Петър Волгин: „Феноменът“ Пеевски и партията на Радев  

По всичко личи, че Делян Пеевски с голямо удоволствие играе ролята на фронтмен в битката на управляващата коалиция срещу президента Румен Радев. Той извършва точно това, което всеки един от лидерите на партиите в „сглобката“ би искал да направи, но някак си все не добива достатъчно смелост. Да, всички те не спират да критикуват Радев, но никога не го правят по такъв краен начин, както това върши Пеевски. Предпочитат да действат по-завоалирано в борбата си срещу него. Например, спазвайки подобно лицемерно приличие, не се посвениха конституцията да променят само и само за да орежат и без това неособено значимите президентски правомощия. Сега просто поддакват на филипиките на Пеевски, но въпреки всичко гледат да не стигат до неговите вербални, а и не само крайности.

В същото време шефовете в управляващата коалиция използват създалата се ситуация, за да прокарат още законодателни промени, които допълнително да ударят Радев. Една от големите им мечти, откакто застанаха начело на държавата, е да овладеят службите за сигурност. Управляващите може и да не са свръхинтелигентни, но знаят, че именно контролът върху информацията е едно от най-важните неща, което ти помага да се задържиш на власт. От няколко дни те все по-силно говорят за „реформиране на службите“. Преведено на нормален език, това клише означава следното: няма да се успокоим, докато не сложим наши хора начело на тези ключови позиции. Начинът, по който бяха избрани двамата нови членове на Конституционния съд, показва, че управляващите нямат никакви скрупули по повод назначенията. Да, те не спират да ни обсипват с баналности от рода на това, че оттук насетне единственият критерий за назначаване на важни позиции щели да бъдат професионалните качества на кандидатите. Само че едва ли у нас е останал някой, който да вярва на подобни празнословия. Има само един критерий, който действа, когато някой трябва да бъде поставен на важен пост – да обещае абсолютна вярност на актуалните управляващи. Всичко останало е бошлаф, както би казал председателят на парламентарната група на ДПС.

А самият Пеевски върви с рогата напред срещу Радев, явно надявайки се, че тази фронтална атака, приветствана не чак толкова открито от коалиционните партньори, в крайна сметка ще му донесе успех. Вярно е, че вероятният бъдещ съпредседател на ДПС е известен с това, че не му пука особено от средствата, които подбира срещу противниците си. Само че дали подобно безпардонно отношение ще му донесе успех в борбата срещу президента, е въпрос с доста неясен отговор. Помните ли Цветан Цветанов? По време на управленската доминация на ГЕРБ именно той беше поел ролята на главно действащо лице в противопоставянето на партията на Борисов срещу Румен Радев. А къде е Цветанов сега? Нявсякъде другаде само не и в активната политика. Да си припомним също така, че през 2020 г. хората на тогавашния главен прокурор Иван Гешев влязоха в президентството. В онзи период противниците на Радев явно смятаха, че подобни действия силно ще накърнят имиджа на президента. Обаче ефектът беше точно обратен на очаквания. Именно това действие отприщи протестната вълна срещу ГЕРБ и още тогава осигури втория президентски мандат на Радев.

Така че изобщо няма да бъде изненадващо, ако днешните атаки на Пеевски срещу президента постигнат ефект, твърде различен от целите на противниците му. Също така е възможно Румен Радев да реши, че е крайно време официално да обяви какви са бъдещите му „творчески планове“, т. е. да даде начало на новата си партия. И ето оттук започват сложностите за президента. Защото успехът на една подобна формация съвсем не е толкова сигурен, колкото може да изглежда на пръв поглед. Вярно е, има огромен брой негласуващи, както и отвратени от днешните управляващи, и вероятно президентът и хората около него се надяват, че голямата част от тях ще подкрепят една нова формация. Само че това изобщо не е сигурно. Най-малкото защото предишните формации, чието създаване беше свързвано с Радев, като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“, предизвикаха голямо разочарование. Освен това президентът така и не е отговорил изчерпателно на редица въпроси, отнасящи се до недвусмислената подкрепа, която оказваше на ПП в началото. Защо реши да даде старт на политическата кариера на Кирил Петков и Асен Василев, правейки ги министри в служебното си правителство? Кой всъщност му препоръча тези хора? Сам ли си ги хареса, или просто нямаше как да откаже на предложението на Посолството да спомогне за превръщането на Кирил и Асен в основни „двигатели на промяната“? За изненада на много хора президентът продължаваше да подкрепя Кирил Петков дори когато стана окончателно ясно, че този човек е лъгал за двойното си гражданство и е подписал декларация с невярно съдържание. „Ако България имаше повече министри като Кирил Петков, щеше да изглежда по друг начин“, това бяха точните думи на президента, след като Конституционният съд осветли неправомерните действия на Кирил. Това беше първата обществено известна шарлатания на „просто Киро“, която държавният глава на практика подкрепи, създавайки у тези хора впечатлението, че могат да си правят каквото си искат в политиката. Да, впоследствие Румен Радев направи всичко възможно, за да се разграничи от тях, и директно ги нарече шарлатани. Но самият факт, че изобщо се е доверил на подобни лица, показва, че добрата преценка на хората не е сред силните му страни. Редица други назначения, които Радев направи, също дават основания да се мисли, че невинаги успява да прецени точно кой човек за каква работа става. Имайки предвид всичко това, избирателите ще си зададат следния логичен въпрос: каква е гаранцията, че Румен Радев няма да направи подобни кадрови грешки и при създаването на бъдещата си партия? 

И още нещо много важно има тук. Бъдещата президентска формация може да има успех само ако Радев лично я оглави. Защото тактика от типа „давам подкрепата си за еди-кого си“ вече не работи. А подобно лично ангажиране ще означава, че Румен Радев трябва да подаде оставка като президент и да се заеме с открито партийно строителство. Дали подобно крайно действие би имало смисъл, при положение че не се задават предсрочни парламентарни избори? Очакваме отговора на Радев.