Кирил, Асен и Христо – кой е по-, по-, най-нахален?  

Според някои ходенето три пъти на избори в рамките едва на половин година може да породи единствено досада. Още повече че участниците в тях, с малки изключения, са едни и същи. Само че тази повторяемост е привидна. При настоящите избори „две в едно“ има няколко сюжета, чието развитие ще предопредели съдбата на България за години напред. И затова е важно да следим процесите. И да участваме в тях.

Един от най-важните въпроси на парламентарния вот е какъв резултат ще постигне „Продължаваме промяната“. Факт е, че тази партия влезе ударно в българската политика. Благодарение на добрата самореклама, която си направиха Кирил и Асен като служебни министри, немалко хора припознаха именно в новата формация силата, която би решила основните проблеми на България. Това убеждение, разбира се, е крайно наивно, но пък ние неведнъж сме показвали, че политическият наивизъм никак не ни е чужд. А междувременно се появиха факти, които накърниха в немалка степен перфектния образ, който двете „добри момчета“ си бяха изградили. Едното „добро момче“ – Асен, е имало съдебни проблеми, произтекли от негови бизнес активности в миналото. Проблемът на другия „отличник“ в служебния кабинет – Кирил, се оказа още по-сериозен. Той директно е подписал декларация с невярно съдържание, заявявайки, че към датата на встъпването му в министерската длъжност не е имал друго гражданство освен българското. Явно воден от прекалено голямото си желание да отдаде всичките си сили на ползу роду, някак си е пропуснал да спомене за канадското си гражданство. Да, за възторжените фенове на Кирил това е „пренебрежим детайл“ и „опит на мафията да спре един честен човек“. Обаче гласоподавателите не се състоят единствено от безкритични почитател/к/и на харвардския възпитаник. И немалко от тях ще си зададат логичния въпрос: „Оправдано ли е да се възлагат такива огромни надежди на човек, който започва политическата си кариера с откровена лъжа?“.

„Продължаваме промяната“ има и други проблеми извън характерологичните особености на двамата си фронтмени. Посланията, които тази формация отправя, са израз на тежък политически инфантилизъм. Да обещаваш „нулева корупция“ е безкрайно наивно. Или безкрайно лицемерно. Или и двете. По същия начин можеш да обещаеш, че ако избирателите ти поверят властта, ще осигуриш хубаво време през цялата година. Също толкова нахално е да се обявяваш за последна и най-висша морална инстанция и да раздаваш „сертификати за почтеност“.

Ето защо е напълно логично устремът, с който гласоподавателите харесваха „Продължаваме промяната“, да спадне значително. Повечето социологически данни от последните дни сочат, че „традиционната“ БСП изпреварва „летящия цирк“ на Кирил и Асен в борбата за второто място. Социалистите могат да бъдат обвинявани във всевъзможни грехове, но на фона на „стожерите на морала“ със спорното бизнес минало и декларациите с невярно съдържание стоят повече от солидно. За разлика от редица други партии БСП се държи разумно, не изпада в плен на политическите истерии и говори преди всичко за най-важните проблеми на днешния ден.

Най-новите социологически проучвания очертават и една друга, напълно логична тенденция. „Демократична България“, чиито лидери и най-дейни активисти вече си представяха как се настаняват в министерските кабинети, губи популярност. Не просто ИТН изпреварва ДБ. Дори ДПС се класира преди формацията на Христо и на генерал Наско. А това със сигурност е особено обидно за представителите на „либералния евроатлантизъм“. Електоралният възход на ДБ започна именно с дебаркирането на Росенец и неспирните атаки срещу ДПС. А сега се оказва, че именно тази партия и завърналото се „ужасно дете“ на българската политика Делян Пеевски побеждават „градската десница“. Две са основните причини за този провал. Първо, зациклянето върху т. нар. „съдебна реформа“ и особено върху мантрата „да махнем Гешев, пък после ще видим“ взе да омръзва на повечето българи. И второ, една значителна част от „умнокрасивите“ избиратели явно са решили, че е по-престижно да гласуват за ПП вместо за ДБ. Тази част от електората се отнася към политическите партии като към кръчмите и останалите места за забавление. За да изглеждат готини, винаги отдават предпочитание на последния писък на модата.

А и кандидатът за президент Лозан Панов с нищо не допринася за повишаване на рейтинга на подкрепящата го формация. Даже обратното. Със странните си на моменти изказвания по-скоро сваля доверието към нея. Разбира се, при президентските избори няма особена драма. Там единствената интрига е дали Румен Радев ще спечели още на първия тур, или все пак ще му се наложи да се яви и на втория. Когато ГЕРБ обявиха подкрепата си за проф. Анастас Герджиков, изглеждаше, че може да се стигне до оспорвана надпревара. Имаше очаквания, че ректорът на Софийския университет може да привлече около себе си избиратели, които иначе не гласуват за партията на Борисов, и така победата на Радев да бъде затруднена. Само че това не стана. Професор Герджиков със сигурност е прекрасен латинист и класицист, но за политик категорично не става. По време на цялата кампания той не отправи нито едно въздействащо послание. Политическият му образ така си и остана размит и непредизвикващ нито интерес, нито ентусиазъм.

Любопитното при президентските избори е дали лидерът на ДПС ще изпревари в крайното класиране кандидата на умните и красивите. Ако Мустафа Карадайъ наистина вземе повече гласове от Лозан Панов, както сочат последните данни на социолозите, това ще бъде поредният тежък удар върху космическите претенции на феновете и активистите на ДБ. Неоправдано високото самочувствие, което демонстрира тази формация, може да се сравни единствено с претенциите за изключителност на ПП „ПП“. „Ще вземем поне 30% на изборите“ повтаряха в захлас Кирил и Асен, при положение че всички социологически агенции им дават два пъти по-малко. Да, човек трябва да вярва в себе си и да е убеден в успеха си, обаче трябва и да внимава да не нарушава доброто възпитание. Защото, когато се мине една определена граница, подобно абсолютно доверие в собствената гениалност става неприлично.