Петър Волгин: БСП да престане да ухажва „градските десни“!   

В нормалните държави предизборните коалиции също са нормални. При нас, може би защото определението „нормална“ никак не се връзва с нашата страна, подобни партийни събирания са далеч от това понятие. В нормалния свят партиите се събират, защото имат сходни политически виждания и хората, които гласуват за тях, също изповядват сходни идеи. При нас основната причина за съставяне на предизборна коалиция е неистовото желание да бъде премината 4-процентната бариера. В името на тази благородна цел биват забравяни всички политически и лични различия. Този подход се прилага от всички партии. Както от тези, които са верни поддръжници на настоящото управление, така и от другите, които са заели позата на непримирима опозиция.

Съвсем естествен присмех у публиката, както и безброй иронични коментари в социалните мрежи предизвика събирането на НФСБ и „Воля“. Ако в рамките на доскоро съществувалата коалиция „Обединени патриоти“ все пак имаше общи черти между трите партии, макар и главно на декларативно ниво, то двете съставни части на настоящото обединение са рязко противоположни. Например Валери Симеонов го играе последователен евроатлантик, който постоянно критикува Русия и застава зад всяка инициатива, идваща от Брюксел или Вашингтон. Веселин Марешки пък заема точно обратната позиция. Той е критично настроен към евроатлантическите институции, обвинява ги, че не се съобразяват с българските национални интереси, и в един момент дори призоваваше за референдум по въпроса дали България да остане в НАТО, или да го напусне. Вероятно подобни различия ще бъдат забравени. Както ще бъдат забравени и критичните бележки, които лидерите на новата коалиция си разменяха през последните години. Какво да се прави, влизането в парламента е изкуство, а всяко изкуство изисква жертви.

Същият принцип важи и за онези политически играчи, които постоянно говорят за необходимостта от изграждането на „нов политически модел“ и са яростни противници на настоящото управление. Едва ли някой би могъл да каже какви са онези общи идейни виждания, събрали в една предизборна коалиция организациите на „левите“ Мая Манолова и Татяна Дончева, „дясната“ Мария Капон и Отровното трио, което май вече е дуо. Призивът „Всички срещу ГЕРБ!“ не звучи никак убедително. Защото освен позицията „анти“ трябва да има и позиция „за“. Съвсем нормално е гражданите, които излизат на протест срещу управляващите, да нямат конкретни виждания за това как точно ще изглежда държавата, ако не бъде управлявана от ГЕРБ. Обаче политиците, както и претендиращите да бъдат политици, не могат да се ограничават само с критика. Ние гласуваме за тях, защото разчитаме те да имат конкретни идеи какво точно ще променят в управлението на страната. „Долу ГЕРБ!“ и „Мутри, вън!“ са чудесни лозунги за протестни шествия, но не могат да бъдат сериозна политическа платформа.

А още по-неразбираемо звучат призивите на някои опозиционно настроени „анализатори“ за обединение на всички, които критикуват управляващите. Вероятно според подобни „разбирачи“ в една обща структура трябва да се съберат леви и десни, глобалисти и националисти, либерали и консерватори, комунисти и фашисти. Изключително глупава е подобна представа. Най-вече заради своята безпринципност. Автентичните политически разделения не минават през това дали харесваш управляващите в момента, или ги ругаеш. Основните разделения са именно между десни и леви, националисти и глобалисти, консерватори и либерали, фашисти и комунисти. И тези различия задължително трябва да останат. За да могат различните избиратели да се припознават в различни политически формации. А отечественофронтовските коалиции трябва да останат там, където им е мястото – в музея на историята.

Вероятно мнозина от вас ще се изненадат от това, което сега ще кажа, но съм длъжен да похваля политическото представителство на „автентично дясната“ общност. Коалицията „Демократична България“, включваща ДСБ и „Да, България“, е едно от много малкото естествени предизборни обединения. Да, между двете партии има някои различия, но те са пренебрежмо малко на фона на общото между тях. А и електоратът им е общ, което е най-важното. И ДСБ, и „Да, България“ са правоверни евроатлантици, убедени либерали, яростни русофоби. Електоратът им е хомогенен. Съставен е основно от градски сноби, изживяващи се като „солта на земята“, както и от баби реститутки и непримирими антикомунисти. Ето защо няма нищо по-естествено от това „Да, България“ и ДСБ да съставят предизборна коалиция. Също толкова естествено е това обединение да бъде коалиционен партньор на ГЕРБ в следващото правителство. Съвсем неотдавна имаше точно такава управленска коалиция. Вярно, тогавашната „умнокрасива“ част от нея се наричаше Реформаторски блок, а сега ще се нарича ДБ. Името, разбира се, няма никакво значение. Единственото, което е важно за естествената коалиция „Демократична България“, е да попадне не просто в парламента, а и в управлението. Защото нейните представители възприемат себе си като „единствени носители на експертизата“. Те са убедени, че най-добре от всички знаят как се движи светът и как трябва да бъде управлявана България. Към ГЕРБ се отнасят гнусливо, защото управляващите не отговарят на изключително високите им критерии за всичко, но са принудени да търпят хората на Борисов и да им правят мили очи, защото без тях няма как да се настанят в министерските кабинети.

Съвсем естествено е и нежеланието на „автентично десните“ политици да си партнират с БСП в месеците преди вота. Според догматичната визия на електората на ДБ социалистическата партия е съставена от „комунисти“, „носталгици по НРБ“, „симпатизанти на Путин и на СССР“. Съответно е невъзможно сътрудничество с нея. С оглед на това е крайно време ръководството на БСП да престане с ухажванията на „градските десни“. Същото се отнася и за Румен Радев, който явно си мисли, абсолютно погрешно, разбира се, че тези екземпляри ще гласуват за него на президентските избори. А БСП има едно огромно предимство в сравнение с „автентично десните“ партии. Никога не е управлявала заедно с ГЕРБ. Макар че както в едната, така и в другата партия имаше немалко радетели за подобно сближаване. Все пак здравият разум при социалистите надделя над идеята за колаборация с ГЕРБ. Да, ако такава коалиция се беше случила, вероятно някои бизнес настроени „другари“ щяха да се носят радостно на прилива на финансовото си благоденствие. Само дето коалиция с ГЕРБ би подпечатала окончателната смъртна присъда на БСП. Фактите показват, че който реши да управлява с ГЕРБ, понася огромни щети. Реформаторският блок се разпадна, а отломките от него така и не успяха да влязат в парламента. „Обединените патриоти“ също се разпаднаха и въпросът дали някои от партиите в това обединение ще има парламентарно бъдеще, все още виси със страшна сила.

Крайно токсична се оказва прегръдката на ГЕРБ. Изсмуква жизнените сили от всеки политически организъм. Неслучайно Бойко Борисов се опитва да приласкава колкото се може повече политически субекти, както и знакови партийни играчи. Лидерът на ГЕРБ знае, че това е най-добрият начин да омаломощиш всякаква критичност. Отлично работещ е този подход. Вместо да преследваш и тормозиш опонентите си, правиш съюз с тях. Заформяш коалиция, даваш добри административни позиции. И по този начин парираш в зародиш всякака критика.

Ето така понятието „коалиция“ в българските условия се превръща в абсурдно понятие. Подобни образувания се създават или за да бъде улеснен достъпът на отделните съставки до парламента, или за да бъде туширана критичността на някоя особено гласовита формация. И никой не е толкова наивен, че да се тормози от въпроса принципна ли е една такава коалиция, или не е.