Имат ли намерение да управляват Кирил и Асен  

За добро или за лошо, но всичко в българската политика е прекалено лично. Точно затова клишето, че ще се преговаря за политики, а не за министри, изглежда толкова нелепо. В предишните два парламента се водеха някакви разговори, които уж не бяха за постове, но това не доведе до никакъв резултат. Също толкова изкуствено звучи и декларацията, че първо ще се определи необходимата работа, а след това ще бъдат подбрани най-подходящите хора за нея. Така би трябвало да бъде, но в българската политика това все така не се случва.

Можем да разберем заявките за формиране на мнозинство и правителство не според думите на Кирил Петков и Асен Василев, а според делата им. Преди още да влезе в правомощията си на министър (въпреки че се оказа, че той никога не е бил такъв!), Петков поиска да смени борда на директорите на Българската банка за развитие, но БНБ отказа. След това, когато вече изпълняваше функциите си, той отново се опита да постигне целта си, но този път се сблъска със съда. Не за пръв път, а изглежда, че не и за последен. Той заяви, че всеки ден ще депозира искане за вписване на новите членове на борда на ББР, и обвини съда в пристрастие. Същото се повтори с Българската консолидационна компания, както и по отношение на много други кадрови промени.

Не трябва да забравяме, че Петков и Василев бяха част от първото служебно правителство, което започна именно с персонални промени, а второто продължава да ги прави и до днес. Управленският стил на служебните кабинети на Радев се определя от разбирането „няма човек – няма проблем“. Проблемът при този сталинистки подход е в това, че новите назначения понякога не „променят промяната“. Затова служебните кабинети на Радев продължават за променят собствените си промени в кадрово отношение, без това да води до по-добро качество на управлението.

Асен Василев също следва този подход. В един от разказите си за това как се е справил като министър на финансите в едно от служебните правителства, назначени от президента Плевнелиев, той каза простичко, че са сменили няколко души и работата е потръгнала. Той продължи да действа по същия начин и при назначаването на Спецов за директор на НАП, както и по отношение на всички други ресори на министерството, които новите управляващи прецениха, че трябва да „реформират“.
Именно затова колкото и пъти да бъде повтаряна мантрата „първо политиките – после хората“, тя няма да доведе до нищо по-различно от онова, което видяхме в предишните два парламента. Всеки разговор за политика се води с оглед на това кой ще я реализира. Още повече когато определени корпоративни интереси с нетърпение очакват да „подредят кабинет“. Мощният корпоративен натиск върху ПП за формиране на кабинет, в който да бъдат представени онези интереси, които пренасочиха влиянието си към Петков и Василев, няма да позволи дълго да се „преговаря по политики“. Освен ако, както и преди, никой няма намерение да управлява.

Идеите на Асен Василев за това как би трябвало да протекат преговорите като че ли подсказват, че те нямат намерение да бързат. Така или иначе, ако не бъде формирано правителство, този парламент ще трябва да продължи да работи до края на месец януари 2022 г., тъй като преди полагането на клетва от страна на новия президент действащият няма право да разпусне Народното събрание. Докато траят преговорите за правителство, парламентът ще работи, а изглежда, че отново това е по-важно, отколкото съставянето на кабинет.

Василев заяви, че ще подготвят коалиционно споразумение по „германски модел“, с конкретно описани ангажименти и приоритети, в рамките на няколкостотин страници. Във Федералната република този процес отне месеци, но доведе до устойчиво управление на т. нар. „широка коалиция“. И в момента този процес продължава след изборите в Германия и няма перспектива да приключи скоро. Но там става въпрос за добре установена традиция, при която най-малкото никой не очаква някой да се отметне от заявените си позиции. У нас това не е точно така.

Първото заседание на 47-ото Обикновено Народно събрание ще даде отговор на много въпроси. Преди всичко дали изобщо някой има намерение да управлява. Ако изборът на председател покаже готовност за сътрудничество между все така нелепо пакетираните заедно „партии на промяната“, това все още няма да означава, че може да бъде постигнато съгласие по управленска програма. Никой не си прави илюзии, че е възможно формирането на онова, което според Радев би трябвало да бъде „устойчиво парламентарно мнозинство на промяната“. Формално някакво програмно управление би било възможно, но както каза Петков: „Искаме да свършим много от работата, преди да сформираме формалното сформиране на коалицията“.

Проблемът е в това, че докато „сформират формалното си сформиране“, парламентарно представените партии и коалиции ще трябва „ударно“ да обсъдят и приемат държавния бюджет за 2022 г. Това ще трябва да се случи, докато бъдат писани и подписвани онези стотици страници споразумение, за които говори Асен Василев. Този процес изглежда, че ще следва логиката на популярната фраза: „пиша ти бавно, защото знам, че четеш трудно“. Сигурно е само това, че тези текстове ще бъдат писани под диктовката на Радев, защото Василев обясни, че освен експертите на партиите ще бъдат привлечени и „външни експерти“, имайки предвид министри от служебното правителство.

Както и да бъде структуриран преговорният процес, той ще трябва да търси изход сред лабиринт от „червени линии“. За БСП те са: ядрена енергетика и „Белене“, РСМ и Истанбулската конвенция“. Преодоляването им може да премине само през смяна на Корнелия Нинова, а засега изглежда, че това няма да се случи толкова лесно. За ДБ, дори и с ново ръководство, линията преминава през отказ от участие в мнозинство с БСП. ИТН вече обяви, че ще подкрепи само мнозинство, което въведе електронно гласуване, мажоритарна избирателна система и отпадане на ограниченията пред двойното гражданство. Освен това ИТН ще търси всяка възможност да „осветява“ преговорите, които се водят „на тъмно“. „Възраждане“ заяви, че няма допирни точки с останалите партии в парламента, освен ако веднага не бъдат отменени всички санитарни мерки.

Възможното мнозинство е между четири от седем формации. Имахме опит с управление на четири от осем парламентарни фракции, но днес перспективите за формиране на правителство изглеждат по-лоши, отколкото в предишните два парламента. Без менторската роля на Радев подобно мнозинство е невъзможно, а под неговата егида то би могло само да удържа властта, без да прави реформи.