Чудомир ял бой в полицията заради Фердинанд I

Бeше време, когато Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова и Георги Парцалев разсмиваха населението с хумористичните разкази на Чудомир. “Как’ Сийке” е още в устата на Стояна. Роденият преди повече от 100 години в с. Турия писател, макар и позабравен, ни напомня за себе си с днешните “нашенци”. 

А и нямаше да му простят - така, както навремето и Фердинанд не му прости: “През 1908 г., при откриването на Народното събрание, нарисувах Фердинанд разкрачен на входа, а под него минават народни представители като стадо овце”, си спомня пред своя приятел и биограф Г. Матев Чудомир. “Арестуваха ме, биха ме, а баща ми присъди: „Който рисува царя с такъв дълъг нос, от него човек не става.”

Истинското име на хумориста е Димитър Христов Чорбаджийски. Чудомир е емблемата на Казанлък. Заедно с останките на град Севтополис – столицата на Тракийското царство, под небето на връх Шипка и неповторимата Казанлъшка гробница, в съзвездието на големи местни таланти е и Чудомир. Градът на най-големите български художници, на розите и тайните на земните пластове, се слави и с Чудомир. В този град той прекарва целия си живот и написва най-смешните си разкази. Бродейки из околните села, рисува земляците си, отдава цялото си време на читалище “Искра” и Историческия музей. 

Любопитно е, че Чудомир понякога е много краен в своите оценки, когато откликва на някои естетически парадокси: “Пикасо, Пикасо - какво има в този шмекер? В Париж съм виждал много оригинали, в Прага имаше седем, но сякаш са творби на различни хора. Най-различни стилове или почерци и приумици”. Теглил една майна на Пикасо, българинът тръгва да обикаля селцата из Казанлъшкия край и отива при своите герои да ги нарисува истински - такива, каквито са – това са българските селяни от неговото време, нарисувани с техните дрехи, уловени в кръчмите с чаши вино в ръце, заобиколени от гайдари и гъдулари, с една дума “нашенци”. Години наред той рисува нашенци, търсейки ги по селата Турия, Шипка, Тъжа, Конари, Дъбово. Докато художникът Чудомир е по-добре приет от властимащите, сатирикът е трън в очите им. Неговите шеги невинаги се приемат с възторг. Един ден, бързайки за обяд, премалял от глад, го среща един познат и го пита:

- Къде тъй бързаш, Чудо?
- Бързам да чуя по радиото бюлетина за нивото на река Дунав.
Шегата му стига до един мрачен човек и той отсъжда:
- Чудомир се подиграва с радиото, значи и с народната власт.

Пукало му на Чудомир от подобни мрачни личности. Ходел си той по казанлъшките села и градските кръчми и разсмивал хората.
- Веднъж срещнах моя роднина Петко Кацаров от Павел баня, то беше по времето, когато искаха мляко за наряд от яловите крави и вълна от половин декар лозе на баир. Като го видях как се е разгърдил в горещия ден, как е показал рошавите си гърди, смъмрих го: “Петко, веднага да закопчееш ризата си, че ще те острижат за наряд”. Похвалил се Петко на близки и познати, шегата стигнала до един от ръководителите на Казанлък и той отсякъл: Нали ви казвам, че Чудомир е реакционер... 

Един ден при него дошъл градоначалникът и му казал:
- През твоята къща минават повече хора, отколкото през ресторант “Балкан”. Та ти позволявам да си правиш вино без акциз. 
Чудомир го изгледал иронично и му рекъл:
- Ама аз тази работа я правя и без твоето разрешение. Какъв българин ще съм, ако не наруша закона.