Бузлуджа отвъд кебапчетата и медийните видения  

Медиите имат изключително еднообразен и банално еднотипен модел за отразяване на грандиозните събори на Бузлуджа. Обикновено репортерка от произволна телевизия влиза в кадър и задъхано, все едно обобщава вселенска мъдрост, казва: "И тази година на събора на левицата се продаваха кебапчета, бира, чаши с образа на Корнелия Нинова и магнитчета със снимки на всички председатели на БСП досега". След това започва една разходка из лицата на хората на Историческата поляна, като се акцентира най-вече върху възрастните, които седят на тревата. Идеята винаги е една и съща - да се покаже, че левицата живее с време назаем и утре най-накрая ще освободи държавата от своето присъствие. Фиксирани в битови детайли, обикновено медиите пропускат основния идеен смисъл на събора и значението, което има той за редовия социалист. В една обществена среда, където все повече виждаме диктатура на пиар триковете над идеите, такъв политически поход изглежда екзотичен, неразбираем и странен, особено на по-младите журналисти, които са свикнали цялата политика да се изчерпва с вицовете на Бойко Борисов. БСП обаче е най-старата партия в България, което е гордост и проклятие, сила и ахилесова пета, източник на мощ, но и на умора. Цялата тази сплав от противоположни емоции обаче превръща левицата в най-автентичния политически фактор в нашето общество. И заради това е често явление в социалните мрежи дори и хора, които иначе пращат БСП в Сибир поне по три пъти на месец, като стане обществена криза, да се питат като Шекспирови герои: "Къде е позицията на левицата? Къдееее?". Разбира се, за да откриете каквото и да е за БСП, ще трябва да си търсите алтернативни източници, защото по телевизиите ще видите само димящи скари и дребни сувенирчета.

В медийната пушилка от кебапчета, интриги, злост, високомерие и солидна доза лакейско презрение мнозина изтърваха основните политически акценти на събитието. А както винаги, именно те бяха интересните, защото разкриват доста за политическите действия на опозицията в битката наесен за местната власт. Най-интересният акцент на събора, без да преувеличаваме или да надуваме фанфари, беше речта на Корнелия Нинова. Последният път, в който съм чувал хората активно да коментират така реч на председател, беше през 2005 г. Тогава, само да ви припомня, Бузлуджа се проведе в особена ситуация. БСП се беше опитала да направи правителство, но то така и не бе гласувано. След това започнаха едни дълги 40 дни на преговори между БСП, НДСВ и ДПС и никой не беше наясно накъде вървят нещата. Точно тогава Бузлуджа беше особено вълнуваща, а и до днес смятам, че именно тя беше върховният политически миг на Станишев. Ще се върнем към неговата фигура малко по-надолу в текста, но в онзи миг хората на върха усетиха речта му като много лична, смислена и незаобиколима като послания. В подобна ситуация днес се оказа и Корнелия Нинова. Ще нахвърлям грубо точно в каква ситуация се оказа БСП преди своя празник. В началото на годината левицата в продължение на три месеца и половина бойкотира работата на парламента. Левицата заложи всичко на картата на местните избори с идеята, че резултатът от тях ще разтърси българското политическо блато и ще започне процес на прочистване и промяна на статуквото на безвремието. Не смятам, че този залог беше високорисков или халюцинаторен, както днес твърдят някои самозвани специалисти, майстори в дисциплината, че със задна дата миналото все им е безкрайно ясно. Грешката на БСП не беше, че излезе от парламента, нито че продължи бойкота толкова дълго. БСП сбърка, че това излизане не се превърна в по-мащабна акция, не получи протестни измерения, които да активизират по-истински гражданската енергия.

Смятам, че моят анализ може да бъде открит в речта на Нинова. Тя се обърна към хората за съдействие. Обяви, че Борисов стои на власт не защото управлява добре, а защото управлението му е потопило страната в апатия. Това си пролича и по активността на евровота у нас - най-ниската в целия Европейски съюз. Силата на ГЕРБ не е в тяхната корпоративна мрежа, в паяжината от дриймтиймове и феодални зависимости, а в постепенното обезсмисляне на институциите. Разграждането на държавността, което всички виждат, делегитимира изборния процес. Хората вече са отчаяни и не смятат, че гласуването може да разреши основните им проблеми. Идеята, че няма алтернатива, не идва от това, че опозицията е бездейна, а че никой не може да си представи коя партия след ГЕРБ ще може отново да възстанови държавата след техните безобразия. Точно заради това в речта на председателката се появи ключовата реплика: "Изправете се и те ще паднат!". И това не е послание насочено единствено към БСП. Това беше послание към всички, които искат промяна. Отделен въпрос е ще бъде ли чуто то, но идеята е, че ако всички се изправят срещу ГЕРБ, всесилните велможи и костюмари на Борисов изведнъж ще се окажат малцинство. Това подсказва много за тактиката на левицата наесен. БСП тръгва към местната власт не с партиен егоизъм, а с идеята да бъдат демонтирани монолитните корупционни схеми на ГЕРБ. Очевидно е, че това е задача, която изисква усилието на повече от една партия. Другата част от речта на Нинова беше потвърждение на курса, който е поела и заявката, че тя няма да се отклони от него. Хората на поляната разчетоха веднага посланието, а то не е било прикривано зад някакви метафори. Председателката на БСП не прие идеята, че БСП е разцепена и разделена, както внушават много хора. Нито пък се съгласи, че БСП е била разгромена на европейските избори. Между другото - емоцията на Бузлуджа тази година се дължеше и на това. Властовата пропаганда просто пресоли манджата. В дните след изборите слушахме, че БСП е разгромена, унищожена, унижена, съкрушена. А истината е, че резултатите показват нещо съвършено различно - скок на гласовете и един евродепутат повече. Тази медийна манипулация можеше да разкърти левицата, ако беше проведена както трябва. Предозирането на пропагандата обаче имаше обратен ефект. Виковете на върха го доказаха. Нинова инжектира адреналин на членската си маса, което беше от жизнено значение за изборите.

Разбира се, няма как да избягаме от въпроса за разделението в БСП. Дори и ние да се направим на слепи, то медиите ще го поставят отново и отново. Сергей Станишев, поне според мен, направи огромна политическа грешка, че не се появи на Бузлуджа. Нито пък някой от т.нар. "вътрешна опозиция" (нали те самите протестират, че им слагат този етикет). Няколко дни преди Бузлуджа президентът на ПЕС пусна една "програмна" статия във вестник "Дума", наречена почти като у Чернишевски "Докъде ще стигнем". Текстът е леко коварен, защото започва като проповед на Майка Тереза за диалог, единение и сплотеност, а най-накрая завършва като злостна оратория за действията на досегашното ръководство и атаките срещу отделни лидери на партията по места. Далеч съм от мисълта, че Корнелия Нинова е безгрешна или че не може да бъде критикувана, но както винаги, фигурата на критика е от ключово значение при оценката на посланията. Тоест Сергей Станишев трудно може да бъде привидян като ангел на доброто или на изборните успехи. Това не е заяждане на дребно, а просто признаване на болезнената фактология - помним изборните загуби, за които е необходимо човек да има три ръце, за да ги изброи адекватно. Нещо повече - предишният председател няма как да бъде видян и като човек на диалога, смирението и единението, защото именно при него АБВ се отцепи от БСП. Разбира се, на всеки първановист мога да кажа: "Хареса ли ви в пазвата на Бойко Борисов, а?", но всички ясно помним, че в онзи миг Станишев не само не избра диалога, а точно обратното - заложи на твърдия тон и радикалните действия. Тоест в статията си той иска от Корнелия Нинова да не се държи като него. А това е форма на политическа подлост. Но след като си сложил маската на вестител на диалога и протегнатите ръце, то задължително би трябвало да тестваш политическите си послания в реална обществена среда. Точно поради тази причина Станишев трябваше да изкачи историческия връх и да се появи сред хората. Когато имаш претенции за бъдещето на партията, тогава трябва да имаш силите да погледнеш избирателите си в очите. Вътрешната опозиция орева света, че Станишев е получил близо 30 хиляди преференции, което доказвало неговата популярност. Ако този резултат е наистина така значим, то значи президентът на ПЕС би могъл да се появи на Историческата поляна без страх от освирквания, викове и презрение. В крайна сметка - съборът на Бузлуджа доказа, че разделението в БСП е само виртуално, то е една измислица. БСП се променя, БСП търси свой нов образ, който да отговаря на предизвикателствата на 21. век, а има хора, които просто не искат да се разделят с миналото. Всяка промяна е болезнена, но БСП поне е доказала, че знае как да се променя. Във времена на безвремие това си е безценно предимство.