Бившето соцвеличие Григор Стоичков: Аз съм единствената жертва на Чернобил!  

 
Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в софийското село Горна Малина. Член на БКП от 1945 г. Кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Бил е министър на транспорта, строежите и архитектурата, строителството и селищното устройство, на земеделието, зам.-председател на Министерския съвет, народен представител.
От ноември 1991 до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при чернобилската ядрена авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. 


На 2 февруари Григор Стоичков ще навърши достолепните 90. Снаха му, неостаряващата попприма Йорданка Христова, която неотлъчно се грижи за него от години.

„ Няма да правим никакви помпозни тържества. Ще се съберем семейно вкъщи, за да почетем рожденика. Свекър ми трудно ходи, с бастун е. Охка, когато става, когато сяда... Но това е нормално. През лятото на вилата в Царево идваха да го видят много негови приятели. Той има много другари, естествено - в този негов дълъг живот и в строежи, и в какво ли не... Обаждаха му се и минаваха да го видят. Особено като пуснаха една доста гадничка статия, че е много зле и си отивал... Но той има чувство за хумор и казва:

Като станеш на 90, все трябва да умреш от нещо

не може всичко да ти е наред!”. Но той и на тази възраст разсъждава философски, има висок дух”, хвали свекър си Данчето Христова.
А Стоичков не пести благодарностите към нея и роднините: „Помага, много помагат с внуците Ивана и Гришката. Обажда се всеки ден да ме пита какво да донесе. Казвам й: „Нищо, всичко си имам!” Но тя пак идва с пълните торби с продукти. А е заредила хладилника преди няколко дни... 
Когато беше в риалитито „ВИП брадър”, домашните едва не изкарват акъла на певицата. Дъщеря й се обажда и казва, че дядо й влядъл в болница и му отрязали малкото пръстче, безименния до него и ходилото до долу на десния крак, за да не забере костта. Певицата едва не се побърква от притеснение. Слава Богу, нещата се развиват благополучно.

Днес бившето соцвеличие живее във вилата си в столичния квартал „Бояна”. Това всъщност не е вила, а единственото жилище на Григор Стоичков през годините.
„Само нея съм направил. Но като я завършвах, тези, които са я строили, знаят: бурето с ракията беше в двора - отиваха и сами си сипваха. Построил съм я със заеми от приятели, но на всички съм им ги върнал до левче! Апартамент в София нямам. Живеех в държавен и го освободих. Всички мои колеги си направиха вили, направиха си и апартаменти. Дадоха си вилите под наем, живеят в апартаментите и натрупаха пари. Аз съм така възпитан от родителите и от комунистическата идея – на чуждо не посягам. Един лев не съм взел,
 
един лев не съм спестил
 
Като ме съдеха, бях изпаднал в много трудно положение. При последното дело, което се водеше срещу мен, адвокатите ме извикаха и казаха: „Трябва да се плати!” Казах им, че не мога да им дам пари, че просто нямам. Ще карам без защита! Поеха ми защитата без пари”, разказа Григор Стоичков пред “ШОУ”.
Като го вкарват в затвора след промените, съпругата му Велика не може да понесе това и се разболява от рак... Той връща лентата пред народното издание за драматичните събития по време на чернобилската авария: „Ние тогава за аварията научихме на 3-тия - 4-тия ден след нея. Бяхме на трибуната на 1 май. След това една група със семействата отидохме за празника в почивната станция на Министерския съвет в Хисаря. Там ми се обади министърът на народното здраве Радой Попиванов и ми каза, че имало авария в Чернобил. Но да не се безпокоя, в момента има заседание при него да се види какви мерки да се вземат. След това получихме телеграма с указанията на една комисия по тези въпроси, която беше във Виена: „Зарзаватът да се консумира, след като добре се измие. А млякото и сиренето, добити по това време,
 
да се пуснат в търговската мрежа след три месеца

По това време моят внук Гришата беше тук при мен на вилата, беряха се марули от градината, миехме ги добре и ги консумирахме... Никаква специална храна не сме ползвали! Това за специалния режим, който са ползвали членовете на ЦК и Политбюро на БКП, го говорят тъпи хора, които клеветят! Мерки бяха взети от държавата за всички, които й струваха 48 млн. лева! И въпреки това след 10 ноември започна процес срещу нас. Две години се води този процес. Всеки ден на дело... Тогава получих кръвоизлив на язвата. Жената по-тежко го изживяваше от мен и заболя от рак. Като ни осъдиха, тя тъкмо беше си счупила крака, нямаше на кого да я оставя, написах молба до главния прокурор да ми се отсрочи отиването в затвора заради нея. Не ми разрешиха... А сега престъпниците се разхождат на свобода! Там получих микроинсулт. От целия Чернобил аз съм жертвата! И моята жена! Няма други последствия за България - 20 години минаха!”, изповядва още Стоичков пред наш репортер.
Когато става катастрофата със самолета, при която загина певицата Паша Христова, той е министър на транспорта. Стоичков си спомня: „Обадиха ми се през нощта, дойде кола и ме закара на аерогарата. 

Всичко наоколо беше осеяно с трупове

Разпоредих: „Веднага да започне почистването, на сутринта да няма никакъв труп! Летището да бъде открито за полети!”. Дойде ген. директор на БГА „Балкан” ген. Щерю Щерев и каза: „Органите на МВР не разрешават! Всичко трябва да остане така, да се съмне, да снимат!” Веднага набрах по телефона министъра на вътрешните работи Ангел Цанев и го помолих да дойде на летището. А той беше тогава кандидат-член на Политбюро и беше по-възрастен от мен. Казах му: „Ако оставим така, половин София ще се изреди да си търсят труповете, ще се правят зрелища! Трябва да се разчисти!”. И министърът на вътрешните работи се съгласи с мен. Извиках войници от ПЖИ (Полувисшия железопътен институт) и техника и до сутринта в 8 часа всичко беше разчистено. Създаде се комисия във връзка с катастрофата. Години след това се изясняваше кое как е станало, не знам дали се е изяснило даже. Аз вече не бях министър на транспорта.
Но тогава, през нощта, всички останали живи бяха закарани в “Пирогов”. Веднага се свързах с института и ги помолих да вземат всички необходими мерки за пострадалите, бяха доста. Началникът ми отговори:


„Нямаме достатъчно лекарства!”
 
Накарах го да направи един списък какви и колко лекарства им трябват. Възложих на авиацията, която имаше бюра във всички европейски страни, да се докарат необходимите лекарства от Франция, от Германия... Всичко необходимо беше закупено и доставено в „Пирогов”, разказва Стоичков драматичния си живот пред „ШОУ”