Безразборно сношаване роди 6 самостоятелни партии, вкара 2 нови и изроди 4-те коалиции

Ива Николова

43-тото Народно събрание съществува и функционира по закона на джунглата. Това изобщо не е метафора, а доказан факт на извечния принцип, че природата не търпи празно място. В смисъл, че ако някъде някакъв животински вид е напът да изчезне, първичните му инстинкти се задействат и към съответната група започват да се присъединяват нови екземпляри, докато стабилизират стадото, глутницата или каквото там е тръгнало да мре.
 
Същите процеси протичат и в сегашния български парламент. Последният опит за спасителна акция на изчезващ политически вид – в случая на родната левица, се изрази в обявеното вчера намерение на АБВ да прави нов парламентарен съюз с БСП за общи действия сега и в бъдеще. Което окончателно разпадна досегашната структура на парламентарното пространство и поставя въпроса: аджеба, какво избраха гражданите и има ли смисъл от подобни упражнения, след като са довели един от основните принципи на демокрацията – многопартийността и плурализма, до неговия пълен абсурд.

За да се ориентира човек в сегашното парламентарно пространство, трябва най-малко да е завършил военно дело и е желателно да е специализирал в областта на картографията на бойните действия, иначе е невъзможно да проследи движението на партийни маси в една или друга посока. Но, както са казали древните: когато фактите говорят, и боговете мълчат. В случая към фактите ще добавим и цифрите, защото те пък са абсолютно неопровержими.
 
След парламентарните избори на 5 октомври 2014 г. в 43-тото Народно събрание влязоха общо 8 политически сили, от които 4 коалиции и 4 самостоятелни партии. Коалициите бяха „БСП-лява България”, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и „България без цензура“. Въпреки че от тогава е изминала едва година и половина, за тези формации в онзи им вид е редно да се говори само в минало време. За разлика от 4-те партии, преодолели 4-процентната бариера в лицето на ГЕРБ, ДПС, „Атака“ и АБВ. Макар от началото на тази година ДПС да е толкова ошушкано и в парламента, и извън него, че е по-редно съдбата му да бъде причислена към тази на коалициите. При надлъжен разрез на политическата структура на сегашния парламент обаче, особено с днешна дата, се оказва, че нито коалициите са онези 4, нито самостоятелните партии са 4 и изобщо не става дума за никакви 8 политически сили. Преброяването на пилците през есента на 2014 г. установи, че 43-тото Народно събрание е побрало общо 43 партии (де да имаше и толкова политици!).
 
Защото при навлизане в парламента коалицията „БСП-лява България” се състоеше от 13 партии, Реформаторският блок – от 7, Патриотичният фронт – от 14, а „България без цензура“ – от 5. 
2 от тези коалиции – Реформаторският блок и Патриотичният фронт, и 2 от самостоятелните партии – ГЕРБ и АБВ, съставиха правителството.
 
Година и половина по-късно равносметката с коалициите е доста по-различна. Реформаторският блок де факто се разпадна. Такава коалиция все още има, но една партия от нея – ДСБ с нейните 5-има депутати плюс един-двама от гражданската квота (друго налудничаво понятие, като че ли тия от партийната са марсианци), се отцепиха. Така ДСБ увеличи с една броя на самостоятелните партии, макар да няма необходимите 10 депутати след самостоятелно явяване на избори, за да сформира собствена парламентарна група.
 
Своята дан за увеличаването на бройката на самостоятелните партии дадоха и други две коалиции. „БСП-лява България” изключи депутата си Георги Кадиев, който след кратки митарства по посока на АБВ създаде собствена политическа структура, допринасяйки за ненормалното роене на партии с партия „Нормална България“. Междувременно една от партиите в лявата коалиция – Български социалдемократи на Георги Анастасов, пристана също на АБВ по време на последните местни избори, но от вчера им е сърдита и очевидно пак ще се върне в левия алианс.
 
С Патриотичния фронт пък се сбогува депутатът Велизар Енчев, който реши да повтори подвига на съседската СИРИЗА с примеси от арабските събития и основа своята партия „Българска пролет“. Засега не се знае дали партията „Свобода“ на вече покойния й лидер Павел Чернев все още е част от ПФ, тъй като не е ясно дали тази формация има и други членове.
 
Коалицията „България без цензура“ не просто се преименува на Български демократичен център, но и тотално се разпадна и окончателно обърка парламентарната аритметика. От нея изчезна една партия – ЛИДЕР, която прие името на коалицията БДЦ, т.е. мутира, увеличавайки бройката на самостоятелните партии с още една. Единственият останал верен на ББЦ депутат в нея също представлява 1 партия – родоначалничката ББЦ.
 
Но от останалите се появи нова коалиция – Народен съюз, запазвайки първоначалния брой на политическите алианси в 43-тия парламент. Но към него се присъединиха още 2 партии – на Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски и БАСТА на бившите депутати от ГЕРБ Мирослав Найденов и Емил Димитров. И тъй като новосъздадената коалиция Народен съюз е представена в 43-тото НС, значи тези партии също са представени в него.
 
Най-изненадващо на родилната маса на нови партии в 43-тото НС легна и иначе монолитното и непоклатимо през целия преход ДПС. С вой и бурни скандали от национален и международен мащаб от него уникално и безпрецедентно бе изгонен баш лидерът му Лютви Местан барабар с още 5-има депутати, напуснали парламентарната група, и също създаде своя самостоятелна партия с името ДОСТ, което на турски означава „приятел“, а на български би трябвало да се чете като Демократи за отговорност, свобода и толерантност (последният да затвори вратата!).
 
Така междинната сметка показва, че броят на самостоятелните партии е нараснал с 6 бройки и вече е 49. А заедно с 2-те нови партии от Народен съюз в 43-тото Народно събрание те стават общо 51. Но по някакви странни политически закони за гравитацията, пред които бледнее дори и георията на относителността на Айнщайн, коалициите си остават 4, макар и не същите. И въпреки новата ситуация за създаването на нов парламентарен съюз, ерго коалиция, пожелана от АБВ с левицата в парламента, понеже „БСП-лява България” и без това си е коалиция. Не се знае какво правило би извел екстравагантният гений Айнщайн от това положение, но създателят на теорията за количествената страна на закономерността в природата Питагор вероятно би изпил характерната за онези векове чаша отрова.
 
На този фон като горд колос на партийната безпризорност продължава да стои Ана Баракова, която първа се втурна по трънливия път на самостоятелната политическа битност, напускайки ББЦ още при сформирането на парламента, но тъй си и остана поръчана и невзета до ден-днешен. Поставяйки с особена острота въпроса за преференциалното гласуване, което направи дезориентираната детска възпитателка депутат заради съвпадение на 13-ото място в листата с номера на самата листа на партията, измествайки един генерал и един професор.
 
Заради същото подобна съдба в началото на 40-ото НС споходи и 2-ма депутати от ДПС, които по зла ирония на съдбата бяха изхвърлени от парламентарната група на Движението от изритания малко по-късно Лютви Местан. Заедно с тях днес създалите вече партии и неорганизираните в политически структури депутати, които не членуват в парламентарни групи, са общо 11.
 
Странните цифрови парадокси продължават и в подкрепата на правителството. На принципа, че в природата (а явно и в нашата политика) нищо не се губи, само се видоизменя, от 4-те политически сили, подкрепящи управлението, отпадна една самостоятелна партия – АБВ, която тутакси беше заместена от друга – БДЦ. Но единствено от нея, понеже едноименната коалиция, в която стои бившата партия ЛИДЕР, е не само с друго име – Народен съюз, но и на друго колебаещо се мнение. (Ако някой не е разбрал, да прочете по-горе и да си води бележки. Иначе не става.)
 
Трудно е да си представим какво щеше да се случва в момента в Народното събрание, ако още важеше правилото, че 10 напуснали групата си депутати, които обикновено се провъзгласяват за независими, могат да правят своя парламентарна група. Това правило отпадна след 40-ото Народно събрание, когато в края му журналистите просто седяха на стълбите пред служебния вход и питаха притичващите с ръчен багаж депутати по коридорите: „Вие в коя стая се местите?“, за да разберат кой от коя парламентарна група се е отцепил и към коя се присъединява.
 
Едно човешко същество, провъзгласено за homo sapiens, нормално износва плод за 9 месеца. Оказва се, че един парламент, който би трябвало да е сбор от нормални мислещи същества, само за 1 година и 8 месеца е в състояние да износи цели 8 партии (а до края на този мандат остават още 2 години и 2 месеца). Което го приобщава към доста по-нисшите организми, да речем, от категорията на зелените еуглени, които се размножават чрез деление.
 
Не че у нас някой има друго мнение за парламентарното ни представителство, но колкото и да сме привърженици на Дарвиновата теория за разнообразието на видовете и на демократичните правила за плурализма и многопартийността, когато става дума за реформи, няма да е зле да се сложи някакъв ред в безразборното политическо сношаване и плодене в парламента. Защото сегашната ситуация вече го оприличава на западнал публичен дом с евтини жрици на любовта, които дори не са чували, че на света има и контрацептиви. Сиреч предпазни средства срещу нежелана бременност. В случая – политическа и непожелана от избирателите.
 
И изчерпва въпроса защо хората се отвращават от всички политици и партии и не искат да гласуват. А това няма да бъде преодоляно с никакви поправки в никакъв Изборен кодекс, които да удрят по правата на избирателите. А само с коренна реформа на правилата за правото на политическо съществуване в България.