Плевнелиев - девойката от квартала с червените фенери  

Българската сатирична мисъл, чиито основи са положени от Иван Вазов в "Чичовци", достига своята кулминация в спора между булка Варлаамица и булка Селямсъзка, описан брилянтно в главата "Двете батареи". Тези яки българки показват, че националният характер не се задоволява само с обикновените обиди, а търси поетични дълбочини, щом трябва да оплюва съперника. Точно заради това двете булки си разменят култови ругатни сред които: "Гиди свиньо, дванайсеткиньо!", "Гиди ялова кукувица!", "Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко" и много други, които ще спестим, за да не покваряваме особено по-младата публика.

Очевидно Вазов (дори пророчески) е схванал, че всеки български спор, рано или късно, деградира до поредица от викове, което не знам дали трябва да се отбелязва в туристическите наръчници, но е добре да се знае от всеки, който иска да оцелее по родните ширини.

Казвам всичко това, защото четенето на стенограмата на срещата на управляващите партии за Изборния кодекс прилича на нещо, което дори и Вазов не би могъл да изобрети. В нея се появяват такива сатирични характери от ранга на Валери Симеонов например, че ако някой вземе да изчете репликите им на глас, е заплашен от скоротечен инфаркт от хилене. Например – премиерът Бойко Борисов още в началото влиза в остър спор с Патриота дали социологът Кольо Колев предвижда правилно изборните резултати. Човекът от Банкя е убеден, че експертът пак бърка, но бургазлията се люти – напротив, Кольо винаги познавал. После споровете преминават през мистичните избиратели в Нова Зеландия, за да приключат накрая с оценката, че цялата дискусия е минала конструктивно.

Истината обаче е малко по-различна и понеже няма да я прочетете и чуете в дежурните по скука и дезинформация електронни и печатни медии, точно тук е мястото да обобщим реалните мотиви на всяка една от управляващите партии да иска да си оркестрира нови изборни правила. А не бива да забравяме и скритите амбиции на опозиционните формации, които помнят дните си на миналото величие и като наркоман не искат да се откажат от софрата на властта. И, да, уви, стенограмата ни разкрива не политически разговор и не смислена политическа позиция, а едно делене на порции, едно балансиране на толкова много интереси, че дори само кратък поглед над разговора ще ни убеди, че предсрочните избори са неизбежни. Защото една държава трудно може да съществува в постоянна космическа лудост.

И така - ГЕРБ за първи път в своята история попадат на непознато минно поле. Част от най-скандалните предложения, които възмутиха обществото, са продукт на коалиционните им партньори. Обществото обаче разпознава ГЕРБ като основния носител на власт и хората на Бойко Борисов с лек ужас виждат как петната се лепят по тях, както никога не се е случвало преди. Това е черна ирония на историята. Преди на ГЕРБ постоянно им беше виновна тройната коалиция. Днес те вече са държани отговорни за всичко, защото прекалено дълго се задържаха на върха и доста нашироко се разпростряха. Заради това целта на Бойко Борисов на срещата бе да се опита да убеди Патриотичния фронт да се откажат от политическите си фиксации. От своя страна, Патриотите от известно време се държат като красавица, която трябва да бъде ухажвана, за да се опита да имитира класа в мига, в който трябва да остане без дрехи.

Мнозина вече правят евала на Патриотите, които отдавна се опитват да пресушат гласовете на ДПС от чужбина. Те и заради това подкрепиха предложението секциите в чужбина да са само в дипломатическите представителства. Това, от една страна, е удар срещу ДПС, а от друга - гега по ДОСТ на Лютви Местан, които реално са в режим на люта конкуренция за гласовете на българските изселници в Турция. Въпреки че хората на Симеонов не намериха правилни аргументи за своето предложение от гледна точка на демокрацията, то факт е, че то не е лишено от логика, предвид и възможността за електронно гласуване. Така де, попарата на туркофилите я сърбаме вече 25 години, дайте този път да пробваме и някаква друга „нецивилизована“ каша.

Тук все пак има и немалко подводни камъни. Защото когато открито си признаеш, че променяш фундамента – изборните правила, воден от реваншизъм към политически субект, тогава отваряш портите на ада, защото даваш силен аргумент на противниците ти и на тези, които ще дойдат утре на власт.

Принципно спорът около гласовете в чужбина е силно пресилен, защото статистиката показва, че сънародниците ни зад граница съвсем не са се избили да гласуват, но темата сега умело се използва като вътрешнополитически аргумент за трупане на пиар точки. Изобщо, когато политическият спор започне да се води не на идейна основа, а през битката за изборни правила (независимо кой я води), то тогава трябва да е ясно, че нещо в обществената атмосфера е радикално сбъркано или е напът да гръмне.

Горе-долу същото е положението и с идеята за дерегистрация на избирателите, ако пропуснат да се явят на два поредни вота. Това пък е правило, което определено трябва да бъде наритано от Конституционния съд и обявено за нищожно. Все пак подаването на глас е право, а лишаването от права си е антиконституционно, както и да го сукаме и да се оправдаваме.

Следващите, които се опитаха да се заиграят с Изборния кодекс, са останалите партии в уютната хралупа на Реформаторския блок – СДС и рахитичното Движение на Меглена Кунева. Незнайно защо, те изпаднаха в особено състояние на генетична летаргия. Тяхна обичайна поза е да се правят на най-горещите защитници на европравата на българите у нас или в чужбина. Нищо такова не видяхме сега. Те гласуваха секциите да са само в дипломатическите представителства и окото им не мигна. Към този вот се присъединиха и от ДСБ, чийто лидер Радан Кънев иначе уж е в опозиция. След това в мелодраматичното си изявление даже Радан обяви вота си за грешка. Десебарите се били объркали нещо. Хубаво, заел си дадена позиция - правилна или грешна, но вдигни чело и я отстоявай, иначе всички пак ни пратиха на щанда с раците, мидите и другите мекотели. Нагледахте се на подобни гласувания и около заема от 16-те милиарда на кабинета. След подобни изцепки „без да искам“ в друга страна едва ли партия би попаднала отново в парламента през следващите 100 години. Но тук е България, новата родина на вампирите, където хората ги крадат и убиват по улиците или в болниците от „без да искам“, където народът вече дотолкова свикна с кръвта и безправието, че обича да разнообразява парламентарната си фауна с всякакви морални изчадия.

Най-интересното е, че в същата шизофрения около вота съществува и АБВ, които с наближаването на президентските избори започват да се чувстват неудобно в управляващата коалиция, защото знаят, че трудно ще прилъжат жив избирател с оправданието, че са "социален коректив на управлението". Заради това изявленията на техните представители на срещата звучат като дзен философия, парадоксални и лекомислени. Между редовете се чете идеята на АБВ – хем да участва, хем също да се прави на опозиция. Изглежда примерът на ДСБ е заразителен.

Няма как да опишем цялата драма, ако не допълним картината и с изявленията на президента. Росен Плевнелиев, който отчаяно иска да бъде номиниран за втори мандат, ако се намери някой балък да направи това, се опита да се изплъзне от темата с неясното уверение, че може и да наложи вето, ама може и да не го направи. Стратегията на президента е ясна. Той ще се опитва да се харесва на всички, подобно на млада девойка от квартала с червените фенери в Амстердам, с надеждата, че най-накрая ще се появи богат принц и ще го спаси от този ужасен ужас.

Не бива да изпускаме от това уравнение и ДПС, които за сефте са в особена позиция. Да не кажа, че са поставени в непривичната за тях поза 69, но още се чудят дали са шестицата или деветката в случая. За първи път от много години насам те не са партията, която има контрол върху изборните правила, и това ги превръща в доста разлютена опозиция. Което не бива да ни заблуждава - именно на ДПС дължим част от най-големите изборни безумия през годините, които винаги са били приписвани на други партии, защото това е големият номер на тази формация - знае как да заличава следите си от бойното политическо поле и след това да играе върховна невинност. Същото се случи и при фалита на КТБ, инспириран вече знайно от Кой, и последвалите нови правила за защита на банките, за сметка на свободата на словото и информираността на граждани. Но в случая за вота - ДПС съвсем очаквано остро възразиха срещу отварянето на секции само в дипломатически представителства, но откъде и защо дойде цялата тази патетика? Нима не могат да научат избирателите си да работят с компютър? Или просто това бяха парламентарните писъци на вездесъщ фактор, който не е свикнал да не става по неговата свирка.

Ако се върнем обратно при Вазов, ще видим, че в своята книга той е изографисал цялата драма на българската политика днес. А тя звучи като пиеса на абсурда, защото в нея всички носят еднакви имена, макар че са различни хора. Това трябва да се попитат и почти всички участници в родния политически процес, всеки дърпащ към своята черга без мисъл за хората. Въпрос, достоен за референдум, стои и пред избирателите – има ли в България отделни партии. Може би отговорът ще бъде „не“, защото редовият българин отдавна всички ги псува накуп.