Успехи йок, патаклъмъ чок

Има една приказка, че у нас през януари работят редовно само светофарите, новинарите и полицаите. Щото народът масово празнува, всеки ден чества някой светия. И не щото толкова тачи светиите, колкото ракията. Според мен беше така, ама вече не е. Полицаите работят до Коледа. Доде съберат някой лев за подаръци, за почерпка и после отиват да празнуват. През януари излизат рядко, и то само при хубаво време. Новинарите също са проблемни напоследък. Гледам колегите от «Сега» са пуснали кепенците още на 23 декември и вероятно ще отворят след Ивановден. И няма кой да каже истината за «Овергаз». В смисъл дали наистина Пеевски иска да отмъкне бизнеса на Сашо Дончев, или са някакви неясни врътки на руснаците.

Както и да е. Да се оправят. Нема да ги мислим по празниците баш.

По-лани от „Икономист” пресметнаха почивните дни на народите. Българите водим хорото в Европа с 13 официални празника. Отделно ползваме средно 20 дни отпуск и 22 дни болнични, демек почиваме 55 дни в годината. Като турим и 104 съботи и недели и стават 159 почивни. Срещу 206 работни. Ще се направим на разсеяни и няма да вадим петъка, деня на майстора, а също и срядата – малкия петък… През ден работим, искам да кажа. А ако добавим и доказания факт, че и през един работим…

Но това не са нови работи. Банкерът Буров го е казал преди много години: „Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър - и все не се работи. Все се пие и се почива…”

И се философства: От много работа най-много да се изгърбиш. Което е различно от това да се изгербиш. Като се изгербиш, парите почват да идват при теб, без да си мърдаш пръста…

Най-лошото на празниците е, че свършват. И цял месец да са, пак свършват. И ей ни отново на тръстиката. А ако ме болеше толкова, колкото ме мързи… Да ви кажа по-лани решавах един тест - „Пречи ли ви работата”. Истински тест, правдив. Категорично ми пречи! „Работата явно не е основното в живота ви. Бихте минали и без нея и при това ще се чувствате значително по-добре. Обаче на мечтите ви за сладък живот на дадения етап не е съдено да се сбъднат…” 

Е кога, бе, да му се не види?! Друг път, сигурно…

Ей, забравих да ви честитя новата година. Честита да е! Макар че к’во да й се радваме? Иван Нейков каза наскоро: 2016 г. вече сме я живели, защото в оптимистичния вариант тя ще изглежда като 2015-а. Оставам с обоснованото впечатление, че има и песимистичен вариант, в който 2016 г. е по-лоша от 2015 г. Дори и близкият до управляващите „Труд”, позовавайки се на БСК, го признава: 2015 г. – лоша, 2016 г. - още по-лоша. Така че за 2016 г. се очертават традиционните две новини. Лошата новина е, че 2016 г. ще е по-лоша от 2015 г. А добрата новина е, че 2016 г. ще е по-добра от 2017. Поне за мнозинството българи. Дано се случим от малцинството!

Оня ден ми писа една пенсия: „Докторе, ние от третата и последна възраст предпочитаме делниците. Щото през тях една пенсия се чуди как да е жива. А през празниците се чуди що е жива...»
Всяка възраст с проблемите си, братя.  Аз на ваше място щях да се ориентирам към прасенце за празниците. Па ако ще да е и прасенцето-касичка. Хич да не ви пука. Яжте и пийте и си носете новите дрехи, да не ви ги носят после опечалените.

Хубаво нещо са празниците, кой каквото ще да разправя. Знаете ли какво казва Боб Дилън? „Човек е успял, ако сутрин става, вечер ляга, а междувременно прави каквото си иска.” Макар и за десетина дена, ама се почувствах успял.

Най-обичам да карам празниците по еснафски. Хапнеш, пийнеш, дремнеш. Станеш, хапнеш, пийнеш, дремнеш. Между два цикъла по литър арамея (лановица) с екстракт от варени зърна копър и мента… Егати, Земята ако се върти всеки ден така, лятото ще дойде още преди Бабинден... Какво ли може да се очаква от една година, която почва по тоя начин?! Всъщност, доколкото съм чел, откакто древноримските жреци решили през 46 г. преди Христа новата година да почва на 1 януари (дотогава почвала на 1 март) тия дни все така са минавали… Кой съм аз, че да променям нещата?!

 Мойта вика: „Айде, сапри вече с това пиене, де! Вече е трети!” И какво като е трети? Тя си мисли, че продължавам да пия за кеф. И за кеф де, но главно отлагам махмурлука. Най-вредното е да спрете отведнъж! Преди години видях на стената в една кръчма мисъл, която ме изуми с евристиката си: "Пълното изтрезняване води до внезапна смърт". И оттогава непрекъснато я повтарям на читателите! Помислете! Ако не ви мързи де…

И защо се налага изобщо да бързам да спирам и да изтрезнявам? За да си смятам лихвите по годишния депозит?! И да си докарам махмурлук. Махмурлукът не може да се лекува, той може само да се отлага. Най-добре е, ако можете да си позволите, да го отложите закъде Бабинден. В докторските среди се знае, че най-лошите симптоми се появяват, когато съдържанието на алкохол в кръвта достигне нулата. Държите ли го далеч от нулата, няма да имате ядове. Ако на Коледа сте пили 5 питиета, започнете постепенно да намалявате с по 10 грама на ден, докато на Бабинден стигнете до 2,5 питиета, които не предизвикват махмур. Д-р Филипов нарича това затихваща терапия. Единствената възможна. Дето се вика, ако ще мре магарето, да мре от ечемик. Или някои негови производни…

Иначе съвети всякакви. От секс и топла вана, та до клизма. Между другото чел съм, че тя най помага. Но единственото решение, известно още на древните римляни, е: Cuneus cuneum trudit. Демек клин клин избива.

В САЩ се продава прахче срещу махмурлук "Blowfish". За 15 минути премахвало мъчителните болки и неразположението, телото ти преставало да се тресе като листо. Има го и във Великобритания и струва 1,90 паунда. Обаче за едно лечение трябвали 2 прахчета. Като го сметнах по курса на деня, излиза към 9 лв. Което не ми се връзва. Да изтрезнееш излиза малко по-скъпо, отколкото да се напиеш. За 9 лева можеш да вземеш шише „Ямболска” и да се направиш тотална щета, дет’ викат застрахователите… Можеш да се направиш и по-евтино, но тогава ще трябват три прахчета. Забелязали ли сте тая зависимост? Колкото по-евтино се напиеш, толкова по-скъпо ти излиза изтрезняването.

Пък един токсиколог разправяше, че маджарите лекували махмура с курешки от врабче. Само че откъде в тоя студ и сняг врабче, та че и курешка. Да бех знаял, па да си захраня на балкона. За да има курешка, врабчето трябва да се нахрани. То и с хората е така де…

Както и да е. Трудното мина, предстои ужасното. Психолозите твърдят, че краят на дългите празници причинява емоционален срив за повечето хора. Те не казват, че една от основните причини е в изтрезняването, но аз ви го казвам. Друга важна причина за следпразничния стрес и депресия са направените непомерни харчове. Депресията се образува от рязката смяна на настроенията – от иху на тихо. А товачка, а оновачка и тя заплатата или пенсията хукнала. И навсякъде набримчили цените предпразнично. По света ги свалят, в бегето наобратно. Щото в бегето се знае, че болен се такова на легло, беден – на празник. Кога друг път ще хванеш пенсия да купува суджук? Тези странни пазарни субекти рядко интервенират извън пазара за млечни продукти. И ако ги изпуснеш на Коледа, ще ги чакаш чак на Великден. Обаче не са и само пенсиите. Четох, че около 20% от българите карали празниците на вересия, с бързи кредити. И сега ще ги гладуват няколко месеца.

И изобщо, като се удари накрая калемът, и няма друг изход, освен да се депресираш от предстоящите дни, да не кажа месеци, посветени на боба и лещата. Булката пак е хукнала по магазините, уж да търси на майка си оня тиган, който аз на Нова година така лекомислено й обещах, и не можем да се видим да я питам дали ние сме уязвими на депресия. Поне стресът не ми мърда… И пак ще почна да ви пиша за тарифите на „Гробищни паркове и алеи”, за „място злачно, място тревисто”… Като съм в депресия, все така правя.

За мен единственото лошо на празниците, особено на Нова година, е, че човек, без да иска, си прави равносметка. Та точно в 12, като показаха герба, докато свиреше химнът, и ми се появи една асоциация. Може би трябва да го сменим вече тоя герб бе?! К’ви са тия лъвове, к’ви са тия простотии?! Направо се почувствах като на Лъвов мост, ако ми разбирате асоциацията. Що не го заменим с олимпийския?! Петте кръга ще символизират правителствата. Това, дето са свързани, показва здравата приемственост. А всеки кръг поотделно обяснява защо се връщаме все на изходна позиция. И като цяло олимпийският принцип направо заспива: не е важен успехът, а участието. Не ли? Да, да! Погледнете какво става! Успехи йок, патаклъмъ чок, както се казва на езика на тайния коалиционен партньор.

Ами това е. Весели празници! И си доставете малко радост. Дето викаше Селинджър, „главната разлика между щастието и радостта е, че щастието е твърдо тяло, а радостта – течно”. Затова си сипете малко радост. Па и повече си сипете...