8 лв. такса при джипи е нечовешка наглост!

Недоволни били личните лекари от размера на потребителските такси за посещение при лекар. Особено пък от пенсионерските, това един лев на нищо не приличало. И ние сме недоволни от опашките, на които се редим и чакаме с часове. В тъмните, мръсни, душни и небоядисвани от десетилетия поликлинични коридори. Най-често прави или седящи на изтрбушени и потрошени пейки също от времето на социализма. Приемани в неуютни, тесни и прашасали кабинети, пълни с папки и хартии, ще рече човек, че не при лекари отиваме, ами при вехтошари някакви.

Дори по време на епидемии и пандемии никой не реши проблема с висенето за отпусканите по здравна каса лекарства. Така хронично болни се смесваме с пациентите, които са носители на вируси, хора от всякакви възрасти, деца, млади, стари. Изписването на лекарствата по здравна каса също се брои за проведен преглед и се заплаща такса.

Идеята на законодателя е била вероятно да се отиде, да се проведе преглед, да се установи моментното състояние на хронично болния и да се изпишат лекарствата. Само че масово джипитата попълват документите, изписват рецептите, прибират си таксата и това е. Не ги виним, но и те да не проявяват нечовешка алчност. Осем лева такса за преглед вече наистина е прекалено, както искат техни шефове. Тази такса е непосилна дори и за работещите, а пък за пенсионерите е безобразно висока. Ами ако се наложи след посещение при джипи да се отиде и при лекар специалист, ако е необходимо да се прави и кръвно изследване. И това не е някаква изключителна ситуация, много често личният лекар те праща при кардиолог например, той пък на кръвно изследване. Можем ли просто ей така да бръкнем и да извадим 20-30 лева при тези пенсийки, които вземаме. И при болестите, от които страдаме?

А те от своя страна какво правят за подобряване на обслужването – нищо. Навсякъде – и в малкото градче, и в селото, и в големия град или столицата, проблемите са едни и същи. Стари сгради, тъмни коридори, тесни, небоядисани и неприветливи кабинети, опашки, висене с часове. Това е грозната картина на доболничната помощ в съвременна България.
 
Надежда Величкова, Варна