Светът се обърка до степен да престанем да се интересуваме от собственото си правителство. Което навърши една година. И, разбира се, не успя да изпълни обещаното – реформите хич ги няма. Казвам „разбира се“, защото още с приемането на бюджета за 2015-а беше ясно, че пари за реформи няма. Аргументът беше, че за една година такива ще се подготвят и в новия бюджет за 2016-а ще има и пари за тях. Уви, като гледаме бюджета за следващата година – пари пак няма. Въпреки милиардите, публично обявени от затягане работата на митницата. Въпреки „усвоените“ милиарди от дълга и въпреки планираното ново „усвояване“ – пак от дълга.
Както се казва – политика се прави с пари и с... а пари очевидно няма. Защото цяла година нито дума не се каза за икономиката. Има ли я, няма ли я, функционира ли, създава ли нещо – въпроси в нищото. Да, ще има повишаване на минималната заплата – вероятно както в предния мандат на ГЕРБ – в продължение на цялата година. И, да, всички социални системи все повече се напрягат, което винаги е предвестник на твърде сериозни проблеми.
Както се казва – нищо ново за втората година от мандата на едно правителство. Започва трупането на проблемите, чието решение правителството очевидно не успява да постигне. И, както се казва – обичайно следват смени на министри – т.е. възможност гневът и недоволството на хората да получат някакъв отговор. Персоналните грешки винаги са за предпочитане от идеята, че гражданите ще решат, че правителството не може да се справи.
Кои са слабите места в правителствената конструкция? Едва ли са нужни аргументи, ако кажем, че това са министрите от Реформаторския блок. Те твърдяха, че идват на власт заради реформите. Те не успяват не просто да направят смислени действия в тази посока. Нещо повече – няма дори смислени идеи. Така че изглеждат като естествените кандидати за смяна. Но дали нещата са толкова прости и естествени? Не. И всичко, което се случи с и в МВР, е добър пример, че политическата реалност е доста по-сложна.
Изборът на г-жа Бъчварова за министър на вътрешните работи очевидно е политически. Май. Защото в политиката винаги има постове, на които се слагат верни и лоялни партийно хора, но има и постове, за които тези две качества не са достатъчни. И това са постовете в държавното управление. За тези места се търси и сериозен професионализъм, подготовка и добро познаване на сферата, която дадената личност ще управлява. И аргументи от типа „това е сериозен професионалист“ са прах в очите, когато назначаваш за министър човек, който няма и най-минималната представа от онова, което трябва да ръководи. Защо един сериозен и отговорен човек като Бъчварова приема този пост, не се нуждае от никакъв коментар. Защо обаче тя е избрана, е доста интересен въпрос. Възможните отговори са няколко.
Първа хипотеза – за да се провали. Колко сериозни би трябвало да са напреженията по върховете на ГЕРБ, за да се стигне до подобна крачка? И трябва ли да приемем, че премиерът не е наясно какво ще последва от подобно назначение? Едва ли това е вярното твърдение, въпреки че има един човек, който би бил истински щастлив, и това е Цветанов. Той дори не успя да скрие публичното си задоволство от невъзможността на министъра да се справи сам с проблемите и последвалата стачка на служителите в МВР.
Втората хипотеза е, че нещата в МВР са дотолкова наред, че няма значение кой точно го управлява. Абсурдна теза, противоречаща на действителността.
Най-вероятното е отговорът да се крие на съвсем друго място. Извън системата. В политическите императиви. Министри ще трябва да се сменят – още при съставянето на правителството това е повече от сигурно. Защото бяха създадени всички условия –основно през бюджета, реформи да няма. Следователно трябва да е било ясно, че напрежения ще има. С новия бюджет тази политика на подклаждане на напрежения продължава. Кои министри трябва да си ходят, ще зависи най-вече от това кой ще ги смени. За да се постигне балансът на властта, това не може да са само хора от Реформаторите. Напротив, техните министри не само че ще бъдат бранени с плам и страст от лидерите си. Техните министри няма да бъдат закачани и от премиера – те са му в голяма помощ при онова, което предстои за властта. Но някой все пак трябва да бъде даден курбан, за да имаме стабилно управление и за потушаване страстите на недоволството. Министърът на МВР изглежда най-подготвен (може да се каже и „сготвен“) за подобна участ. Като верен войник, изпълнил задачата – в МВР нищо да не се случи, защото при такъв министър как да се случи, – разбира се, ще получи награда. А за нас остава да се питаме – това разчистване на терена ли е Цветанов да се върне на бял кон и, едва ли не, поискан от всички?
