Всъщност абсурдите са няколко. Разбира се, най-лесно е да попитам какво всъщност свършиха депутатите между двата си „заслужени отдиха”. Конституцията ли промениха? Законът за съдебната власт ли ремонтираха? Въведоха ли поне и абсурда държавата, т.е. ние, данъкоплатците, да плащаме и за частното образование?
Но това е по-лесният въпрос. А иначе има и такива с повишена трудност. Например този, че по принцип на държавните (и бюджетните) служители един месец им се води като 21 (или 22) работни дни. Сметката е проста – четири седмици по пет дни.
Колко обаче е „работната седмица” на депутатите? Ами по правилник – от вторник (комисии) до петък (парламентарен контрол). На комисии те ходят чат-пат, а понякога откровено и групово бойкотират заседанията им. В петък пленарната зала блести главно с липсата им.
Значи им се събират, грубо казано, два работни дни в седмицата – сряда и четвъртък. Ха сега си припомнете колко пъти в месеца преди втория им „заслужен отдих” парламентът не успя да събере кворум? Значи депутатите не са благоволявали да ходят на работа и в тези 2 работни дни!
Е, извинявайте! В частния бизнес се работи по шест, а нерядко и по седем дни (защото няма повече в седмицата). И за всяко отсъствие има чисто финансови санкции. Това обаче не важи и за нашите херои – народни представители. Я ходиш, я не на работа по един ден в седмицата, „надницата” си върви. А тя хич не е за подценяване като сума (три официални плюс две „представителни” средни месечни заплати си правят едни добри пари)...
Има и още нещо. Аз 42 години съм бил университетски „даскал”. И ако не се явя в 9:15 в час, сигурно пак няма да има „кворум”, щото няма да ме има. Ама неизменно ме е имало.
Имало ме е нерядко и в събота, и в неделя – ту задочници, ту изпити. Ама никой не те пита. И „извънредни” няма. Че даже и никой не те пита дали можеш или не. Или имаш ли кандидаткметска кампания, или да. Просто си отиваш на работното място. За разлика от депутатите.
Онзи ден пък отидох да видя една моя много скъпа приятелка – докторица в престижна болница. На вратата на кабинета й пишеше – 7:45-8:00 рапорт, 8:00-11:00 прием на не знам си кои, после – на други не знам кои си, и така до 17:00. Изключвам това, че и тя през седмица е „на повикване”, т.е. могат да я призоват по всяко време на нощта за евентуален спешен случай. Което при депутатите не се налага...
Ами абсурдите на Абсурдистан. Тези, които образоват или лекуват абсурдистанците, са длъжни. А онези, които уж им „коват законите”, могат и да си „ваканцуват” с повод или без...
Друг абсурд в Абсурдистан. Световната политология отдавна е дефинирала правилото, че не е редно да се прави пряка връзка между резултатите от национални и местни избори. Едното е едно, другото е друго.
Ако любезният читател не вярва на тази констатация на световната политология, ще му дам прост национален пример. През 1995 г. тогавашната говорителка на БСП Клара Маринова показа една зашеметяваща карта на смразяващо дребна „синя” и впечатляващо огромна „червена” България след местните избори. Година по-късно на национално равнище БСП се срути от властта (или я срутиха) с огромна сила.
А иначе обяснението е просто – изборите за кметове са мажоритарни, а за депутати – пропорционални.
Значи ако харесваш (примерно) Фандъкова в София, Азис в Кърджали, Николов в Бургас или онзи свестен човек от едно село, дето го направил оазис (извинявам се, че не помня и името му), ти си гласуваш за тях. Ама много мажоритарно.
Е, по каква логика тогава някакви никому неизвестни цървули (терминът е на гениалния Ицо Стоичков) от пропорционалните листи ще „ваканцуват” 18 дни, за да „подпомагат” мажоритарните кандидати за кметове?
Даже ми се губят направо две логики. Първата е, че след като от петък до понеделник пропорционалните цървули уж са по избирателните си райони, значи имат достатъчно време да агитират, без да „ваканцуват”. Втората е – след като са възседнали вече жълтите павета и са забравили за проблемите на електората си, с какво биха подпомогнали (или навредили) на кандидат-кмет, предпочитан от избирателите си?
Без да правя никаква предизборна пропаганда, в София жена ми ще гласува „за Данчето”. Просто на нея й харесват градинките, засадените цветенца по улиците, които Данчето прави.
Аз лично бих удушил главния й архитект, че не ми оправя задръстванията. Ама при демокрацията е така – даже и в иначе задружното семейство единият си избира кандидат за кмет, другият иска да удуши помощниците му...
Пък ако бях постоянно живеещ в Кърджали, щях да гласувам за Хасан. Нищо че той е турчин, а аз – българин. Вероятно така мислят и повечето хора в Бургас, които ще подкрепят Митко. Сигурно и той е направил доста. Да не говорим за кмета на онова село, дето го направил приказка...
Е, дори и по тези две логики, защо им е на депутатите да „ваканцуват” 18 дни, след като местните жители биха предпочели кмет, който прави нещо добро, пред друг, който предимно краде?
Ами тук идва тъжната ми констатация. Просто „пропорционалните (уж национално избрани) цървули” се явяват нещо като „инкасатори” (или организатори) за местния вот. Сиреч от нашите, на данъкоплатците, пари те преразпределят едни суми, които после вероятно им се връщат десетократно повече.
Е, тогава депутати ли са, или „ваканцуват”, преразпределяйки парите ни на циганите?
И тогава с какво право са във ваканция?
Но в територията Абсурдистан и подобни абсурди са допустими. Тъжното е, че всичките те са за наша, на абсурдистанците, сметка...
