Щерката на баба Тонка заченала от измамник, направила аборт

Кой не знае Райна Попгеоргиева, известна като Райна княгиня, ушила главното знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание през май 1876 г.? Малцина обаче могат да кажат кой е извезал знамето на Ботевата чета, с което четниците слизат от парахода „Радецки“ в Козлодуй, за да се борят за свободата на България. Смелата и родолюбива девойка, сътворила тази светиня, е Петрана Обретенова. Тя обаче остава някак в сянката на легендарната си майка - баба Тонка Обретенова, и брат й Никола Обретенов, който е сред оцелелите ботеви четници в битките с турската потеря.

Петрана е дъщеря на Тонка Обретенова от Русе, която е виден участник в националноосвободителната борба и доверено лице на апостола Васил Левски. Петте момчета и двете момичета на баба Тонка по нейния пример също се включват в националноосвободителната борба. Знамето, с което ботевата дружина слиза на българска земя от кораба „Радецки“, Петрана е приготвила през 1875 г. за Червеноводско-Новоселската чета, създадена от Русенския революционен комитет, но след разгрома на четата от турския башибозук тя го прибрала вкъщи. На следващата 1876 г. баба Тонка го пренася в Румъния, дава го на сина си Никола Обретенов и то става знаме на Ботевата чета. Байракът представлява зелен атлаз с размери 1,80 на 0,80 метра. На лицевата страна със златна сърма и коприна е извезан разярен, изправен на задните си крака, коронован лъв. Над него е изписано: "Свобода или смърт".

Петрана, по примера на майка си Тонка, обичала от малка да са занимава с „народни работи“, т.е. да помага за готвената от български патриоти революция срещу Турската империя. Тя пренасяла тайната поща между Русе и Гюргево. Разпространявала в България издаваните в Букурещ вестници на Любен Каравелов и стихосбирката на Христо Ботев и Стефан Стамболов „Песни и стихотворения“. Помагала много на братята си и приятелите им в Априлското въстание. Храбрата и волева щерка на баба Тонка не се отчайва след разгрома на бунта. По време на Освободителната Руско-турска война през 1877-1878 г. работи като милосърдна сестра в болницата на руската армия в Свищов. След 1878 г. Петрана живее дълги години в родния си Русчук, както преди Освобождението от турско иго се наричал крайдунавският град. По-късно подарява къщата си на русенската девическа гимназия „Баба Тонка“ и през 1926 г. се пренася да кара старините си при осиновената си дъщеря Марийка Борисова Георгиева във Варна. Получава нищожна пенсия, с която живее до 70-годишна възраст, като едва свързва двата края.

Петрана не блестяла с женски чар. Била мъжкарана, която обича да доминира в разговорите и да налага своето мнение. Приятелите й я наричали „професорката“. Не била любовчийка, както тогава наричали склонните към кокетство и флирт моми. Но ето че неочаквано и мъжкараната се влюбила в образования младеж Денко Пенчев, роден в русенското село Кривина. Денко уж също бил влюбен и дори се сгодил за Петрана. Но внезапно се преориентирал към красавицата Елена, дъщеря на богат русенски търговец. Елена се позабавлявала с ухажването му, но скоро му обърнала гръб и се омъжила за друг. С накърнено достойнство измаменият неверник Денко изчезнал от Русе яко дим и никой повече ни го чул, ни го видял. Любовната интрига между него и Петрана след време се превръща в интригуващ сюжет на повестта на полския писател Зигмунд Милковски, който през 1889 г. издава книгата „В зори“. Неверният Денко е прототип на главния герой Стоян Кривинов.

Силната духом Петрана била разочарована от нещастната си първа любов, но не и сломена. Тя обаче намразва мъжете и решава да не се влюбва повече. Да, ама не… Нали всяко решение е предпоследно, не след дълго Петрана пак е влюбена. Започва да копнее по 24-годишния Михаил Греков – красавец, революционер и приятел на брат й Никола Обретенов. Роденият в Бесарабия Греков дошъл в България и станал учител в Сливен. През 1874 г. се преместил в Русе, където Никола го прибира в родната си къща. Дал му и работа – да списва „поучителни за народа книжки“ и да изпраща дописки до в. „Независимост“ в Букурещ. Младежът примамил в обятията си Петрана и тя забременяла от него. Споделя пред приятелки, че бързо ще минат под венчило с Михаил, но времето минавало, а Михаил не обелвал и дума за брак и в един момент избягал в Румъния. Изоставена и изпаднала в критично положение, Петрана била принудена да направи аборт със знахарка и след тази тежка драма окончателно намразила противоположния пол. Греков се оказал голямо „леке“ не само заради непочтеното си отношение към Петрана. В български издания в Букурещ той пише гадости за Русенския революционен комитет, който според него е съставен от „неграмотници, които изглеждат добре само защото имат външно лустро“. Но и орисията на Бесарабчето, както го наричали революционерите, е печална. След Освобождението той се занимава с публицистика и писане на мемоари за националноосвободителната война. Но на стари години изпада в бедност с нищожната си пенсия от 80 лева и умира от недояждане в Пловдив. Петрана го надживява с 10 години, но също не познава радостта от живота и щастието. Семейството на баба Тонка е преследвано от политическите врагове на Стефан Стамболов и постепенно потъва в забрава.