Каква изненада: калните борби започнаха. И да, въпреки декларираното си нежелание да се кандидатира за главен прокурор и да влиза в тях, Иван Гешев вече е дълбоко затънал. Номиниран единодушно от прокурорската колегия на ВСС, поне за мен – изненадващо (говореше се, че фаворит е една от заместничките на Сотир Цацаров), Иван Гешев моментално се превърна в мишена на поредица от атаки, протести и безброй коментари.
В каквато мишена (особено на тези политици и тези медии, инициирали анти-Гешев вълната) би се превърнал всеки, номиниран от сегашното „статукво“ във ВСС. Което е избрано от сегашните магистрати и сегашните парламентарни сили, а не от НПО сектора и извънпарламентарните такива. Сякаш, видите ли, има нещо по-закономерно от това.
Защо мишена? Защото избраният ще стане всесилен. Ненаказуем. Недосегаем. И да, това е проблем. Огромен проблем. Не на личността, а на институцията. И след като Бойко Борисов преди време обяви, че реформи ще се правят „след Цацаров“, вече е време този разговор да се поднови. Защото демокрацията и системата на разделение и взаимен контрол на властите изключват точно това – някой да бъде всесилен, недосегаем и ненаказуем. Както и да се казва.
Но да се върнем на самия Иван Гешев, след като разговорът така свирепо се персонифицира.
Защо е подходящ за главен прокурор? Защото е номиниран единодушно от цялата прокурорска колегия, оценила по този начин работата и кариерата му до момента. Всичко друго е субективно – симпатичен или не, учил в достатъчно престижен университет или не, дипломатичен в изказа си или прекалено остър и ненужно откровен. Въпрос на вкус, както се казва. Но без значение.
Защо не е подходящ за главен прокурор? За момента ми е трудно да отговоря на този въпрос. Не разбрах защо е „неприемлив“ за определени политици, нито пък защо се заговори за някаква диктатура в случай на избирането му. Може би на противниците на кандидатурата му им е нужно още време да формулират тезите си, но за момента нищо от горното не звучи сериозно. Да, кандидатът би могъл да е с по-престижно образование, по-фин изказ и по-лицемерно поведение. Но това също не са аргументи, с които процедурата по избор на нов главен прокурор да бъде определена като опорочена и с които да се иска оттеглянето на Гешев от нея.
Какви позитиви е натрупал? Лично за мен – липсата на какъвто и да било респект от нечие богатство, социален статус, медийна мощ или политическо влияние. И макар повечето от шумните дела на специализирана прокуратура да са още на фаза разследване и твърде далеч от окончателни присъди, голяма част от обществото симпатизира на това. На смелостта и несъобразяването с измислени авторитети.
Какви негативи е натрупал? Знаковото дело „КТБ“ може да се превърне в огромен такъв, в случай че разследването в съдебна фаза не бъде доведено до край и в случай че не се стигне до осъдителни присъди. Освен това острото политическо говорене и посочването с пръст на определени политици и общественици може и да е нормално за кандидат в кампания, но не е присъщо на заместник главен прокурор и шеф на специализирана прокуратура. И макар да не е формално нарушение на правилата, закономерно води след себе си реакция и протести.
Кои са поддръжниците на тази кандидатура? Прокурорите, които всъщност са единствените, които би следвало да кадруват в прокуратурата. И то единодушно.
Кои са противниците? Политици от извънпарламентарни партии, които, непрестанно зовейки за независимост на съдебната власт, свикват протест за политически натиск върху ВСС за пръв път в новата ни история. Медии, собственост на (невинни до доказване на противното) хора, обвинени от специализираната прокуратура. Партии, останали извън парламента по волята на избирателите и поради това – неучастващи в процеса по избора на парламентарна квота във ВСС, респективно в гласуването по избора на нов главен прокурор. Тоест - нищо изненадващо и нищо интересно.
Какво предлагат противниците? Нищо. Правосъдният министър Данаил Кирилов ясно заяви: нямам моя кандидатура. Ако гражданските организации и/или президентът Радев ми предложат кандидат, отговарящ на критериите, аз ще внеса кандидатурата му във ВСС. Такъв няма. С което критиките, че Иван Гешев е единствена кандидатура, стават особено глупави.
Да, прокуратурата се нуждае от сериозна промяна. Чрез поредица от промени, някои от тях – конституционни, всесилността на главния прокурор трябва да бъде унищожена. Легендарната реплика на Иван Татарчев „Над мен е само Бог“ трябва да остане в историята – там, където ѝ е мястото заедно с модела „Вишински“.
Дали ще се създава нов, независим, заместник главен прокурор с изрични правомощия да разследва и обвинява главния такъв, дали обвинението като държавно такова ще стане част от изпълнителната, а не от съдебната власт – това трябва да решат хората, които наистина разбират от право. Аз разбирам от политика. Но знам едно:
личността в случая не е важна, доколкото постът, в сегашния му вид, автоматично превръща избраника във всесилен. Респективно – в много мразен и силно атакуван.
А промяната на това, уважаеми читатели, не зависи от Иван Гешев. Нито от сегашния ВСС. Зависи от законотворците в парламента. Там, където Христо Иванов и Радан Кънев не успяха да си осигурят нужната подкрепа за „историческия компромис“ от 2015 г. в частта му за квотите в колегиите на ВСС, след което абдикираха от битката и оставиха промените в ЗСВ в ръцете на Екатерина Захариева. Там, където избирателите отказаха да изберат същите тези Христо Иванов и Радан Кънев. Там, където към момента, за съжаление, няма конструирано мнозинство, което да проведе така необходимите реформи.
Така е решил избирателят.
А дали Иван Гешев е „неприемлив“ за Христо Иванов, няма абсолютно никакво значение.
Все още няма коментари