Радан кукурига от върха на бунището

 

С прискърбие ви съобщавам, уважаеми читатели, че господа Реформаторите получиха поредния звучен шамар. И с още по-голямо прискърбие констатирам, че са напът да го преглътнат.

 

Казах само “господа”, а може би трябваше да кажа и “дами”, щото Кунева е жена все пак. И щях да го кажа. Подобно на вуйчото на Пипин IV (Стайнбек), сме свикнал да приемаме всички жени за дами,  докато те самите не пожелаят обратното. Кунева за съжаление го пожела… Всъщност не знам и дали е правилно все още да ползваме общо название за шарения файтон от партийки. До нас достига малко от това, което става в кухнята им, но и то е достатъчно, за да се убедим, че отношенията вътре в РБ само печелят от липсата на публичност. Вгледайте се внимателно в Радан и Кунева при някоя от все по-редките им срещи. Усмихват се лимонено и се ръкуват така, сякаш внимават да не се наранят. Препратка – драмите около регистрацията на Блока за местните избори. Но това си са техни, вътрешни работи. Дето се казва, не са се събрали да се обичат. Всъщност, като им гледам и работата, все по-често се питам защо са се събрали. За няма и година загубиха всичките си основания за съществуване. И заприличаха на оня дедо, дето го пратила бабата за олио, но той се върнал със захар, защото нямало ориз. 

 

 

Първо забравяш откъде си тръгнал, после – къде отиваш…

Оня ден депутатите отхвърлиха още на първо четене антикорупционния закон на Кунева. От въздуха го отхвърлиха, дето се вика. Проектът предвиждаше ново специализирано звено да прави проверки за имущество и конфликт на интереси на личностите на публични длъжности, каквито се явяват и самите депутати. От 211 души в парламента “за” гласуваха само 101 (от ГЕРБ и РБ). БСП бяха против, а ДПС, “Атака”, БДЦ, АБВ и ПФ се въздържаха. На практика Кунева се оказа прецакана от АБВ и НФ, ако и те да са част от управляващата коалиция. 

 

Логично беше да очакваме, че дълбоко неуважаемите ни народни представители ще отхвърлят закон, който е заплаха и за самите тях. Повечето са потенциални подсъдими. И дори и “студент по право с говорен дефект би могъл да ги изпрати в затвора за дълго”. 

Това, казвам, беше логично и очаквано. Нелогичното е в лекотата, с която Реформаторите преглъщат поредното политическо унижение. 

 

Борисов успокоява: “След три месеца този законопроект ще мине. Аз съм успокоил Меглена Кунева, говорих днес с нея по този въпрос и я успокоих”. 

 

И на нея колко є трябва, една добра дума, едно обещание, и тя се успокоява. Защото тя изпитва смесено притеснение, така да се каже. От една страна, се притеснява за закона, от друга страна - се притеснява да не се наложи да напусне правителството. И само с половин уста, с правата част, отрони нещо неопределено за преосмисляне на участието в управляващото мнозинство. Но Борисов побърза да є даде повод да остане и да чака… Годо. 

 

Естрагон: Какво точно искахме от него?

 

Владимир: Е... нищо определено.

 

Естрагон: И какво отговори той?

 

Владимир: Че щял да види.

 

“След 3 месеца ще го внесем закона отново, ще проведем разговор с политическите партньори. 25 г. не е имало такъв закон, затова смятам, че 3 м. забавяне не са фатални…”

 

Умее да успокоява, дума да няма.

 

И разговорът с “партньорите” наистина се проведе, АБВ и ПФ се обещаха за след три месеца. Здравният министър Москов излезе пръв от сбирката и каза многозначително: “Бял пушек”. Както при постигането на съгласие за избора на папа. Чел съм обаче някъде, че преди да пуснат бял дим, кардиналите турят бъдещия папа да седне на стола с дупка и всички минават да пипнат и да се убедят, че нещо виси през дупката. И тогава пускат белия дим с думите: Homo est. Демек - мъж е. Не съм сигурен, че Реформаторите ще издържат тоя тест…

 

“Доволен съм, разхвалва се Борисов, че ГЕРБ и РБ показаха волята си за борба срещу корупцията, въпреки че предложеният законопроект не успя да събере мнозинство.” 

 

Важното е да се покаже воля! Осем години лъжем Европа с една гола воля. Резултати няма, но воля има. И затова смятам, че точно по такива “репутационни” причини голямата част от депутатите от ГЕРБ подкрепиха проекта, за да се покаже воля. Защото пък предварителната аритметика беше показала, че и с тях проектът няма да мине.  

 

Вината, а може да се окаже и престъпление, на РБ е, че легитимира управлението на ГЕРБ като реформаторско пред Европа. Пред българското общество, в това число и пред самите симпатизанти на РБ, участието на лидери от Блока в правителството прикрива тайната колаборация на ГЕРБ и ДПС и създава лъжливата представа, че етнокорпорацията не участва в раздаването на баницата. Непрекъснатото бърборене около реформаторските инициативи генерира силен шум в системата и 

 

 

не само в ръководните среди на ГЕРБ, но и сред цялата политическа класа. Освен реформаторската мимикрия на Борисов, РБ прикрива вече и тази на ДПС. След “историческия компромис” Радан каза: “ДПС спечели привилегията да бъде част от съдебната реформа… сега вече никой няма да може да каже, че ДПС не е национално отговорна партия”.

 

Вече мина една година в празни приказки и нереализирани идеи. Реформите си остават все така на декларативно ниво. И присъствието на Реформаторите във властта легитимира тази поредна кражба на време. Тези, които започнаха като убедени реформатори, неусетно се превърнаха в безвредни идеалисти, а днес вече са вредни. Те се превърнаха в панделката на онова нещо в целофана, за което говореше навремето главният секретар на МВР Бойко Борисов. Панделката, която опакова едно напълно безцелно управление. В политиката на Борисов няма нищо далновидно - популизъм и демагогия във вътрешната политика, волунтаризъм в икономиката, “правешко” хитруване във външната политика. И Реформаторите участват в целия този маскарад, превърнаха се в част от користното невежество, което управлява държавата. И дори нещо повече – правят го възможно. 

 

Като десен човек седя и си мисля как така все не случваме на лидери. Не че левите хора са случили де… Лидери няма никъде. Навремето Атанас Далчев го беше казал много хубаво: “България е пълна с таланти, но няма характери”. Аз бих добавил и друго. У нас е пълно с политици, но няма нито един държавник. Защото държавникът се различава от политика по времевия хоризонт, в който мисли, по целите, които преследва, по средствата, които употребява. Нищо подобно. Едни хора стискат властта като умрял ябълка…

 

Единствената услуга, която Реформаторите могат вече да направят на себе си и на обществото, е да се оттеглят от това правителство на застоя и ясно да признаят, че в този формат реформите са нежелани и невъзможни. И да се молят хората да им повярват, че поне в намеренията си са били искрени.

 

В началото на годината Радан се обърна към опозицията с думи, които биха правили чест и на ранния Робеспиер: “Нашата любов към свободата е много по-силна от вашата любов към властта”. Още тогава патетиката на тези думи вече надвишаваше реалностите, но 

 

 

Ранният Радан твърдеше: За да се постигне основната цел на съдебната реформа – върховенството на закона, “трябва да бъде изкъртено мафиотското влияние на ВСС и прокуратурата”. “Зрелият” Радан кукурига от върха на бунището за някакъв исторически компромис, който постигнал със същата прокуратура и съюзниците є от ДПС. Ранният Радан се силеше да извади ДПС от властта поне за 10 г., “зрелият” Радан, Радан от времето след компромиса, вече определя ДПС като национално отговорна сила…

 

Втренчили сме се в съдебната реформа и не забелязваме, че промените се саботират във всички области. В образованието цари съмнителна тишина. В здравеопазването не е дори и съмнителна. Една по една реформите на Москов окапват. След безславният отказ от приватизацията на болниците онзи ден Здравната комисия в парламента отхвърли други ключови идеи за реформи на министъра, като например идеята Здравната каса да сключва договор само с болници, обединени в консорциум и осигуряващи комплексно лечение, а не процедури на парче. Междувременно стана ясно, че в последния работен ден от предишната сесия депутати от ГЕРБ са внесли някои от поправките. И изобщо във всички битки срещу статуквото Москов успява да излезе едва втори…

И се получава малко странно – реформатори има, реформи няма.

 

Слагайте си шапката за мислене, господа Реформатори! Идат избори, на които вашите избиратели могат да решат да ви кажат истината за участието ви в този кабинет. И тя няма да ви хареса… 

 

Спомнете си откъде тръгнахте и се върнете там. Реформаторският Тезей почерпи сили от улицата и сега, когато те явно са се изчерпили, трябва да се върне пак там. В противен случай ви чака съдбата на оня шоп, за който разказваше Дилов, който се връщал от панаир в Елин Пелин, където го набили, изнасилили и ограбили. Вървял си и си мислел: “От друга страна, човек се учи”. 

 

Има и по-лесен начин…