Най-голямата заблуда за БСП би била да реши, че победата на Радев е тяхна победа.
Обратното. Радев спечели въпреки БСП, въпреки червената номенклатура, въпреки тягостния спомен от времената на Виденов, Станишев и Орешарски. Радев спечели, защото е неоцапан в политиката и защото е извънсистемен играч.
Ако него Корнелия бе издигнала някой стандартен апартчик с многогодишен стаж на "Позитано", изходът от изборите щеше да е друг.
Проблемът с "оядеността" е ключов на тази кампания. Борисов изгуби заради феодалите и лобитата около себе си, които обърнаха държавата на софра. И заради Плевнелиев, който превърна президентската институция в карикатура. Това няма как да продължава повече.
Ако премиерът събере сили най-сетне да скъса с обкръжението си, има шанс да остане във властта с достойнство. Не е тайна, че от години битката за държавния кокал е като интрига от Шекспирова трагедия: коварства, козни, взаимна ненавист между съратници, абсурден страх, патологична алчност и користолюбие... И всеки чака топовният гръм, когато кралят ще вдигне наздравицата - като в "Хамлет".
Борисов наистина трябва да изпие горчивата чаша.
И да обясни за Кристалина Георгиева и унижението, причинено на България покрай скандала с ООН. Да обясни защо е назначавал министри под диктовка на кръга "Капитал" и Иван Кръстев. Да обясни защо дундуркаше в правителството и властта провокаторите Христо Иванов, Радан Кънев, да обясни защо назначи социоложка за шеф на МВР, а пишман-земеделец - за военен министър. Да обясни защо се обгради със съветници от "Протестна мрежа", защо допусна "Котараците" и обръчите от фирми на Доган да преядат от държавни поръчки.
Да обясни и защо издигна за президент възможно най-неудачната кандидатура. Вярно ли е, че Цветанов го е подвел и е лансирал Цачева, за да оглави Народното събрание?
В ПИК го пишем от две години, още от началото на мандата. Борисов трябваше да управлява сам, без псевдореформаторските си патерици. Ако не, да иде на извънредни избори. Допреди издънката с Цецка Цачева, щеше да ги спечели убедително. Сега вече работата е изтървана.
И все пак оставка в момента би била пагубна за България. Представете си само - президент с изтичащ мандат, лишен от всякакво обществено доверие, ще трябва да състави трети служебен кабинет. Народното събрание е без председател. Правителството е в оставка, бюджетът не е гласуван, светът се тресе, а бежанските орди нахлуват по границата. Какво правим изобщо, самоубиваме ли се?
Най-страшен, разбира се, би бил римейкът на моделът "Орешарски". Това не е призрак за плашене на заблудения електорат - Доган пак се облизва в сараите, по-самоуверен отвсякога. Ако Радев стане президент, човекът в сянка зад него ще е Ахмед Доган, не Корнелия Нинова. Някой съмнява ли се?
Пак трябва да избираме между по-голямото и по-малкото зло. Дилемата е особено трагична при стотиците хиляди, които подкрепиха на първия тур патриотите. Ясно е, че за тях Цецка ще изглежда нелепо в президентски одежди, че о.з. генерал Радев се вписва по-органично в представата им за лидер. Но ще дадат ли тези хора гласа си за поредната креатура на сараите?
Да помислим до неделя, защото след това мисленето може да отстъпи на хаоса.
