Петър Волгин: Русия - новият голям арбитър в Близкия изток

Генерално се променя ситуацията в Сирия. И в Близкия изток като цяло. И тези радикални промени стават изключително бързо. Доналд Тръмп иска да напусне Сирия час по-скоро. И е прав. Защо да харчи милиарди долари там? Защо да позволява да умират американски войници? Много по-добре е всичко това да бъде спестено. И Тръмп иска да покаже тази спестовност тъкмо сега, когато остава само година до президентските избори. Повечето американски гласоподаватели мислят като президента си. Специално по въпросите на външната политика. Те не искат страната им да харчи огромни суми в земи, които са на хиляди километри разстояние. Тези пари могат да бъдат похарчени по несравнимо по-добър начин в самите Съединени щати. За инфраструктура, за нови работни места. Доналд Тръмп има отличен усет за това какво искат повечето американци. Затова и спечели изборите. Повечето американци настояват страната им да спре да се прави на световен полицай и да се бори за световно господство. Най-малкото защото обикновените американци не печелят нищо от това господство. Печели единствено глобалистки настроеният елит. Печеливши са някои политици във Вашингтон и икономическите кръгове, които те обслужват. С абсолютно кухите си и лицемерни призиви, от сорта на  "Да установим демокрацията навсякъде по света!", те разбутаха целия Близък изток преди десетина години. Хилари Клинтън и феновете ѝ в Демократическата партия си стиснаха ръцете с неоконсерваторите републиканци в името на създаването на еднополюсен  американизиран свят. Разбира се, това нямаше как да се случи. Защото колкото и силна да е една държава, тя не може да господства навсякъде. Но пък може да създаде проблеми навсякъде. Точно това направиха  Съединените щати в Близкия изток. Доведоха го до ръба на колапса. Сигурно ще е необходимо доста дълго време, за да се стабилизира той отново. В името на "демокрацията" американците и техните близкоизточни съюзници въоръжиха  хиляди джихадисти, които трябваше да свалят правителството на Башар Асад. Така както бяха свалени други близкоизточни ръководители. На мястото им дойдоха не демократи, а ислямисти, които направиха обстановката в Близкия изток много по-лоша. Башар Асад също трябваше да бъде отстранен. И вероятно щеше да го споходи нерадостната съдба на Муамар Кадафи, ако не се беше намесила Русия.

По официална покана на Асад руските военни се намесиха активно в сирийския конфликт през септември 2015 г. Това беше началото на края на джихадистки групировки като ИДИЛ, "Ал-Нусра" и всичките им производни. Русия не просто пречупи гръбнака на тези терористични организации. Тя се позиционира като играч, без който се оказва невъзможно да бъде решен какъвто и да било важен въпрос в региона. За почуда на мнозина "разбирачи", които продължават да слагат знак за равенство между Русия и някогашния Съветски съюз, руската дипломация се оказа също толкова успешна, колкото и руското оръжие. Москва установи отлични отношения с всички важни играчи в Близкия изток. Най-напред Русия спаси Сирия от разчленяване и превръщането ѝ в поредната джихадистка крепост. Само за четири-пет години Москва изгради отлични отношения с Турция и Иран. Преди дни Владимир Путин направи изключително важно посещение в Саудитска Арабия  начело на делегация от 200 души. Саудитите от десетилетия са едни от най-важните американски съюзници. И ще останат такива. Но си партнират и все по-активно с Русия. Двете страни си сътрудничат отлично в най-важната област - енергийната. Работят в тясно сътрудничество, за да поддържат изгодни, и за Москва, и за Рияд, цени на нефта. Още през 2016 г. бе подписано съглашението „ОПЕК плюс“, което засяга именно този въпрос. При настоящото посещение беше подписана специална Харта за сътрудничество на страните производителки на петрол. Бяха подготвени и десетки споразумения в областта на промишлеността, военнотехническото сътрудничество, селското стопанство, високите технологии. Това за пореден път доказва, че Русия е все по-желан партньор на държавите от региона. При това не само за мюсюлманските държави.

Москва поддържа прекрасни отношения и с основния дразнител на арабите - Израел. Преди всички важни парламентарни избори израелският премиер Нетаняху надълго и нашироко разговаря не само с Доналд Тръмп, но и с Владимир Путин. Така показва на съгражданите си, че е на „ти“ с основните играчи, от които зависи развитието на ситуацията в региона. Русия успява да има отлични връзки и с Иран - главния противник на еврейската държава.  Усилията на руската дипломация доведоха дотам,  че президентите на Иран и на Турция Хасан Рухани и Реджеп Ердоган  си стиснаха ръцете, макар че доскоро не си говореха. Още нещо, немислимо доскоро, се случи тези дни. Сирийските кюрди и официалните власти в Дамаск се разбраха да действат заедно. Договорката  бе парафирана именно в руската база в Сирия Хмеймим. Някои наблюдатели изразиха опасения, че благодарение именно на тази сделка може да се стигне до пряк военен сблъсък между войските на Дамаск и Анкара. Такъв песимистичен сценарий обаче едва ли ще бъде реализиран на практика. Много по-вероятно е Сирия и Турция да получат това, което искат. Ердоган ще има своята зона за сигурност, а Башар Асад ще си върне контрола върху голяма част от Северна Сирия, който загуби преди години. И всичко това е възможно именно благодарение на посредническите усилия на Русия.

Успехите на руската дипломация се открояват още по-силно на фона на все по-безпомощния в областта на външната политика Европейски съюз. ЕС за пореден път доказва, че няма никакво външнополитическо влияние. Да, валят гневни декларации от различни европейски столици по повод турската операция "Извор на мира". И какво от това? Ердоган никак не изглежда притеснен от словесната евроканонада срещу него. Даже май се забавлява с нея, след като подвиква небрежно: "Ей, Европейски съюз...", и плаши Европа, че ще я наводни с милиони сирийски бежанци.  Силни (уж) европейски лидери като Еманюел Макрон и Ангела Меркел вдъхват  такъв респект у Ердоган, какъвто "респект" вдъхва  един заек пред зинала да го погълне боа. Лидери като турския президент се впечатляват само когато имат срещу себе си равностойни събеседници. Какъвто е Владимир Путин. Ето затова Ердоган ще съгласува "бъдещите си творчески планове" с Владимир Владимирович. А Еманюел и Ангела просто ще бъдат уведомявани за това, което има да става.