Братът на Ботев - награден от кралица Виктория

На улица „Шипка“ в София е открита архитектурна изложба на строителството в София след Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Наред с другите красиви сгради, погледът обхваща къщата на номер 23, построена преди 107 години от двама от най-видните архитекти – Кирил Маричков (дядо на музиканта Кирил Маричков) и Димитър Фингов. В този представителен и красив дом, на ъгъла с ул. „Васил Априлов“, който привлича вниманието с характерния за началото на миналия век стил сецесион, са живели майката на националния ни герой и безсмъртен поет Христо Ботев - Иванка Ботева, и братът на поета революционер - генерал Кирил Ботев.

В сградата, която е собственост на юридическия наследник на ген. Ботев, неговия правнук, историка изследовател Боян Ботев, се пазят мебели, вещи и други реликви от времето, когато тя е била обитавана от семейство Ботеви. Сред най-интересните неща в колекцията на своеобразния музей е разкошна тъмносиня мантия, която е подарена на генерала лично от британската кралица Виктория малко преди смъртта й през 1901 г. Наследниците пазят и други спомени, свързани не само с военната кариера на генерал Ботев, но и с личните му пристрастия - той бил запален играч на шах и табла. Импозантната сграда е запазила автентичната атмосфера на отминалата епоха. Пред това архитектурно бижу бледнеят новопостроените палати в мутробарок на новобогаташите, пръснати тук-таме из София през последните две десетилетия. Особено красива е историческата къща на Ботеви през есента, когато пищната растителност в градината около нея прегаря в червено и златисто, а бръшлянът по стените й продължава да зеленее. Единственият път, когато къщата претърпява разруха, е по време на бомбардировката през Втората световна война. Тогава е срината част от западната й страна и се налага семейството на генерала да се евакуира в провинцията. Мародери използват ситуацията, за да ограбят някои от вещите в дома.

Преди да се заселят в този исторически дом, ген. Кирил Ботев и майка му вече са изминали значителен житейски път. Майката на Христо Ботев, Иванка Стайкова Дрянкова, по мъж Иванка Ботьова Петкова, е съпруга на калоферския учител Ботьо Петков (1815-1869) и майка на революционера Христо Ботев, на Кирил Ботев и още седем деца.

Първият неин биограф Иван Кр. Стойчев пише:„ Баба Иванка е родена в гр. Калофер към 1823 г. от родители Стайко Дрянков и Тота Бурмова. Имала е братя Генко, Мирчо и Стойко и сестри Мария и Лала. Братята й Мирчо и Стойко рано се заселили в град Кишинев, гдето отвели по-късно и баща си, и там променили семейното си име на Топалови“. Иванка била хубавица, горда и със силен дух. Съвременниците й са я запомнили като „стройна и здрава жена, средна на ръст, сръчна и работлива, жизнерадостна, но и вечно заета домакиня“. През есента на 1845 г. Иванка се омъжва за даскал Ботьо Петков. Раждат им се девет деца: първородният син Христо, дъщеря Ана (починала на 17 години при раждане), Петър (починал на 20 години), Стефан, Кирил и още четири деца. След смъртта на съпруга си през 1869 г. Иванка Ботева сама с тежък труд издържа челядта си. През 1875 г. заминава за Букурещ, където работи като домоуправителка на заможния българин Евлоги Георгиев. През 1886 г. се завръща в България и заживява при сина си Кирил Ботев. Той е единственото от децата й, което оставя потомство, след като и дъщерята на Христо Ботев, Иванка Христова Ботева, по мъж Стоянова, кръстена на баба си, почива през 1906 г. при операция скоро след сватбата си.

Кирил Ботев е петото дете в семейството на Ботьо Петков и Ивана Стайкова Дрянкова. Той е роден на 20 април 1856 г. Неговият живот е изпълнен с хиляди премеждия, тежки моменти и успехи, но малко се знае за това какво той е допринесъл за България. Той учи в създадени по инициатива на баща му класни училища в Карлово и Калофер. През 1874 г. емигрира при брат си Христо, като преди това учи малко в Одринската католическа гимназия. Напуска гимназията заради неприемливи за него условия, като преди това се опитва заедно със свои приятели да запали школото. Именно в Гюргево започва емигрантският живот и на Кирил Ботев. Той е учител в този близък до България град и е един от първите, които се записват в четата на брат му Христо Ботев. Участва в нея до боя при Милин камък. След това с приятеля си Мито Цветков се откъсват от четата, опитват се да се върнат отново в Румъния, но са заловени и Кирил, заедно с останалите живи Ботеви четници, хванати от потери, е съден в Русе на процеса, в който са осъдени всички заловени от турците Ботеви четници и участници от Априлското въстание.

По това време Кирил се води малолетен и затова отървава смъртната присъда. Но е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с окови. Известно време е затворен в Цариградската тъмница, но след обявяване на Руско-турската освободителна война той заедно с останалите затворници са изпратени на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр, заедно с още около 46 души. Освобождението заварва Кирил Ботев в заточение, но по силата на Санстефанския мирен договор всички политически затворници са освободени и така през пролетта на 1878 г. Кирил Ботев най-после се завръща в родината и отново става учител. Година след това напуска и се записва в ротата на волноопределящите се в Пловдив. Тя по-късно прераства в първото военно училище в София. От този момент до пенсионирането си през 1914 г. Кирил Ботев изцяло се посвещава на военната кариера. Той участва във всички войни, които България води, и е герой от Сръбско-българската война. Ген. Ботев завършва военна академия в Белгия, като преди това учи в Кавалерийската школа в Сомюр. Започва кариерата си от подпоручик и преминава през всички военни служби и почти през всички военни гарнизони. Бил е командир на полк, на конен полк, създател е на 4-ти конен полк в Пловдив. Бил е също командир на Трънския отряд, началник на Първа Софийска дивизионна област, началник на Военното училище, заместник-министър на войната през 1913 г. Завършва военната си кариера през 1914 г. с чин генерал-лейтенант, на длъжност началник на всички военни училища в България.

Ген. Кирил Ботев в единственият, който живее най-дълго от фамилията Ботеви. Умира на 88-годишна възраст, на 4 февруари 1944 г., в село Студена, където се е изнесъл заедно със семейството си поради бомбардировките в София. През целия си дълъг живот, изпълнен както с трудности и несгоди, така и с много признания и възход, той безрезервно следва патриотичните завети на брат си Христо Ботев.