Слави Трифонов – една фирма се превърна в партия  

Партията „Има такъв народ“, ИТН, но не „…и така нататък“ навлиза в тази кампания чрез своето отсъствие. Мнозина вече я определят „сигурен участник“ и поредният „незаобиколим фактор“ в следващия парламент, без да знаят почти нищо за нейната програма и политически приоритети. На пръв поглед като че ли всеки знае какво представлява „Шоуто на Слави“. В същото време сценаристите на шоуто, които са и в ръководството на партията, настояват, че искат да изпълнят единствено шестте точки от собствения си референдум.

Шестте въпроса на референдума през 2015 г. би трябвало да бъдат припомнени дори и на онези, които ги подкрепиха тогава. На първо място, ставаше въпрос за избор на народните представители чрез мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство, в два тура. Дори и да приемем, че подобна промяна може да бъде направена само в Изборния кодекс, то вторият въпрос – за намаляването на броя на народните представители до 120, изисква промяна в Конституцията. Гласуването на избори беше направено задължително, но искането включваше и гласуването на референдуми. Доколко формалната задължителност на вота е работеща мярка, всеки може сам да прецени.

Четвъртият въпрос от референдума беше за подкрепа на гласуването и дистанционно, по електронен път на изборите и референдумите. За изминалите години готовността за подобна промяна не формира политическа воля, но технологичните проблеми пред подобно гласуване продължават да бъдат съществени. Въпросът за годишната държавна субсидия на партиите и предложението тя да се определя спрямо броя на гласувалите, по един лев на всеки глас, също получи подкрепа, но не и адекватно разбиране. Най-малкото, защото самият модел на формиране на субсидията спрямо получените гласове не съответства на принципите на бюджетното финансиране и няма нищо общо с реалните разходи на партиите. Още по-малко може да се очаква, че подобна мярка ще направи по-прозрачни и отговорни партийните финанси.

Най-проблематичен изглеждаше шестият въпрос – директорите на областните дирекции и началниците на районните управления на МВР да бъдат избирани с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство, в два тура. Като народните представители.

Специалното внимание, отделено на тази категория служители на МВР, предизвика недоумение още тогава. Подобен ефект би могъл да бъде постигнат и по друг начин, който предполага цялостна реформа, а не само избор на ръководители на регионалните и местните полицейски управления по начин, който няма нищо общо с българската традиция. Но, изглежда, че истинската цел на това предложение също е различна от заявената.

В своята цялост първоначално формулираните шест въпроса и връзките между тях продължават да позволяват малък брой смислени отговори. Онова, до което води изпълнението на тези искания, налага промяна на Конституцията, след което, ако те бъдат изпълнени по този начин – до цялостна промяна на партийната политическа система в България. Изглежда, че това е дългосрочната цел – постепенно отстраняване на по-малките политически партии и формирането на устойчив трипартиен модел. Въпросът, разбира се, е защо ти е необходима политическа партия, за да отстраниш постепенно всички други политически партии, с изключение на трите най-големи и традиционно присъстващи във властта? А може би именно това е целта?

В началото изглеждаше, че просто става въпрос за недостатъчна политическа грамотност и съществени пропуски в гражданската култура. Всъщност малцина си зададоха въпроса защо една частна компания, която произвежда популярно телевизионно шоу, застана в ролята на гражданска инициатива за свикване на референдум. Как корпоративният интерес се съчета с гражданска инициатива? Отговорите започнаха да идват по-късно, когато телевизионното предаване осигури референдума, а след това се превърна в телевизия, която днес вече е политическа партия. Когато една фирма се опитва да ни убеди, че е граждански активист, а след това се превърне в телевизия партия, това означава нещо много по-различно от обикновена политическа наивност или желание „шоуто да продължи“.

Зад на пръв поглед ексцентричната кампания на ИТН стои много добре пресметната корпоративна стратегия. Ако други политически формации се превърнаха във фирми, то тук е обратното – една фирма се превърна в политическа партия, без нито за момент да промени бизнес подхода си.

В разстояние на много години Шоуто на Слави имаше влияние върху политическите процеси в България. В известен смисъл шоуто е част от статуквото. В началото наследството на студентската програма „Ку-ку“ все още не се бе трансформирало в сегашния медиен продукт. След съпротивата срещу правителството на Жан Виденов мнозина повярваха, че става въпрос за автентично демократично усилие. Очакването, че „Гергьовден“ ще бъде политическата платформа на шоуто, не се реализира напълно. След противопоставянето спрямо правителството на ОДС новият формат на „Хъшове“ се превърна в нещо различно. Постепенно на сцената на шоуто започнаха да бъдат тествани определени политически лица и конструкции. Някои от тях, като Меглена Кунева, Мая Монолова или Румен Радев, получиха съществена подкрепа от сценаристите. Жанрът се променяше все повече, следвайки предпочитанията на публиката, които самото шоу формираше.

Сред протестите срещу правителството на Пламен Орешарски шоуто създаде песента „Няма такава държава“. Но след това сценаристите се възползваха от късата памет на гражданите и се опитаха да регистрират заглавието на песента като име на политическия си проект.

Шоуто продължи с кастинг на образовани и неопетнени хора, най-често – учещи и работещи в чужбина, които трябваше да бъдат подбирани за успешна политическа кариера. Повече от две хиляди души бяха одобрени от сценаристите, но мнозинството от тях не намери място в депутатските листи. Многократните заявки за политика, както и драматизираното негодувание на сценаристите срещу управляващите се превърнаха в запазена марка на шоуто. Но въпреки името си то продължава да скрива повече, отколкото показва.

Изненадващо точно прицеленият удар по надвзетите партийни субсидии за първи път показа, че корпоративната стратегия няма да разчита само на „актьорската вечер“ или на „шоуто на сценаристите“. По време на протестите корпоративната стратегия на шоуто му позволи да се превърне в единствения субект, който реално увеличи подкрепата за себе си. Дори и преди да е ясно за какво ще му бъде необходима такава подкрепа. Когато телевизията стана платена, сценаристите успяха да направят своя политически маркетинг и изключително точно да определят кой ги гледа и следователно към кого да насочат предизборната си кампания. Нищо не изглежда оставено на случайността или на „политическия ентусиазъм на младите“. Очевидно сценаристите прецениха, че в българското общество няма реакция срещу опитите на една фирма да се превърне в политически фактор.

Изглежда, че ще трябва да преминем през период, който много напомня навлизането във властта на движението „Пет звезди“ в Италия. Те се коалираха със „Северната лига“, а последиците от това управление като че ли ще върнат на власт социалистите. В Украйна един утвърден телевизионен комик стана президент. Има и други примери, но изглежда, че преди да се присъединим към тях, би било добре да си припомним един много поучителен филм с Робин Уилямс – „Мъж на годината“. Ако случайно или не един комик бъде избран за политик, може би било по-добре да си остане комик, отколкото да престане да предизвиква смях, превръщайки се в лош политик.