Около шестдесет нашенци днес са се посветили на илюзионното изкуство. Поне 15 от тях са професионалисти от висока класа. Покойният Васил Николаев - Орфи има втора награда на световен фестивал, Антраник Арабаджиян - Астор е единственият европеец, спечелил американския „Оскар”. Българите магове са най-добри на Балканите, в шестицата на Европа и десетката на света, твърдят от гилдията.
Пътят до върховете на тази престижна класация е проправян от мнозина, които днес гледат от небето. Родните сцени от не толкова далечното минало познават д-р Лепас, НикДимКос, Факира Мити - бащата на Емил Димитров. Първият обаче, който
успява да покаже българската магия на света
е Мистър Сенко. И този факт никога не е бил поставян под съмнение.
Митовете за Сенко безспорно са повече от реалностите. Такава е съдбата на великите. Говори се например, че през 1930 година заради това, че закъснял, журито на фестивала в Лайпциг дисквалифицирало българина. Тогава Евстати Христов се ядосал и си отрязал главата. Номерът му донесъл втора награда. Първа взел австриец, качил на сцената грамадна лимузина, която няколко красавици упорито лъскали. После извадил пура, запалил, а още горящата клечка хвърлил върху колата. Последвал взрив и в следващия миг и возилото, и омайниците изчезнали. Пак от Германия идва слухът за лудостта на врачанина. Преди началото на всеки спектакъл той имал навика да застава на входната врата, да посреща зрителите и незабелязано да прибира това-онова. После на сцената връщал откраднатото. Така започвало шоуто. През 1936 година обаче Сенко като че ли малко се поувлякъл, защото прибрал кортика и пистолета на самия Херман Гьоринг. Човекът след Хитлер побеснял и демонстративно напуснал залата.
Години след това пак немците, но от Берлин, поискали самобитния талант със седмокласно образование за министър. Това станало на 28-ата сесия на СИВ след спектакъла на величието, когато премиерът на Демократична Германия Хорст Хондерман казал на колегата си Станко Тодоров:
Искам Сенко за министър на икономиката
„А, не ме понижавайте!”, опънал се магът. Дали това е истина, е трудно да се докаже. Но факт е, че мнозина го твърдят, а никой не го отрича.
Разбира се, детайлите от биографията на Сенко, които не се поставят под съмнение, са доста повече от легендите. Той е почетен гражданин на такива разностранни територии като Враца, село Скриняно, Кюстендилско, София и Париж. Стефка, съпругата на неговия единствен син Христо, разказва, че въпреки славата и ласкателствата нейният прочут свекър нито за миг не забравял корените и народа си.
Носителят на званието „Народен артист” обичал пазарите, които превръщал в своя сцена. Той спирал пред някоя селянка, вземал от кошницата й едно яйце, чупил го и от там излизала лъскава монета, досущ жълтица. „Купувам всичките!”, отсичал. „Не се продават”, сопвала се жената и бързо си прибирала багажа. Минути след това минувачи я виждали зад ъгъла, изпочупила всичките си яйца, разчорлена и нервна.
Къщата на Сенко беше винаги пълна с хора, разказва Стефка. Идваха деца от близките училища, любители на магията, почитатели. И всичките бяха посрещани с радост. Големите актьори Адриана Будевска и Стефан Гецов
пийваха водка „Столичная”
землякът проф. Маждраков и художникът Дечко Узунов предпочитаха уиски. Сенко най-често бил на ракия, а на цигарата си винаги надявал цигаре. С големия български интелектуалец - емигрант Петър Увалиев пък се срещнали в Лондон.
Щом пристигнел в някой град, магът най-напред отивал в местната бръснарница. После срещу няколко гратиса Фигарото разправя наляво и надясно: „Сенко беше тук, остави си главата да я обръсна и излезе да се разходи!”. Мълвата бързо обикаляла околните улички, а на спектакъла залата се пукала по шевовете.
Реквизитната глава на мага имала своя роля и извън спектакъла. Тръгнел ли за чужбина, той я слагал на дивата, хвърлял едно одеяло и така създавал илюзия, че е в стаята си и спи. Добро оръжие срещу крадците във времето, когато за алармените инсталации не се знаело още нищо.
Убаво, че не си учил
Патриот, който винаги носи българския трибагреник, и благодетел, раздаващ много пари за паметници и на деца на загинали граничари. Такъв е бил Сенко.
Артистът трябва да знае кога да слезе от сцената, казвал и наистина спазил този принцип. Приживе неговият син Христо Евстатиев, който достойно продължи пътя на баща си, разказва: Предстоеше ни представление в село Галиче. Цялото село бе облепено с афиши, на които пишеше „Магичен спектакъл: Сенко и син”. В утрото преди спектакъла обаче баща ми се качи на мерцедеса и отпраши за София. Преди това ми каза: „Прощавай, сине, аз бях дотук! Днес навършвам 60 години и се пенсионирам. Оставям ти целия реквизит, за което ще ми плащаш десет процента от парите, които печелиш”.
Когато изчислили пенсията на мага, чиновниците се хванали за главата. Тя възлизала на 3300 лева, три пъти повече от заплатата на Тодор Живков. Разбира се, направили лека корекция, но магът пак имал основание да каже: „Сенко, Сенко, убаво, че не си учил. Защото професорите вземат 120 лева, а ти четиристотин”.
