Гунди бори и сатаната във Флоренция

„И молбите на дявола не помагат пред Гунди!”.

Сентенцията се ражда в самия край на 1965 г. На 29 декември националният ни отбор по футбол играе бараж за участие на световните финали през следващата година срещу отбора на Белгия. Мачът е на неутрален терен в италианския град Флоренция, след като съперниците са си разменили по една победа. Тогава още го няма правилото за головете на чужд терен.

Белгийците вече са си спечелили прякора „червените дяволи”, откъдето идва и заигравката с нечестивия в горното изречение. На 29 декември 1965 г. България побеждава Белгия с 2:1 във Флоренция и се класира за световното първенство в Англия. Двубоят е наречен „Флорентинската епопея”. Това е може би най-големият мач в кариерата на легендарния Георги Аспарухов. С чудесни голове Гунди отказва белгийците от Мондиал'66, а нашите се нареждат за втори пореден път сред най-силните отбори на планетата.

„Класирането ни изненада дори нас самите. Честно казано, не очаквахме да се справим с белгийците. Накрая обаче бяхме щастливи. Не е имало празненства след победата в Италия. Бяхме дошли с чартър и веднага след двубоя се натоварихме на самолета и отлетяхме за България. На аерогарата ни посрещнаха много почитатели", спомня си Иван Вуцов.

След историческата победа над „червените дяволи” на българския пазар са пуснати изключително ценни за колекционерите картички, които са разграбени на бърза ръка. Продават се основно в парковете и по стрелбищата. На тях е изобразен героят от Флоренция Гунди и сатаната, коленичил пред него. Текстът към картичката гласи: „И молбите на дявола не помагат пред Гунди”.

На Световното в Англия „лъвовете”, водени от Рудолф Витлачил, губят с 0:3 от Португалия, 1:3 от Унгария и 0:2 от Бразилия. Но играта им не остава незабелязана. Един от малцината, получили голямо признание, е Александър Шаламанов - Шами. Легендата на „Славия” е определен от „Франс Футбол” за най-добрия десен бек в предварителните групи на финалите. Мачът срещу Бразилия също остава в мемоарите. След тази среща френският „Екип” пише по адрес на българите: „Те запазиха честта на европейския футбол”. Други западни анализатори пък правят голям комплимент на Аспарухов и Димитър Якимов - не отстъпвали по интелигентност на играта на Пеле. Този мач ще бъде помнен вечно от Краля на футбола, който е ритан здраво под път и над път от Добромир Жечев. Едсон Арантес ду Насименту дори описва подробно балтиите на нашия в мемоарите си. Бобата обаче и до днес твърди, че не е играл грубо срещу Краля, просто е играл твърдо.