 година е директор на същия театър. В Театъра на армията е от 2001 г. и играе в пиесите: "Колко е важно да бъдеш сериозен" "Ножица - трепач", "Много шум за нищо" "Последни поръчки" "Бандитска опера", "Емигранти", "Да играеш жертвата" "Стреляйте по артиста" и мн. др. 

- Сашо, малко хора знаят, че си имал борческа кариера, преди да започнеш с театъра?

- В “Лозенец” съм живял 40 и няколко години, там имах по-големи приятели, които тренираха борба. Реших и аз да опитам. Започнах в “Локомотив”, на ул. “Мария Луиза”, имаше една зала на втория етаж. Заведоха ни на някакво първенство в Русе и аз с няколко месеца тренировки, станах шести от 40 души в категорията. След това ме взеха в ЦСКА. На другата година станах втори в България в юношеската гарнитура. Глад, страшен глад, защото трябва да сваляш килограми! Особено преди турнирите – страшен глад и жажда! Като мине турнирът, се наядеш – после пак глад!

Бил съм и в националния отбор за юноши по борба. Служих в Спортната школа на ЦСКА, още година и половина останах в клуба и това е. Тръгнах да кандидатствам във ВИТИЗ.

Тогава борците бяха на тепиха. След това в началото на 90-те дойдоха борческите времена. Борците излязоха на улицата и се биеха с хората. 

Когато се върнах от Димитровградския театър през 1994 година, 2 години бях на свободна практика в София. Срещнах един, който ми беше ефрейтор в Спортната школа. Попита ме: “Какво правиш, бе?” Казвам: “Аз съм на свободна практика” А той: “С две думи – без работа!” “Да.” 

А той продължава: “Ела утре в “Иван Вазов” – даде ми един адрес – в една “тройка” ще влезеш, ще взимаш по 100 долара на ден!” Питам го: “Какво ще трябва да правя?” – “Нищо, те сами си ги дават парите, само ще обикаляте!” Аз не отидох. Не му казах на него: “Не ща да се занимавам с изроди!” Просто не отидох. Представих си, че ако ще да е и един път на годината, ще трябва да счупя с една бухалка няколко шишета в някое заведение на някакви хора и разбрах, че не мога да го направя това.

Вече бях пораснал. Ако това беше станало 10 години по-рано, както тренирах борба и бях луд, млад, може би щях да приема предложението. Не знам...

- Защо прекъсна с борбата?

- Изпращя ми глезенът нещо... А и се разочаровах. Разбрах, че когато вършиш една работа добре – много се грижат за тебе, ако нещо се случи – все едно те няма! Дадох си сметка, че това с борбата ще продължи още 7-8 години, а после ще се чудя какво да правя! Реших да уча нещо, с което да мога да си хвана хляба през целия живот. Затова така...

- Защо реши това да бъде точно актьорството, занимавал ли си се поне малко преди това?

- Имах много ниска диплома от техникума, а в другите ВУЗ-ове тя има значение. В институтите по изкуствата не гледат дипломата, но аз - не свиря на никакъв инструмент, не мога да рисувам - затова реших да кандидатствам във ВИТИЗ.

Отидох да работя като сценичен работник в театър “Сълза и смях”. Там се засякох с много хора, които са артисти и режисьори в момента. Максим Генчев, Бойко Илиев и т. н. Аз не знаех как да се готвя за ВИТИЗ, но виждах те как го правят, гледах как репетират артистите в театъра, как режисьорът им обяснява. Струваше ми се, че ако се кача на сцената, всичко това мога да го направя и аз! Реших да опитам. Максим вече беше кандидатствал няколко години. Започнахме да се готвим на една сцена в Софийския университет. 

Първата година веднага ме скъсаха. Бях “заключен” преди това и ме бяха остригали. Посбил се бях нещо... Пратиха ме 15 дена да чукам камъни! Пуснаха ме един ден преди изпита. Отидох - Гриша Островски и Коко Азарян приемаха класове. Като се показах с голата глава, и Островски вика: “Ти войник ли си, мойто момче?” Казвам: “Не.” А той: “А-а-а, ясно!” Като каза “ясно”, си помислих: “Тоя знае, че съм бил “заключен”! Страшно се гипсирах и при липсата на всякакъв опит, веднага ме скъсаха!

Втората година изкарах всичките кръгове, но не ме приеха. Явно не одобриха документите ми в Комитета за култура, като са ги пратили за проучване. Тогава беше така. 

На третата година проф. Люцканов ме взе. Такъв ерудит не съм срещал още в живота си, а аз познавам много хора. Това е титанична фигура. Според мене. Вярвам му за всичко. Каза ни: “Аз никого не взех под давление!” И явно, така си беше.

Първата година не го разбирах какво говори, защото той говореше на много висок стил. Той не се прави, той просто така си говори. Повече си мълчах, защото използваше думи, които горе в махалата в “Лозенец” не бях чувал. /смее си/ Владо Пенев беше в нашия клас, Марта Вачкова, Таня Шахова, Боряна Павлова, първата ми жена Магда – също...

- А на теб защо не ти върви с браковете? 

- Защо да не ми върви?! Някой не може един път да се ожени, а аз съм се женил два пъти! Защо да не ми върви, даже много ми върви!
Дълго време трудно се съжителства с някого, пък и моята работа е такава, вечер до късно ме няма... Не съм се скарал и с двете жени, в добри отношения сме.

Първата жена я разпределиха във Видин, мен в Димитровград. Загубихме дъщеричка на 6-7 месеца. Отиде си от вроден порок на сърцето. Това е голям стрес, мислиш си да не се случи пак, всичко ти напомня за това...

Един и същ адвокат ни беше на развода. Не се карахме и не деляхме нищо...

На втората ми съпруга не й понесе в София. Синът ми Станислав, който стана актьор, остана да живее при мен. Иначе трябваше да остане в Димитровград при майка си. Ако беше станало така, сега щеше да е по тези санаториуми за белодробно болни – там от едната страна е химкомбинат, от другата циментов комбинат! Майка му се съгласи. Иначе градът не е лош, 12 години живях там... Като беше мъничък, майка ми тук ми помагаше да го гледам – като закъснея вечер да му сложи да яде и да го тури да спи...

- Имаше ли някакви проблеми за теб в Димитровградския театър, където започва кариерата ти?

- През 1982 година отидохме група от 5 души. С нас дойдоха режисьорите Георги Дюлгеров и Маргарита Младенова, която беше асистент на Люцканов във ВИТИЗ. Направихме много силни постановки. 

Но досието ми не беше добро. Имах разни провинения от всякакво естество. Сбил съм се с някого, скарал съм се, говорил съм някакви неща...

Не съм бил Че Гевара, не съм свалял властта, но не можех да търпя разни простотии, които ни караха да правим. И си го казвах.
Умря Брежнев, опънаха едно като саркофаг във фоайето на театъра, а ние седим да го пазим! Питам ги: “Кой пазим, бе? Тоя не е наш, аз го не познавам тоя! Защо ние седим тука да го вардим? И кого вардим?” Портрет, опънати парчета плат – черен и червен- и ние трябва да отдаваме почит! А те пък умряха трима за три години, един след друг - Брежнев, Черненко и Андропов! У-у-у! И ние все отдаваме почит и се правим, че много страдаме! Това беше страшно лицемерие! 

Заради тези мои приказки, суфльорката беше член на Художествения съвет на театъра, аз не бях. А единствен имах национална награда за роля. Не ме качваха и в категория. Един ден ме извика директорът и разправя: “Виж, какво, реших вече да те преместя трета категория!” Викам си: “Е, ще взема 20 лв. повече!” Чета на другия ден във вестника: “Премахва се четвърта категория!” Казвах му директно в очите на този директор: “Ти си представител на застоя!” Имаше такъв термин, Горбачов вече се беше появил...

След 10 ноември първо ме направиха профпредседател, после – директор на театъра...

- Защо толкова се закучи преходът у нас, според теб? Къде се объркаха нещата?

- Лустрацията. Не направихме лустрация! Всички сега обвиняват съдебната система. Но лустрацията щеше да почисти и съдебната система. И нямаше да може тия хора, които са в зависимости едни от други, понеже са били в ДС, в 6-ти отдел, в 4-ти отдел, в ЦК на БКП и къде ли не, да контролират нещата. Тези хора останаха и в съдебната система, защото повечето бяха юристи. Затова и до сега всеки прави каквото си иска и никой не наказва никого! Днес гледах, понеже е 10 ноември снимки на разни шефове на СДС – че те много от тях са били в ДС преди това! Те са ги инфилтрирали предварително. Системата няма как да работи, защото цялата е в метастази! 

- Смяташ ли, че ситуацията е поправима? 

- Не. Ние се оказахме най-негодни от всички. Много ме боли за децата ни, за внуците ни. Ние нищо не можем да създадем. Какво произвеждаме, кажи ми? Германците правят коли, италианците правят макарони и не знам какво си, французите правят вино... Кое е това, дето ние го правим? Ние правихме домати, сега и тях не правим!

Конвертируемият ни продукт е културата, ние обаче я унищожаваме! 

Като процент от брутния ни вътрешен продукт, отделен за култура, ние сме Нигерия – 0.5! Може да е по-малко в Нова Гвинея и Папуняк – в някакви такива точки на света..! Никъде другаде в цивилизования свят няма такова нещо. Какво означава това? Че това не ни интересува като нация! Заля ни чалгата, цигани се правят на ислямисти! Те не са виновни. Човек така е устроен, че иска да се хване за някаква вяра, да се хване за някаква кауза, а такова нещо тук няма... 

За резил сме! Обидно ми е, че 32 години играя в театъра, имам 60-70 роли, имам 40 филма, поставил съм 3 пиеси, бил съм директор на Димитровградския театър, и зам.-директор на Театъра на армията и сума ти още неща свърших, а чистачката в Министерски съвет взема повече пари от мен! И не че не харесвам труда й, трябва и повече да взема, която и да е тя, за да храни децата си! Но не може да има такава диференциация! Това е погром! Това е липса на ... всичко! 

Моят труд е висококвалифициран, с ужасен стрес всеки ден. Това е с цел да бъде намачкана, намачкана, намачкана културата! 
Непрекъснато се говори: “Трябва младите хора да не бягат от България!” Абе, тапири, не знаете ли какво трябва?! Ами, хайде, де! Синът ми беше на 450 лв. актьор в Кърджали! Вие знаете какво трябва да се направи! Ами, хайде, де! Трябва да им дадете по-големи заплати, ако искате да ги има! Ако не, ще ги гледаме как отлитат на Терминал 2! Направете го за младите хора! Нашата е свършена, аз имам още 4-5 години, излизам в пенсия и няма да ми видят очите! Защото след 30 и кусур сезона в театъра, нервите ми са скъсани...

- Е, затова пък нацията се тресе от вълнение по “ВИП брадър”...

- Гледай докъде стигнахме! Има един младеж във “ВИП брадър”, викат му, че бил режисьор, много талантлив режисьор! Защото направил клип на Луна, Муна и Куна! Ама, моля ви се, бе, братя, бе!

Дует “Ритон” 30 години поддържат ниво в българската естрада и не са чалгаджии. Но Кристина Димитрова е по-голяма звезда и от Кичка, и от “Ритон” взети заедно! Ако вземем нейните дуети с Орлин Горанов и ги сравним с “Ритон”, к`во правим? Убиха рибата! Тя обаче не се надува, не се прави на “Аз съм звездата, правете ми път, или ми давате сьомга и черен хайвер и шампанско, или не ща!” Като си влязла, като си подписала договор, ще траеш, какво се правиш на Далида?!

Но и четиримата се занимават със сериозна музика, не с чалга.

Другото е лесно – вземат 30-ина момичета, правят им устни и гърди, и да не могат да пеят на компютрите им оправят тоновете, бичат и въртят гъзленца и т`ва е! 

А от тези плеймейтки ли са, какви са, такива грозотии бяха избрали, че аз започвам да се чудя как богатите хора в България ходят с тези крокодили! Това русичкото, единствено малко с малко прилича на момиче. Не е проблем, че не знаят столиците, не е това проблемът!

Проблемът е в това, че тя 27 години или на колкото е там, от нищо друго не се е интересувала, освен от гащите си и това, дето е в тях! Не е възможно това да е единственото, не казвам, че е лошо! 

Издигат се в култ у нас тези, които са били в Къщата. Все едно са били на Луната! Нещо подобно като в разказа на Джером Джером – в болницата всеки, който е най-болен е на най-голяма почит! Той описва как един лорд иска да ожени дъщеря си за някакъв, защото има ... 7 операции! А той се разхожда гордо и се хвали: “Аз имам 7 операции!” Като тези: “Аз бях в Къщата!” Какво като си бил в Къщата? Голям праз! Това не може да бъде причина за самочувствие!

- Теб канили ли са те? Защо мислиш, че успели хора са подлагат на такива унижения, само за пари ли?

- Миналия сезон на “ВИП брадър” бях на косъм, до договор стигнах. В последния момент отпаднах. Продуцентите смениха концепцията за сюжетните линии нещо, няма лошо. 

Парите са много. Не мога да ги изкарам в театъра за 10 години. Не коментирам защо влизат другите, всеки си знае...

- Луна иска да се кандидатира за президент. Ти също искаше да ставаш президент преди години... 

- Не, не съм искал да ставам, с Иван и Андрей искахме шоу да върви! И то вървеше бясно по градовете, слагахме в центъра маса с вино, ракия и суджучета – хората идваха, пиеха, ядяха и си говорехме и беше ужасен панаир! Много весело беше! Да, с Иван и Андрей направихме шоу. И шоуто вървеше. А Луна да стане президент - абсурд! Не вярвам всички да сме шизофреници...



Валерия КАЛЧЕВА, "Шоу"