Президентският кръжок на Румен Радев

Чували ли сте за Питър Робинсън? Много от вас със сигурност не са, но това е разбираемо. Сега обаче ще се сетите, че всъщност сте чували: Питър Робинсън, като млад сътрудник в екипа на президента Роналд Рейгън, е автор на емблематичната реч, в която е и може би най-историческата реплика на нашето съвремие: „Мистър Горбачов, съборете тази стена!“. Тази реч е посрещната с френетични аплодисменти от десетките хиляди в публиката. Годината е 1987-а, мястото е Западен Берлин, датата – 12 юни.

Това са може би най-великото слово и най-запомнящата се реплика от периода в края на Студената война, когато курсът към перестройка е всъщност признаване на несъстоятелността на социализма, а западните лидери вече са наясно, че промяната във фалиралите социалистически държави е вече въпрос на месеци и дни.

Защо, ще кажете, е важно кой е писал тази реч? Защото Питър Робинсън във времето показа, че е изключително важно какви хора пишат речите на един президент и какви хора формират публичната му политика. Самият той най-вероятно никога нямаше да разкрие авторството си и да преследва лична популярност, ако анонимни служители на американското посолство в Берлин не бяха се опитали да си присвоят заслугите. Но важното е къде е Питър Робинсън днес – автор и водещ на елитната политическа рубрика Uncommon Knowledge (налична в „Ютюб“ и като подкаст), старши партньор в Хувър Инститюшън към университета „Станфорд“ и един от водещите американски журналисти и анализатори, разговарял с легенди на политическата мисъл като Милтън Фридман, Томас Соуъл, Роджър Скрутън и много, много други.

Което показва закономерното развитие на хората от екипа на Рейгън – велик американски президент с очевидно велики личности в своето най-близко обкръжение.

Оттук следва и неизбежният паралел.

Кой пише речите на сегашния ни президент Румен Радев, кой набавя и анализира информацията, на базата на която Радев формулира публичните си послания и политическите ходове, и кой всъщност отговаря за публичния му образ?

Защото, извинете, че ви подсещам за тази персона, но това трябваше да е бившата журналистка Елена Йончева. А въпросната госпожа беше мистериозно изгонена от президентството само няколко седмици след назначението си там – уволнение и до днес останало без логично обяснение от двете страни. И покрай което все още се върти сянката на едни брюкселски кореспонденции, свързани с родител на госпожата, работил в полза на вражески на ЕС и НАТО страни. Но това са подробности. Същественото е друго: Кой е шеф на медийния екип на президента и кой изгражда публичния му образ?

Кой даде на Румен Радев безценния съвет да се превърти на лост, за да отвлече вниманието от срамната среща с т.нар. руски патриарх, на която среща българските медии бяха изгонени, а пред руските камери се случи унизителното набиване на канчета от страна на руските гости? И за която среща нямало, видите ли, запис и стенограма? И след като прегледах видеозаписите и видях, че микрофоните са включени (благодаря на всички, прочели и споделили тази моя публикация във „Фейсбук“), още на следващия ден се появи запис от мобилния телефон на свещеник? Ама вие сериозно ли?

Кой даде на Румен Радев безценния съвет да изтряска пред камерите, че на срещата във Варна между лидерите на ЕС и Турция, инициирана и организирана от България, се била чула само турската позиция? Кой даде съвет на българския президент да излъже, че въпросите за тракийските бежанци, обезщетенията за заграбените от Турция имоти и за намесата в изборите не са повдигани? Кой му подсказа уникалната дипломатическа щуротия – да търси сметка на европейските лидери, че не са поставили пред Турция въпроси, касаещи само двустранните ни отношения с тази страна?

Кой допусна от обкръжението на президента да излязат абсурдните му снимки по потник и гащи, от които всеки продавач на битака би се засрамил? Или от бургаските кръчми, в които купонясва до късно със съпругата си, излегнат на някакво вехто диванче?
Ясно е кой. Никой. Или някой, който няма как да бъде обявен.

Има прессекретариат на президентството, разбира се, но без имена. Има дирекция „Връзки с обществеността“ на президентството, разбира се, но отново без имена. Със сигурност професионалните журналисти, какъвто аз не съм, знаят кой всъщност работи там – все пак някой звъни и разпраща имейли. Но не това е темата.

Защото чиновниците от дирекцията не са тези, които изграждат публичния образ на тази институция. А за нас, българските граждани, е важна институцията президент. Не личността, защото личността е там само временно.

А в момента имаме институция президент, която не допуска българските медии на своите официални срещи. Но допуска руските. И записващ поп с мобифон.

В момента имаме институция президент, която открито лъже и изопачава фактологията от външнополитическите инициативи и срещи, инициирани и организирани от България в качеството ѝ на председател на Съвета на ЕС.

В момента имаме институция президент, чийто началник-кабинет продължава да осъществява ежедневните си задължения в пряко противоречие със законите на Република България поради липсата на допуск до класифицирана информация.

В момента имаме институция президент, за която не е проблем (за разлика от изпълнителната власт, откъдето един такъв зам.-министър беше отстранен) неин висш служител, а именно съветник по вътрешната сигурност, да се снима в хитлеристка униформа и с хитлеристки поздрав.

В момента имаме институция президент, за която не е проблем да си произведе несъществуващата длъжност „първа дама“. Която „първа дама“ редовно да шокира нормалните българи с излиянията си във „Фейсбук“ на тема гейове и спинозни котки, вицове за вещици и будители, смешки за умни и красиви мъже, които всъщност били жени, „филикутевски“ (оригиналният правопис е запазен) фолклор и обяснения за тоалети, дантели и лондонски дизайнерки.

И това, за огромно наше съжаление, уважаеми читатели, не е нито интересно, нито смешно.

Защото едни президенти са произнасяли речи като тази на Рейгън, а други са се набирали на лост.

И нашият, за съжаление, не е от първите. Няма и да стане с този екип. Сигурно е.