Отбелязваме 143 години от обесването на Левски

На днешната дата през 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София.

Днес тази годишнина официално се отбелязва на 19 февруари. По повод 143 години от смъртта на Апостола поклонения и факелни шествия ще се състоят в цялата страна.

Още от 17 февруари стартираха инициативите свързани със 143-та годишнина от гибелта на Левски в Ловеч и родния град на Дякона Карлово. В седмичната програма на двата града са предвидени редица възпоменателни мероприятия, с които граждани, държавници и културни институции засвидетелстват своята почит към най-великия българин на всички времена.
 

С тематична вечер в памет на Петър Попов, най-младия сред учредителите на Карловския революционен комитет, започва поредицата прояви, с които карловци почитат паметта на Васил Левски.

От 17.30 часа днес ще има литературна вечер с участието на Светозар Казанджиев, озаглавена "Апостолското дело продължава". По-рано през деня, от 13.30 часа, в Националния музей "Васил Левски" ще се излъчи студентският филм за Апостола със заглавие " 1872". Възпоменателната церемония започва в 18.00, а от 19.00 часа в читалището ученици от ОУ "Васил Левски" ще изиграят възпоменателен спектакъл.

Отбелязването на годишнината от обесването на Левски ще продължат и утре. 
От 9.00 часа в църквата "Света Богородица", до която е и гробът на майката на Левски - Гина Кунчева, ще бъде отслужена Архиерейската света литургия и панихида в памет на Апостола. Два часа по-късно ще се проведе митинг-поклонение и шествие до родната къща на Апостола.
Вечерта на пл. "Васил Левски" предстои традиционният митинг-заря.

Панихида ще има днес и в храм "Св. св. Петър и Павел" в Пловдив. Пред паметника на централната алея на Бунарджика пловдивчани ще се преклонят пред живота и делото на Апостола.

Поклонението във Велико Търново ще започне от 16,30 часа пред паметника на Апостола в центъра на града с представяне на победителите в конкурса за есе и за стихотворение на тема "Жив си, Апостоле!". След това слово ще изнесе началникът на Националния военен университет „Васил Левски" бригаден генерал Тодор Дочев. От 16.45 ч. ще започне заупокойна молитва, отслужена от Свещеноиконом Славчо Иванов.

В програмата е включен военен ритуал за полагане на венци и цветя на признателност, както и изпълнение на химна на Република България. От 18,00 ч. в ДКС "В. Левски" ще бъде прожектиран игралният филм "Дякон Левски".

Днес в столицата от паметника на Васил Левски в 18:30 часа ще започне шествие по повод 142-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата. Организатори на проявата са представителите на коалиция „Патриотичен фронт" в лицето на Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и ВМРО - Българско национално движение (ВМРО-БНД). По предварителни данни маршрутът на шествието ще премине от паметника на Левски през бул. „Васил Левски", ул. „Врабча", ул. „Дунав", ул. „Московска", Народното събрание, Министерски съвет и ще завърши пред паметната плоча на Апостола до църквата „Света Петка Самарджийска" със заупокойна молитва и кратка културна програма.

Родственицата на Апостола Христина Богданова ще бъде гост на Гимназията за чужди езици "Екзарх Йосиф I" - в 12:30 ч., и на Клуба на дейците на културата в Ловеч, в 17:30 ч. Тя ще разговаря с ловчанлии за родовата памет и ценностите.

С тържествена заря-проверка и редица прояви в Смолян ще се отбележи 142 години от гибелта на Васил Левски.

Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Други негови прозвища са „Дяконът" и „Джингиби" (Неуловимият).

Турската полиция разполага със сведения за него и го търси още отпреди фаталната случка в Къкринското ханче, затова свидетелстват много негови съратници, както и самият Левски в някои от писмата си. Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.

На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.

В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.

Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи.

Смъртната присъда е издадена на 14 януари, потвърдена е седмица след това - на 21 януари 1873 г. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени - Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.