Състезание с един кон. И една ездачка

Ако има нещо изключително забавно тези дни, то това безспорно са социологическите проучвания. И то не защото не са верни – аз съм много далеч от лагера на скептиците, на които все социолозите са им виновни. А защото социологията отчита декларативната подкрепа към дадения момент, без да прави анализ и да взима предвид много други фактори. Което в крайна сметка не е и целта ѝ.

Това например е една от причините „Атака“ да е „изненада“ на поредица от избори от 2005 г. насам. Хората не декларират, че ще гласуват за тази партия – не го считат за престижно, за повод за гордост, за нещо, което да споделят с непознати анкетьори. Но гласуват за „Атака“. И тя „изненадващо“ попада в парламента. А всъщност изненада няма. Нито пък злонамерена манипулативна грешка в социологията.

Давам този дребен пример, за да илюстрирам изключително забавното „изравняване“, „достигане“ и „сближаване“ в подкрепата за двете водещи партии – ГЕРБ и БСП, в навечерието на старта на кампанията за европейските избори през май. Именно заради меренето на декларативна подкрепа от хора, склонни да споделят политическите с убеждения с непознати анкетьори, която не отчита няколкото важни фактора. А именно:

ГЕРБ влизат в тази кампания за европейски (!) избори като единствената последователно проевропейска и пронатовска партия сред парламентарно представените у нас. Партията влиза в състезанието с единен отбор, перфектно работещи партийни структури в страната и шест добре познати и успешни досегашни евродепутати, плюс един еврокомисар, към които добавяме и  няколко ярки нови кандидати за влизане в листите. И Мария Габриел, и Андрей Ковачев, и Андрей Новаков, и Ева Паунова, и Емил Радев имат ясни отговори на въпросите за дейността си в ЕП, за постигнатите конкретни цели и резултати и за смисъла от преизбирането им.

БСП влизат в тази кампания за европейски (!) избори като най-ярко антиевропейската партия сред водещите политически сили у нас. Партията влиза в състезанието с тежко разделен отбор, много от играчите в който са в тежки междуличностни конфликти и помежду си, и с лидерката Корнелия Нинова. Структурите в много от областните градове, доколкото ги има, са под контрола на хора от вътрешната опозиция в БСП, чиято мотивация да работят за успеха на Корнелия Нинова, и то особено на евроизбори, клони към нулата. Партията има 4-ма евродепутати, от които двама са в тежък конфликт с Корнелия Нинова (Сергей Станишев и Георги Пирински), един с неясни функции и позиция (Петър Курумбашев) и един, за когото вече беше казано, че няма да има място в листата – случайно влезлият в ЕП Момчил Неков, станал известен с прякора си 15/15.

ГЕРБ влизат в тази кампания като партия с ясна проевропейска християндемократическа политическа платформа, споделяща напълно политическите тези и послания на ЕНП – партията, чиито депутати в ЕП ще станат. Мария Габриел е еврокомисар, Ева Майдел Паунова е редовен лидер в повечето европейски класации за млади политически лидери, а същевременно Цветан Цветанов наскоро бе единодушно избран в ръководството на Европол. Бойко Борисов е сочен и от критиците си като любимец на европейските лидери, съумяващ да е в добри отношения с всички лагери и враждуващи лидери в ЕС. Шпиценкандидатът на ЕНП Манфред Вебер – най-вероятният следващ председател на Европейската комисия, е добър приятел и чест гост на Борисов, Цветанов и Андрей Ковачев, като ще бъде и в София на 19 май, за да представи кандидатурата си и да подкрепи ГЕРБ.

БСП влизат в тази кампания в състояние на свиреп конфликт с ПЕС – партията, в чиито редици ще трябва да се включат избраните червени евродепутати. Корнелия Нинова яростно отрича всичко, зад което ПЕС застава – Истанбулската конвенция, глобалния пакт за миграция, солидарност с европейските санкции срещу Русия, защита на правата на малцинствата – етнически, религиозни, сексуални и други, и провеждане на зелени политики. Председателят на ПЕС Сергей Станишев е открито нежелан в листата – мнение, изразявано все по-шумно от водещи фигури в БСП. Евродепутатите на БСП ще са тежко изолирани в групата на ПЕС на фона на засилващите се призиви партията им да бъде изключена от партията на европейските социалисти. Кандидатите им ще се чудят как да водят кампания за евроизбори, идвайки от ярко антиевропейска партия с тежко незаинтересовани от евроизбори избиратели и говорейки точно обратното на европейските послания на политическото си семейство. Корнелия Нинова от своя страна е абсолютно непозната в ЕС и освен двете визити при социалиста Фицо в Словакия практически няма изградени познанства, приятелства и партньорства с европейски лидери, чрез които да може да прокарва и договаря важни за България политики.

Та отчитайки тези съвсем базови разлики и без да навлизаме в детайли, мисля, разбираме защо комедията с „изравняването“, „настигането“ и „сближаването“ е толкова забавна. Единствената интрига по оста ГЕРБ-БСП на тези избори ще е колко голяма ще е разликата в полза на ГЕРБ.

Друг е въпросът до какви последствия ще доведе предизвестената загуба за самата Корнелия Нинова и намаляващата група нейни лоялисти. Сегашният устав на партията, въвел прекия избор на лидер от членовете, безспорно „защитава“ Нинова и заради популярността ѝ в червените редици, и заради липсата на ярка фигура, която да бъде нейна алтернатива. Неразбориите около вестник „Дума“ обаче показаха, че Корнелия Нинова може да бъде бламирана от ръководството на партията. И ако днес то е победило относно вестник, утре може да гласува връщането на стария устав. И тогава Корнелия Нинова би попаднала в ръцете на същите тези водещи фигури на „Позитано“, които за две години успя да превърне в свои яростни врагове.

И дори и да оцелее след евроизборите, наесен Корнелия Нинова я чакат местни такива. В които БСП влиза без нито един областен кмет и с няколко настроени срещу ръководството на партията областни градове и структури.

Та хубаво е, когато социологията мери. Това ѝ е работата и смятам, че в България тази работа е добре свършена в огромната си част. Лошото е, когато политиците започнат да си създават паралелни светове, осланяйки се на социологията, придворните шутове и приближените ласкатели.
Защото рано или късно реалността идва. И от сблъсъка с нея боли.