Радев прекали и губи почва под краката си

След като Народното събрание прие държавния бюджет за 2021 година, Румен Радев повтори твърденията си, че той е „разоряващ, нереалистичен и неадекватен“. Той не за първи път коментира бюджета, но този път изглежда, че позицията му не само е закъсняла, но и отглас на проблем, пред който като че ли за първи път се изправя. Радев губи почва под краката си. След провала на усилията за насилствено предизвикване на предсрочни избори, след очевиден спад в подкрепата за апокалиптичните си прогнози той трябваше да признае неуспеха си.

Както обикновено, Радев направи този коментар, присъствайки на събитие, което няма нищо общо с изразените позиции. Той продължава да търси всяка минимална възможност да говори пред журналисти, а не чрез официални обръщения или на нормална пресконференция. Това му позволява да поддържа собствения си монолог, защото всеки опит за влизане в диалог го затруднява, както стана ясно по време на предаването „Панорама“ по БНТ. Пред журналистите, дошли за да отразят казаното от него, той се чувства значително по-комфортно, защото не очаква провокативни въпроси, нито отговори, които биха го поставили в неудобно положение.

Радев отново заяви, че мерките са „пожарни и закъснели“, но този път изрази загриженост и за следващия кабинет, който щял бил да бъде поставен в неблагоприятна ситуация: „… празна хазна, фалирали домакинства и бизнеси, нулеви реформи и социални напрежения…“. Той пропусна да отбележи, че новият кабинет ще се ползва с подкрепата на парламентарно мнозинство, чрез което винаги би могъл да потърси решение за евентуални трудности пред изпълнението на бюджета. Не става ясно защо според Румен Радев „… социалните разходи ще бъдат спрени“, но можем да приемем, че това е допълнение за благозвучие, просто за да бъде завършена фразата с традиционния апломб.

Но увлечен в упражнението по риторика, Радев заяви, че: „Използването на тази криза за ПР води до загуба на човешки животи.“ И вместо да спре дотук, обяснявайки, че „… десет години лекарите и медицинските сестри напускат страната, няма реформи, а НЗОК се точи…“, което би трябвало да означава, че за всичко са виновни ГЕРБ, той реши да продължи. Понякога и добрият оратор може да пропусне момента, в който би било по-добре да спре. Вместо това Радев продължи в същия патетичен стил: „Българите умират не заради коронавируса, а заради липсата на организация в болницата, лошото качество на живот, профилактиката и блокирането на други опасни болести.“ И сбърка.

През месец март или дори през април тази година подобно твърдение можеше да предизвика ако не симпатия, то поне разбиране. Тогава то щеше да прозвучи като продължение на задочния спор между онези, които предупреждаваха за опасността на вируса, и останалите, които смятаха, че става дума само за желание „да ни затворят устата“. Днес това вече не е така. Да се твърди, че „хаосът в управлението“ е причината за това „българите да умират“, изглежда прекалено спрямо сегашните обществени нагласи, които очевидно подкрепят необходимостта от предприемането на по-строги мерки. Нещо повече, нараства делът на онези, които настояват за още по-строги мерки и по-тежки наказания за онези, които демонстративно не ги спазват.

Реакцията дойде в следващите часове. Президентската администрация разпространи съобщение, в което думите на Румен Радев бяха преразказани внимателно, без пасажа за това защо „българите умират“. Сред по-голямата част от медиите, подкрепящи инициативите на Радев, съобщението за неговото изявление някак неочаквано „потъна сред новинарския поток“. И вместо в седмицата след приемането на бюджета именно неговата позиция да бъде използвана отново като отправна точка за медийно развитие на критиките към управляващото мнозинство и правителството, казаното от Радев някак бе оставено настрана, като че ли за да бъде забравено по-бързо.

Всъщност стана ясно, че Румен Радев не за първи път отправя апели и искания за преразглеждане на току-що приет бюджет. Финансовият министър Кирил Ананиев в интервю за „Седмицата“ на Дарик радио, определи като ниска компетентността на Радев по отношение на бюджетната процедура и изрази надежда, че не неговите експерти са го подвели. В този контекст, той разказа как Радев е поискал от него, в качеството му на съветник по финансовите въпроси, да се добавят още 300 млн. лева за армията в току-що приетия тогава бюджет. Ананиев дипломатично заяви, че това е отговорност на съветниците, които да не подвеждат държавния глава, но това би могло да бъде аргумент, ако Радев беше в първата година от мандата си, а не на по-малко от година преди неговия край.

Ехо-ефектът от паралелното говорене на БСП и Румен Радев затруднява определянето на това кой е истинският автор на тезите, но не оставя място за никакво съмнение в тяхното съгласуване. Всъщност няма толкова голямо значение кой кого повтаря. Важното е, че в амбицията си да доминира публичния дебат Радев прекали и трябваше да бъде оттеглен малко настрана, докато утихне ефектът от поредното ехо.

В оставащите малко повече от три месеца до редовните парламентарни избори можем да очакваме само изостряне на тона и още по-сериозно съперничество на терена на апокалиптичните прогнози и предупреждения. Това време всъщност е решаващо не за съдбата на управляващото мнозинство, за изборните шансове на опозицията или за която и да е политическа партия, а за постигането на поне частично намаляване на натиска върху здравната система чрез намаляване на броя на установените нови случаи на заразяване.

Изглежда, че и сега, както и през пролетта, мнозинството от българските граждани е готово да положи допълнителни усилия, за да преминем през първите три седмици от установяването на новите мерки. Тази енергия и мобилизация не трябва да бъде пропилявана. Хората отново са готови да се лишат от много неща и да изпитат цялата несигурност за домакинството и работните си места. Ако институциите подобрят координацията помежду си и успеят да отговорят адекватно на най-належащите проблеми, можем да постигнем окуражаващ резултат.

Това би било не само глътка въздух за здравната система, но преди всичко – за нашето общо разбиране, че можем да се справяме с трудностите. Ако това се случи, в публичното пространство ще има все по-малко място както за апокалиптични прогнози, така и за примитивните средства на пропагандната война, която се води през изминалите месеци.