Петър Волгин: Русофобията ще изяде главата на Борисов    

Докато беше премиер, лидерът на ГЕРБ много добре успяваше да лавира между интересите на Великите сили. Построи „Балкански поток“, но купи и американски самолети. Когато се разрази истерията „Скрипал“, не изгони нито един руски дипломат. След време обаче изгони. Борисов правеше всичко възможно, за да поддържа добри отношения и с Брюксел, и с Вашингтон, и с Москва. И това му носеше дивиденти не само на международното поле. Със сигурност поне една част от пребиваването му на политическия връх се дължи тъкмо на умерената му външна политика. Като цяло българите сме разумни хора. Не обичаме крайностите. Логично е много български гласоподаватели да са подкрепяли ГЕРБ именно защото лидерът на партията не изпадаше в крайности по външнополитическите теми. Борисов не се опитваше да се държи като полски или прибалтийски политик по отношение на Русия. Не изпадаше в истерична русофобия, подобно на редица други партийни деятели, принадлежащи към „жълтопаветния“ политически спектър.

В последно време обаче Бойко Борисов се държи по съвсем различен начин. Напук на цялото си досегашно поведение в момента размахва русофобското знаме със страстта на активист от „градската десница“. Тази промяна в поведението му си пролича особено силно след обявяването на поредния списък с имена по американския закон „Магнитски“. Лидерът на ГЕРБ побърза да се похвали, че за пет дни е бил три пъти в американското посолство, където се е отдавал на продължителни беседи с Джим О’Браян – координатора по санкциите. По принцип един политик не бива да се хвали с честите си посещения в чужди посолства. Най-малкото защото те показват определени зависимости. Демонстрират съобразяване с волята на чуждестранни фактори. Да, това се харесва на посолствата, но едва ли радва избирателите. Все пак повечето гласоподаватели биха искали техните избраници да защитават основно българските национални интереси, а не американските, руските или каквито и да било други. Явно обаче желанието на Борисов да спечели на всяка цена състезанието „Кой е по-по-най-евроатлантик“ го кара да изоставя умерената си позиция по външнополитическите теми и да нагазва в тресавището на русофобията.

Със същата „смяна на посоката“ може да бъде обяснено и решението на Столичния общински съвет, където мнозинството е на ГЕРБ, да бъде премахнат от Княжевската градина в София Паметникът на Съветската армия. В телевизионните студиа и в социалните мрежи активистите на партията на Борисов се скъсаха да обясняват колко добро било това решение и колко се гордеят с него. Те вероятно са забравили, че премахването на паметници никога не се посреща с овации от мнозинството гласоподаватели. Нали помните какво се случи със СДС – партията, която взриви мавзолея и която смяташе, че ще управлява вечно? Изчезна тази партия, отдавна съществува само виртуално. Дори и лидерите на ПП, които никой не може да упрекне в русофилство, се държат доста по-адекватно в ситуацията с паметника. А говорим за партия, чийто премиер Кирил Петков изгони 70 руски дипломати и на практика прекрати отношенията на България с „Газпром“. Е, по отношение на демонтажа на въпросния паметник ръководството на „Продължаваме промяната“ се държи доста по-умно от ръководството на ГЕРБ.

Ако в партията на Борисов действително мислят, че коленопреклонният евроатлантизъм и бесноватата русофобия ще им помогнат да спечелят изборите, те дълбоко са се объркали. Да, избиратели с подобна нагласа има. Да, у нас има хора, които всяка вечер поглеждат под леглата си, за да се уверят, че там не са се скрили руски шпиони, изпратени лично от Путин. Само че тези избиратели, първо, не са много (за щастие!) и, второ, те от години гласуват за „умнокрасивите“ партии. Тази малочислена група хора отдавна е обявила Борисов за „човек на Москва“ и не иска да чуе за него. Той няма никакъв шанс да накара такива персонажи да гласуват за него. Единственото, което може да произтече от показната му русофобия, е да отблъсне немалко нормални избиратели. Съвсем логично ще бъде, ако хора, подкрепяли досега ГЕРБ, на предстоящите избори гласуват за други политически сили, които не изпадат в истерия всеки път, когато се спомене Русия.

Онзи ден, явно отново воден от желанието да бъде признат за „пръв евроатлантик“, Борисов побърза да поздрави Христо Грозев заради наградата „Оскар“, която получи документалният филм „Навални“. Изобщо не е необходимо да си русофил, за да видиш, че това е един крайно нескопосан филм. „Навални“ може да звучи убедително само на хора, които или са клинични русофоби, или имат два грама мозък в главата си. А най-добре и двете „качества“ да съчетават. В случая става дума за крайно елементарен антируски филм, който получи „Оскар“ единствено защото се вписва в днешната политически коректна пропаганда. Що се отнася до Христо Грозев, той е всичо друго, но не и „разследващ журналист“. Все пак не сме поразени от Алцхаймер и все още си спомняме как този човек се представяше като „медиен собственик“ и „издател“, как купуваше и продаваше медии с размаха на Мърдок и Максуел, събрани в едно. Със сигурност няма друг случай в световната история, когато „медиен собственик“ да се е преквалифицирал в „разследващ журналист“. Подобни трансформации са възможни само когато една такава личност е чуждестранен агент и в различните периоди от живота си изпълнява различни задачи. Затова и прикритието му е различно. Но обявяването на такова лице за „разследващ журналист“ е обида за всеки нормален интелект.

Стремежът на Бойко Борисов от последните седмици да го играе правоверен евроатлантик и да приветства всяка проява на антируската пропаганда, колкото и глупава да е тя, няма да му помогне да спечели изборите. По-скоро обратното – ще направи така, че да ги загуби.