Петър Димков лекувал сърцето на Брежнев  

Човек умира истински , едва когато хората престанат да си спомнят за него, гласи стара мъдрост. Сред великите българи, за които не сме преставали да си спомняме, е и легендарният народен лечител Петър Димков.  Тачат го не само по-възрастните поколения българи, но и съвременниците ни. Особено от есента до края на пролетта, когато ни спохождат простудите и гриповете. В медиите и през този сезон в рубриките за здраве често се припомнят ефикасните и за разлика от много модерни лекарства безвредни билкови и други рецепти, с които знаменитият природолечител побеждавал и най-тежките болести.

Доживелият  95-годишна възраст Димков, от чието рождение тази година се навършват 130 години, казвал:  "В света има само две държави с развита народна медицина - Китай и България.“ Неговият внук офтомологът  хирург Петър Динков, който не само му носи името, но е наследил и уникалните методи за  природосъобрани лечения на великия си дядо, коментира, че за съжаление възможностите на българската народна медицина днес се подценяват, докато китайските практики са се превърнали в модна мания. За това вина има и отрицателното отношение на медицината от епохата на соца, когато природолечители бяха смятани за шарлатани. Не е тайна също и завистта на дипломирани медици към „необразованите шамани“ , с които Петър Димков няма нищо общо, защото е учил медицина успоредно с обучението му във военното училище в Санкт Петербург. Той от дете мечтаел да стане офицер  и реализира мечтата си в Русия.

Роден е в София през 1886 г., но коренът му е от планинското село Горно Броди в северна Гърция , недалеч от град Серес. Баща му Димко Хаджииванов е свещеник, а майка му Екатерина  била известна като билкарка, която ревностно събирала народни рецепти за природолечение. Семейството се преселило в София след Освобождението на България от турско владичество през 1878 г.  Докато младежъ се обучавал на военно дело в Санкт Петербург, той задълбочавал знанията си и по природолечение. Интересувал се силно и от философия и литература. Любим автор му бил Лев Толстой. По това време започва  да изучава и опита на унгарския лекар Игнац фон  Пекчели, който е основоположник на ирисовата диагноститка.  Продължител на делото на д-р Пекчели в България е Петър Димков.  Той използва този метод на диагностициране, за да установи точно заболяването на пациентите, след което прилага природо съобразните си рецепти за лечение.

Изследвателите на забележителното здравно дело смятат, че в десетилетната си лекарска практика Петър Димков е лекувал над 100 000 болни.

В издадения през 2007 г. сборник „Слънчевият човек“, както пациентите наричали Петър Димков, има впечатляващи истории за  чудодейния лечител. Поетесата и бивш вицепрезидент на България  Блага Димитрова споделя през 1994 г.: „Неволята ме доведе до прага на скромния дом с градинка на Лечителя Петър Димков. Сега благославям тази тежка болест, която ми даде възможност да срещна една неповторима личност. Бе минал 90-те години, но никой не би повярвал – дребен, пъргав, спретнат, с алабастрено бяла кожа, опната като на млад човек, с приветлива усмивка. Високото му чело бе озарено от някаква спокойна светлина, сякаш мислите извътре грееха...”.  С предписанията на Димков Блага Димитрова успява да се върне към живота. Едно от тях било да пие сироп от бъзак – лечебно растение, което вирее на много места в страната. На опитите на поетесата да му благодири по някакъв начин, той отговорил: „На Бога благодарете, не на мене.“ Петър Димков е най-безкористният природолечител. Той никога не е вземал пари от болните, на които помагал.  Питам се какво би станало с тези безброй хора, на които той  е помогнал, след като те не са намерили изцеление от официалната медицина? Сигурно те не биха се оправили, ако офицерът Димков не е бил отстранен от служба в царската армия през 30-те годинина миналия век заради  републиканските си възгледи. Имено този обрат в професията и живота дава възможност на Димков да се посвети напълно на  природолечението и да помага от все сърце на търсещите спасение от болестите българи. 

Първата му книга „Наръчник по природно лекуване и живеене“ е издавана четири пъти през периода 1926-1939 г. Но трудовете му с рецепти дълго време не виждат бял свят в социалистическа България, въпреки че тогава мнозина от политическия елит са търсили неговата помощ.  Обратът в официалното отношение към лечителя става с решителната намеса на „принцесата на социализма“ Людмила Живкова, с чието съдействие са издадени неговите томове с уникални рецепти. В медиите не е съобщавано, но е известно, че видният български природолечител е преглеждал  съветския лидер Леонид Брежнев  и го е съветвал как да укрепи болното си сърце по време на ваканционна визита на Брежнев в Банкя през 1979 г. Той е лекувал и председателя на Върховния съвет на СССР Константин Черненко  и съпругата му. След първото издание на трите му тома „Народна медицина“ през 1977 г. след Десети ноември  1989 г. те излизат още няколко пъти. Появяват се и много книги за живота и делото на Лечителя, след които се откроява ценното издание „Петър Димков – моят баща“ на дъщеря му Лили Димкова, чиито картини са показвани в Ню Йорк и на престижни други места по света. Споделеното в тази книга по-късно става основа на документалния филм „Лечителят – Петър Димков“. Благородното дело на Петър Димков е оценено високо от мнозина българи. Някои негови пациенти дори смятат, че приносът му за България е толкова голям, че той би трябвало да се нареди по величие на трето място  след Левски и Петър Дънов.  Лечителят бил религиозен и често е говорил за Бога и за принципите на дъновизма. Като личност бил много широко скроен. Той бил еднакво толерантен към всички раси, народи и религии. Познавал Корана и ученията на  Заратустра и Буда. Преди да мине в запаса полковник Димков участва в три войни, в които е раняван  8 пъти, като веднъж за малко е щял да загине. От смъртта го спасила малка икона, с която бил награден във военното училище в Петербург. На фронта той винаги носел иконата в горния ляв джоб на куртката си. Тя спряла летящ към сърцето му смъртоносен куршум.

Като офицер Димков  служи в няколко градове на България. Навсякъде е известен с патриотичната си общественополезна  дейност.  В Карлово, където бил комендант, още разказват като легенда как къщата на Васил Левски била опазена от разрушение благодарение на него. Мястото, където е построена, се оказало в проект за строеж на ново шосе, но той наредил на войниците си да обградят важното историческо място и не позволил да съборят къщата. Във Варна участва в създаването на парка-музей „Владислав Варненчек“.

Пред фамилната ни къща в Лозенец  непрекъснато се нижеше върволица от хора, идващи при дядо да ги лекува, разказва неговият внук д-р Петър Димков. Най-много хора имало на имения му ден, когато по 200-300 души идвали да го поздравят и да му благодарят за изцелението.