Осъзнайте се, политици – България е една!

Вече тридесет и две години в България шества прословутата „демокрация“. В резултат на това тя е на последно място по всички икономически и демографски показатели. Безброй политически партии и десетки кандидати за президенти. Попаднала е във всички видове кризи – политическа, икономическа, здравна, демографска, културна и други възможни. След няколко парламентарни избора и неразбирателства се явява някаква възможност да бъде съставено работещо правителство с надежда за някакво разбирателство. Да, ама болните амбиции и детинските заигравки в Народното събрание продължават.

Не съм симпатизант на ГЕРБ, но защо на инат другите партии отхвърлиха предложението за зеления сертификат в Народното събрание? Това предложение е в унисон със световната здравна политика. ГЕРБ пък категорично отказват всякаква подкрепа на правителство, съставено от другите партии. Що за детинщини са това, господа народни представители? България е една! Над главите ви висят портретите на възрожденците!

Пак започват споровете за промяна на Конституцията. Тя действително не е съвършена, но по-важното е, че не се изпълнява. Къде са заложените в Конституцията безплатни здравеопазване и образование, както и други пропуски? За неизпълнението на конституционните изисквания два пъти съм сезирал всемогъщата прокуратура и медиите – няма отговор, пълно мълчание. Има и други несъвършенства. Ще посоча само един пример: Президентът има правото на вето по някои решения на Народното събрание. Народното събрание обаче има правото да отмени това вето. Така и обикновено става. Каква е ползата от такова разтакаване? Губене на време. Къде в световната практика е възможно да се отмени вето? То затова е вето, за да спира незаконосъобразни решения. Поставих този въпрос на конституционалиста Близнашки, но той не даде смислен отговор.

Като основа в Конституцията е заложена социалната държава. Къде е тази социална държава България? Благодарение на алчния Иван Костов пенсиите за прослужено време бяха намалени с 50%. Сега минималната пенсия е около 300 лева и над милион пенсионери мизерстват. И най-високата пенсия на обикновените пенсионери не е адекватна на сегашния жизнен стандарт в България. Миропомазани държавници и върховни съдии получават и по 7 хиляди лева пенсии. За обикновените трудещи се средната заплата е шестстотин лева, а има и заплати по шестдесет хиляди лева – социална справедливост!

Постъпих на работа през 1956 г. със заплата от 585 лв. През 1962 г., след паричната реформа, заплатата ми стана 55 лева и 50 стотинки. Най-голямата заплата в града беше на кмета – 700 лв. Имаше относителна съразмерност на заплатите. Цените на стоките през петдесетте години на миналия век бяха десетки пъти по-ниски от сега. На практика при тези цени обикновените хора са по-зле отпреди 70 години.

Така че, господа народни представители, погледнете хала на народа и престанете с политическите си заигравки и боричкания. България е една!
 
Христо Христов-Референта, Правец