Кирил Варийски и Мариана Димитрова кремирани като самоубийци

Гробовете на обичаните български актьори Кирил Варийски и Мариана Димитрова са с необичайно малки размери. Така е заради кремацията, която буди недоумение у всеки посетител в Алеята на славата от Централния траурен парк на София. Според църковните канони самоубийци нямали право на опело и помени, тъй като били лишени от надежда за спасение. Единственият компромис, който свещениците правели, бил само в случай на невменяемост на доброволно разделилите се с живота си.

Любимка на поколения български зрители, актрисата Мариана Димитрова избра фаталния скок от осмия етаж, за да избяга от света, в който 50 години игра главната роля. Звездата от филми като „Мъжки времена“, „Скъпа моя, скъпи мой“, „Дами канят“ и „Елегия“, има три брака и две деца. И до днес приятели и колеги на Мариана се питат какво е накарало талантливата актриса да остави зад гърба си всичко и да избере пътя, от който няма връщане.

Едва 19-годишна тя пристигнала в София, за да учи в Театралната академия. Приели я от раз. Още в първи курс сключила брак със своя състудент Панайот. Скоро след това се родил и синът им Иво. Мариана започнала да се снима от филм във филм и така се запознала с втория си съпруг – режисьора Едуард Захариев. Въпреки разликата във възрастта им от 10 години любовта между тях пламнала. Едуард обаче изпитвал патологична ревност и тормозел съпругата си.

Третият й съпруг е психиатърът д-р Игор Куценок, украинец по произход. През 1997 г. д-р Куценок получил предложение за работа в Щатите, в най-престижния университет в Сан Диего. Въпреки че в началото им било трудно, Мариана взела и сина си Иво зад океана. Надявала се той да разсее тежката й носталгия по родината и депресията. Иво обаче се увлякъл по дрогата и започнал да пропада. Съпругът на актрисата пък забранил на доведения си син да припарва до дома им. За да се вижда с Иво, Мариана излизала тайно да му носи храна, а момчето живеело на улицата.

На последната им тайна среща обаче синът й не се появил. Мариана се качила с колата си на паркинг на осмия етаж. Отишла на покрива и скочила. Скоро след като овдовял, д-р Куценок свил ново семейно гнездо и станал баща на двама синове.

Откакто е положена в гроба в България, бившият мъж на Мариана Димитрова не е идвал да остави цветя. Два-три пъти се е връщал синът й Иво, който с помощта на терапевти успял да се пребори с дрогата – заради майка си.

Не по-малко драматична е и съдбата на колегата й Кирил Варийски. Последната година от живота на актьора, угаснал едва на 42 години, е била бавна и мъчителна агония. Свръхчувствителният творец затъвал все повече и повече в пагубния си навик да надига чашката от сутрин до вечер. Дори се записал в Клуба на анонимните алкохолици, но така и не успял да преодолее зависимостта си от огнената вода. В един момент Варийски стигнал дъното – изобщо не изтрезнявал.

И резултатът не закъснял – получил фатален мозъчен кръвоизлив на върха на кариерата си. 20 години след смъртта му в артистичната гилдия циркулират най-различни слухове за неговия край. Според някои актьорът Кирил е станал жертва на уличен побой, след който получил инсулт, а според най-зловещите Варийски сам сложил край на живота си. През 80-те и 90-те години актьорът се снима в 18 филма и винаги в главните роли. Най-голяма слава през 1981 г. му носи „Йо-хо-хо“ по сценарий на Валери Петров.

Ужасният порок разбил и семейния му живот. Съпругата му, куклената актриса и режисьорка Елза Лалева, с която живеели заедно от студентските им години, дълго търпяла кроткото му, но безкрайно пиянство. Наричала го умилително Кирчо. В един момент обаче не издържала и го напуснала, разказват приятели на покойната звезда на Сатирата.

Според тях съжителството им съвсем не било безоблачно. В последната година от живота на Варийски отношенията им били в стил „Войната на семейство Роуз“. Вдовицата му Елза дели живота си на две – преди да си отиде съпругът й и след това. Най-щастливият им период е, когато актьорът играе по разпределение в Смолянския театър. Тогава се ражда и дъщеря им Лора.

Когато актьорът починал и Елза залепила некролог на входната врата, неизвестна ръка всеки ден забождала свежи цветя под снимката му. Едва след месеци й позвънило непознато момиче, което й се изповядало, че е било влюбено в съпруга й. Девойката ходела по няколко пъти на всичките му представления. Чакала го след спектаклите само за да го зърне, макар и отдалеч.

Точно 70 дни след 14 април 1996 г., когато актьорът пише в биографията си, че е безработен, умира от спукване на аневризма на една пейка до Военна болница. По думите на съпругата му Елза след запис му прилошава и той отива да потърси помощ. Прилегнал на пейката близо до входа за линейките. Помислили, че е пиян и го оставили. Вече е бил изпаднал в кома...

Елза, която е трябвало да бъде в ролята на Цицилия в „Йо-хо-хо“, но е конюнктурно подменена от Соня Дюлгерова, играе едва гласа на папагала. Тя и досега пази като реликва списъка от "мръсни думички", написани от нежния и деликатен иначе поет Валери Петров.

След като е одобрен за ролята на Черния пират, Кирил Варийски започва да тренира фехтовка. Отива в болницата в Каварна, където ще се снима филмът. Правят му гипсово корито и той лежи три дни в него. Иска да изживее страданията, чувствата и реакциите на героя си. По време на снимките по негова идея е заснет епизодът, в който се дуелират с малкия Леонид (Виктор Чучков).

Филмът "Бързо, акуратно, окончателно" по сценарий на Свобода Бъчварова, режисиран от състудента и приятеля на Варийски Михаил Мелтев, се оказва своеобразно предзнаменование за кончината му. Без грам колебание актьорът се съгласява да бъде заровен "жив" в гроб, изкопан в замръзналата земя. Не иска дубльор и сам скача в един ручей край Бояна, въпреки че е декември и стои в ледената вода, докато заснемат епизода. За съжаление, този филм минава незабелязано по екраните.

Последният филм на Кирил е "Бюро за убийства" - чуждестранната продукция, в която се снима и Орнела Мути. Играе напълно пропаднал тип. Тъжен, отчаян, истински маргинал. Филмът излиза на екран след смъртта му.