„Ден за размисъл? Чудесно!
Предстои народен вот.
Като кон на празна ясла
в размисъл е цял народ.”
Виктор Самуилов
И така, навлязохме в „страстната седмица” преди изборната неделя за едни, Голгота за други. Тези избори вървят доста лежерно, както стана дума и миналия път, но на финала ще има малко екшън. Кой каквото е скътал, ще го извади сега. Някои наричат това компромати, но ние не сме съгласен. Това е дълг на всеки съвестен гражданин! Какво казва дедо поп, преди да обяви един съюз за законен? Ако има някой, който знае нещо, да говори сега или да замълчи навеки. И, въоръжени с това знание, ние ще седнем в събота, в деня за размисъл, цял ден ще мислим и размисляме и в резултат ще изберем най-добрия.
Да се не надяваш…
Че има нужда от такъв ден, има. Не сме единодушен обаче по въпроса кога да бъде. Ако ПП „Четвърти километър” вземе властта, по-точно когато я вземе, като неин лидер ще предложим да се премести денят за размисъл след изборите. Да се мисли преди изборите, е безсмислено. Партиите са наизвадили предизборните лъжовници, разтягат захарозо-амилозния гел (локум, казано просто), въртят ония ми ти мазни масали и човек става оптимист въпреки себе си… „Да се таковам в главата проста…”, е саморефлексия, която идва после.
Между другото, социолозите отдавна са установили, че ако изборите се повторят в понеделник, голяма част от хората биха гласували различно. Което не означава непременно правилно де. Те затова турците викат - да им имаме акъла на българите, дето им идва после. Между другото, Макиавели пише, че за да разбереш един народ, трябва да си го управлявал. Затова цитираме турците като меродавни. Разбира се, според най-последните тълкувания то е било само присъствие с тенденция да прерасне в гостуване. Но все пак са ни наблюдавали отблизо.
Има обаче аргументи и в полза на деня за размисъл преди вота. Възможно е да сте забравили, но единствените избори, в които нямаше официален ден за размисъл, беше на парламентарните през 2009 г. Тогава по предложение на Бисеров, подкрепено от БсП, размисълът беше премахнат. Червените ги беше страх, че ако размислим, няма да им дадем втори шанс. И ни оставиха да идем на изборите немислили. И тогава избрахме Бойко Борисов и ГЕРБ. Както сполучливо се изрази колегата Васко Сотиров, „на малко нещо се надявахме, голямо нищо получихме”… Не че беше забранено да се размисля, не. Който искаше, можеше да си размисля частно. Но българинът, като му дадеш право да мисли или да не мисли, винаги избира по-лесното. Може би и при другите народи да е така…
После, гледайте каква ирония, през 2011 г. ГЕРБ върна деня за размисъл. Фидосова обясни: „Дълго го умувахме, но преценихме, че у нас той е полезен”.
Може би наистина поне за известно време, докато разберем, че да мислим е в наш интерес, трябва да има ден за размисъл. Електоралното съзряване е процес, който си има технологично време. Знаете ли, че долапчийският кон, дори и когато го пенсионират, продължава да ходи в кръг дълго след това, понякога и доде е жив…
Някои казват, че един ден за размисъл бил малко. Даже в Радомир една година искаха да въведат два дни за размисъл. Но ако се тръгне по тази линия, в Брезник трябва да дават по четири, в Перник - по цяла седмица... Не, за който мисли, и един ден стига, пък който не може и цял живот да мисли, все тая...
Властта няма интерес да мислим дълго. Замисляли ли сте се, че сменяме времето в последната неделя на октомври, когато обикновено правим изборите. А защо не го сменяме в събота, което според нас е по-логично? Защото, като се смени в събота, ще имаме един час повече за размисъл, а като се смени в неделя, ще имаме един час повече за спане. Може да ставаме мнителен, но така мислим. Властта винаги ги съобразява тия работи. Помним как царят смени времето точно в деня на сватбата на дъщеря си Калина и по тоя начин подари на младите един час повече първа брачна нощ. Тогава от „Стандарт”, които бяха бесни, че не се даде „Булгартабак” на Чорни, обвиниха царя едва ли не в злоупотреба със служебното положение. Е, може би имаше известна злоупотреба, но в крайна сметка той това време не ни го открадна. Това специално, за другото време още се колебая.
Като казваме, че е добре да се размисли, не бива чак пък да се пренапрягате. Защото може да е и опасно. Парламентарните изборите през 2013 г. се проведоха на 12 май. На този ден в клиниките по инвазивна кардиология в столицата бяха приети 16 души с инфаркт. А на 13 май, деня след изборите, приетите с инфаркт са 9 пъти повече – 147 души! Но! Божидар Финков, началник на клиниката по кардиология в УБ "Св. Анна" (вчера доц. Финков беше награден със званието „Лекар на България”. Честито!), обясни, че поради ниската си здравна култура повечето българи с инфаркт пристигали на втория и третия ден след началото на сърдечната болка. Което означава, че поне половината от инфарктополучателите са се сдобили с него в деня за размисъл. Излиза, че ако човек седне съвестно да размисля, като нищо ще го тресне я инфаркт, я инсулт… И от тази гледна точка е хубаво, че малко хора размислят съвестно.
Важното е да гласувате. Ако няма за кого, сигурно има срещу кого. Но първо размислете, доколкото ви е възможно. Ето няколко опорни точки, от които можете да започнете.
Не бива да се избират хора на възраст. Те, разбира се, имат опит, натрупали са и знания (някои от тях), но им липсва енергия. Казано в дисфемистичен дискурс, мързи ги вече.
В Япония, като стане човек на 60 г., го обличат в една червена мантия, правят му едно голямо тържество и го освобождават от задълженията на възрастен. И той почва да си гледа кефа. Да обикаля света и да го фотографира. А не като българската пенсия, която е принудена да симулира трудова активност доде е жива. Оня ден четох едно изследване на „Алфа Рисърч”. 58% от българите заявяват, че ще гласуват. Най-мобилизирани били турските избиратели (до 90%), селяните и полугражданите, и пенсиите. Затова съм на мнение, че освен пасивното избирателно право на пенсиите може да им се ограничи и активното.
И с жените трябва да се внимава. Учени от Единбургския университет констатираха по лани, че сред двата процента най-умни хора на планетата мъжете са двойно повече. Мъжете еволюирали интелектуално, за да са по-привлекателни, докато на жените не им било нужно да са много умни, за да се възпроизвеждат. Така де, то пък за тая работа какъв ли толкова акъл се изисква…
Разбира се, изборът на мъже също е рисков. Защото същите учени са установили, че и сред двата процента най-прости хора на планетата мъжете пак са два пъти повече. И дали защото не размишляваме качествено, но досега все от тия два процента избирахме. Трябва да се опитаме тоя път да е от другите.
И от учените трябва да се пазите. Те при възможност крадат повече. Защото го правят с научен подход. Простите крадат колкото могат да носят на гръб, но учените крадат с логистика.
Особено отбягвайте професори и доктори.
Проф. Мирчев, кандидатът на левелерите за София, дето уж не беше „простак от Банкя”, пък оня ден написа „сириици” вместо „сирийци”. Беше пуснал във Фейсбук една жанрово неопределена творба, може би хайку, в която вика на бежанците „далечни примитиви”, а работата на нашата полиция била да ги стреля на границата... Пък на премиера ни казва „дебелия Борисов”. Язък му за образованието и за професурата...
Между другото, ние сме решил вече да изписваме партията на червените така - БсП. Първо, защото социализмът при тях вече е толкова кът, че не заслужава голяма буква. И второ - този начин на изписване много напомня ВиК. Не ли?
Та за учените ще ви напомня, че Иван Костов беше доктор на науките, Станишев - доктор, Борисов - доктор, Доган - доктор... Те наистина всички са малки доктори и, слава Богу, че не са големи... Голям хаир видяхме от доктори, нема що!
Ами това е в общи линии. Като застанете в тъмната стаичка, сами със съвестта си и бюлетината в ръка, спомнете си кой какво е обещал. Макар че, дето се вика, обещаното не е като завещаното. Оня ден един приятел във Фейсбук ни припомни един действителен случай по изборите в Македония, за който сме писал преди години. Ходили македонските агитатори в едно село и питали: Пере, ти ко ке сакаш ога ние ги спечелимо изборите во недела? Я ке сакам кукя. Пиши му кукя на Пере. Кръстьо, ти ко ке сакаш? Я ке сакам ауди куатро. Пиши му ауди куатро на Кръстьо. Митре, ти кво ке сакаш? Я ке сакам курац. Как курац, бе?! Пере сака кукя, Кръстьо сака ауди, ти курац… Я сакам курац да си направим комплект со мудете, дека ми ги дадохте на предните избори. Като гледам, и ние в София сме готови за комплект. Пък тия в Хасково могат няколко комплекта да си направят… Изобщо добре сме окомплектовани по цялата родина. Нема лабаво, дето викаше Незабравимия…
Но така върви светът. Както сме отбелязал още през 1990 г. в тезисите си “Секс и политика при социализма”, и в политиката, както и в секса, на този отдолу му е по-горещо и по-тежко. Мислехме, че при демокрацията ще се сменим и уж се сменихме, ама пак на нас ни е по-горещо. Що така става?
