V Валентин Николов е депутат от партия ГЕРБ в 41-вото, 43-тото и 44-тото Народно събрание. Николов е в щаба на генерал Бойко Борисов при избора му за кмет на София през 2005 г. Учредител е на гражданско движение и на партията ГЕРБ. От 16 февруари 2011 г. е заместник-председател на парламентарната група на ПП ГЕРБ. Последователно е член на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, както и на Комисията по бюджет и финанси.
V Николов е роден на 9 август 1971 г. в Габрово. През 1995 г. завършва Техническия университет – София, като магистър в областта на машиностроенето и двигателите с вътрешно горене. Николов е и магистър по финансов мениджмънт в СА "Димитър Ценов" –  Свищов. Специализирал е политически мениджмънт в Летния университет в Страсбург и в Нов български университет.
V През май 2012 г. е назначен за изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй".
V Женен е, с едно дете.
 

- Г-н Николов, вие сте популярен политик. Има ли обаче нещо, което не знаем за вас?

- Едва ли. Роден съм в Габрово в семейството на учители. Там и завърших математическата гимназия.

- Какви са спомените ви от детството?

- Имал съм и разбита глава, и ожулени колене. Всичко си имах. Щастливо беше детството ми, макар и бедно. Спомням си, че родителите ми обитаваха квартира на „Жилфонд“. Това беше блок, в който бяхме много деца, много приятели. Беше близо до гората и до една река - Синкевица. Там сме тичали. Спомените ми са повече от хубави и от училище. Бях умерено палав, но много любознателен, даже повече, отколкото трябва. Затова и тръгвах да правя какви ли не експедиции. Неща, с които изпреварвах възрастта си.
Пробвах например за колко време ще стигна до планината, която ми изглеждаше много близко. Мислех си, че ще успея за половин ден, а то се оказа, че и цял не ми стигна. В Балкана, опасна планина, бях чак късно през нощта. Родителите ми се бяха притеснили и ме търсеха. А с приятелите ми бяхме тръгнали на този поход без нищо с нас – нито дрехи, екипировка, нито храна. Бяхме много малки, някъде около първи клас.

- Откъде ви хрумна това приключение, бяхте впечатлен от литературен герой ли?

- Да, точно така беше. Освен задължителните детски книги, бях прочел с удоволствие сам, без някой да ме кара, романа „Леопардът от Рудрапраяг“ от Джим Корбет. Там се разказва за саваната в Кения. Това и описаните там животни доста ме вдъхновиха. Затова и интересът ми към фауната се обостри. Детска му работа. Томсойерова история. Щом излизахме на двора, винаги имаше деца. Наоколо бяха десетина къщи, а децата бяха около 20-30. И футбол сме ритали, защото винаги е имало с кого да играя. А пък родителите ни не са се притеснявали, защото бяхме в един голям двор и те във всеки момент можеха да ни виждат какво правим.

- Бяхте ли чавдарче, пионерче?

- Да, всичко по реда си. И знаете ли, тогава имаше трепет и вълнение. Времената бяха такива, че стимулираха да влизаш с вълнение в тези организации. В комсомола трябваше да вляза в 7. клас, но ме приеха в 8-и, защото ме хванаха да продавам стъклени топчета. Въртяхме един вид нелегална търговия.

- Това ранна форма на стопанска инициатива и предприемачество ли беше?

- От днешна гледна точка може и така да се прочете. Абе, бях видял, че има ниша за изкарване на някакви пари.

- А какво правехте с парите, колко спечелихте?

- Даже не помня. Тогава с 20-30 стотинки човек спокойно отиваше на училище. 9 ст. беше голямата боза. Покривал съм си детските нужди. Годините си бяха бедни. Събирахме марки и долари, за да можеш да си купиш от „Кореком“ джинси, дънки, касети, якенце. Имаше търсене на такива обикновени неща. И като ги придобиеш, се чувстваш щастлив. Сега, когато не е проблем да ги имаш, пак може да се чувстваш нещастен.    

- Бяхте ли ударник от бригадирското движение?

- Пращаха ни на бригади около Габрово, Боженци. Беряхме ягоди и какво ли не. В студентските години пък ни пращаха да събираме лук, кориандър.

- Как решихте да ставате инженер?

- Да, първото ми образование е инженерно. Всъщност тогава можеше да се кандидатства в едно цивилно и едно военно училище. Кандидатствах в Долна Митрополия за летец.

- И това ли е от детските ви мечти?

- Нещо от сорта – не толкова силна, но общо взето - да. Тогава кандидатствах и в Техническия университет в София. Бях състезател по математика. Бях добър – в окръжния отбор. Бях и програмист. Тъй че имах достатъчно подготовка, за да вляза където искам. От Долна Митрополия се отказах, защото бях много висок за самолет. Предложиха ми да завърша за ръководител на въздушното движение, но аз отказах. Вече знаех, че съм влязъл в Техническия университет и ще уча за машинен инженер – 1989 г.

- Тогава ли влязохте в политиката, кой ви покани?

- Да, беше бурно време. След първата, втората година студент дойде 1990 г. Започнаха протести, студентски движения. Бях не много активен, но участвах в тях. Вярвах, че за България нещо може да се промени към по-добро. Ограниченията на тоталитарния режим, погледнати през очите на младите хора, вече тежаха. Беше вече немислимо да не можеш да си изразяваш свободно мнението, да не можеш да си купиш това или онова, да не правиш купони или да не гледаш филми и телевизия. Мислехме за Запада като за някакъв идеал, като пространство, където човек може да живее нормално. Утопично си мислехме, че там всичко е справедливо, с неограничени възможности за растеж. Сега вече виждаме, че не е съвсем така. Оттогава ми е афинитетът нещо да развивам, да правя. Винаги съм бил в частния бизнес. Започнах да работя още като студент. Имаше една швейцарска фирма, купиха машини и ме привлякоха и като инженер. Започнах да управлявам предприятието.

- С какво се занимаваше тази фирма?

- Изтегляше полиетилени и полипропилени за бутилки и печати върху тях. Имаше около десетина машини. Трудно ги управляваха. Идеята всъщност бе на Шкумбата и на Драго от „Тоника СВ“. Вложиха се пари в това производство, но им беше трудно като артисти. 

- Това не бяха ли годините на пиратските компактдискове, не ви ли преследваха?

- Не, това беше нещо съвсем различно. Правеха се торбички, опаковки. Правехме опаковки за водата от Михалково. Аз бях мениджър на това предприятие. Беше ситуирано във Враца. Бях денонощно там. След това направих и своя фирма със съдружници. Развивахме кетърингова дейност, докато от различни институции започнаха да ни намекват, че трябва да се отблагодаряваме, за да можеш да работиш. Бях много негативно настроен към подобно поведение. Тогава реших, че така не може и нещата трябва да се променят. Така през 2005 г., когато Бойко Борисов освободи поста главен секретар на МВР и се кандидатира за кмет на София, събираше екип. Заради мои познанства с хората около него ме поканиха. Останах с единствената цел да успее като кмет и да промени нещата. Мислех си, след като създам организацията, да се отдръпна. Но се оказа, че създавайки структурата, тази структура вече има очаквания към теб. Тази структура издигна и моята кандидатура за кмет в „Младост“. По конюнктурни причини обаче бе лансиран Петко Дюлгеров, който сега е в ареста заедно с Иванчева. Още тогава се чу, че е корумпиран, не работи добре с организацията и го изключихме от партията. Г-н Цветанов застана зад нас. Тогава ме поканиха в Народното събрание.

- Кой ви покани?

- Издигнаха ме първичните структури. Аз съм ги създал. Вярваха ми. И сега ми вярват.

- Ключов момент от вашата биография е постът директор на АЕЦ „Козлодуй“, как поехте тази отговорност?

- Бях доста активен в парламента. Станах зам.-председател на Комисията по енергетика, след това - и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ – 2010 г. Като видяха, че мога да артикулирам конкретни теми и да се изказвам политически, заложиха на мен. Тогава Делян Добрев, вече беше зам.-министър и трябваше да замени Трайчо Трайков, ме покани за свой заместник. Аз му отказах, защото чувствах силата си в парламента. Нямах желание да влизам в изпълнителната власт. Той обаче ме помоли настойчиво, защото няма на кого да разчита. Искаше да има сигурни хора. С него работихме добре в парламента. В крайна сметка с доста неохота се съгласих. Започнахме да водим доста битки по извеждането на АЕЦ „Белене“ от приоритетите на правителството и затварянето на тази тема. Имаше референдум.

- Референдумът събра обаче достатъчно гласове темата да се върне в Народното събрание. Какви се експертните ви аргументи и не направи ли тогава България грешка с отказа от строежа на тази ядрена централа?

- Проблемите са два. Първият проблем, най-големият, е политически. Една такава централа те прави обвързан с конкретна страна, конкретни доставки, за дълъг период от време. Това е от порядъка на от 30 до 60 години. Това означава контакти, бизнес отношения, доверие. Реагиране по доставки, аварии. Т.е. ти се обвързваш с една страна дългосрочно. Това е политическият момент. Финансовият момент, който не е по-малък, се свежда до това, че един такъв проект вече не може да бъде правителствено финансиран или държавно гарантиран банково. Когато ЕС създава своите правила, започва да либерализира енергийния пазар. И започва да гледа на подобно финансиране като на държавна помощ. Затова в Европа през последните 30 години няма нито една ядрена централа, която да е държавно финансирана. Това вече е проблем и създава несигурност. Проблем се оказаха и ВЕИ-тата, които се подкрепят от правителствата. Те обаче създават върхова, а не базова енергия. И това вече е дисбаланс в цялата енергийна схема. В Белене Западът не искаше руска технология, а ние не можехме да осигурим финансиране, така че той да бъде завършен. С 20 процента от брутния вътрешен продукт като финансиране е реален рискът от дестабилизиране на цялата държава.

- Какво заварихте вие в „Козлодуй“, там вече двата малки реактора бяха спрени?

- За съжаление, да. Същите реактори ВВЕР-440 работят и в мента в Пакш, Унгария. В Словакия – също.

- Защо там работят, а в България – не?

- Това е големият въпрос. Според мен те бяха изтъргувани политически от тогавашната политическа класа. Преговарящ тогава беше Меглена Кунева.

- Кой е заинтересованият от тази договорка?

- Не е сигурно, че е имало договорка. Не е сигурно, че сме били натискани да ги спрем. Имам чувството, че от една страна, за да тръгне „Белене“, трябваше да бъдат затворени мощности. Това се въртеше в публичното пространство и като конспирация. Второто е, за да можем да угодим на някакви икономически интереси. Примерно американските централи, които са сериозно субсидирани и натоварват крайния потребител. А малките ядрени блокове даваха ниска себестойност. Така можеха да се натрупват парични средства за покриване на „Белене“.   

- Всъщност какво ще се случи, ако бъде изпълнено изискването за затваряне на въглищните централи след 2020 г.?

- Или ще внасяме ток, или ще сме на режим. Помним режима от 1990 г. Ако бъдат затворени, със сигурност ще стигнем дотам, ако няма заместващи мощности. 3500 мегавата са всички въглищни централи. Тази мощност не може да я замести дори едно „Белене“. А „Белене“ би се строило най-малко 10 години.

- Има ли разбиране у премиера Борисов и кабинета за проблемите, които споделяте?

- Те със сигурност схващат колко е сериозна ситуацията в енергийния сектор. По-големият проблем е да се изготви моделът, който да има визията занапред. Не е работа на премиера той да създава енергийна стратегия. Това е работа на Министерството на енергетиката. Той разбира и е свел задачи. А и към настоящия момент не са му малко на Борисов текущите задачи, камо ли бъдещите. Така че той очаква от всяко едно министерство да си свърши работата.

- Какво е вашето семейство?

- С жена ми Галина се запознахме на студентска бригада. И рано се оженихме. Нямахме и 19 години. Инженер е като мен, а завършихме и икономическо образование. Сега тя е директор и финансист в голяма частна фирма. Нямам нито един роднина в държавната администрация. Имаме дъщеря - Гергана, която е на 28 години. Тя е еколог. Вече съм дядо. Имам две внучета – Виктор, който е на четири години и половина, и Айрин – на две и половина. Те много ме радват.

- Как си почивате?

- Не успявам. Идеята на почивката е да се откъснеш от средата, която те натоварва. Със сигурност парламентът натоварва поради факта, че има много негативна енергия. Политиката си има своите правила и те трябва да се спазват. Който не ги спазва, политиката го изхвърля. Който се изморява, също излиза от политиката. Към настоящия момент не съм от най-активните депутати. Много информация съм натрупал и в парламента, и в администрацията. Нямам нужда от излишни битки. Прицелът ми е прагматизмът. В Комисията по енергетика съм и работя много добре и с колегите от опозицията, защото там няма нужда от противопоставяне, а от градивност. И това не е заслуга на ГЕРБ или на някого, а на всички нас.

- Не спортувате ли, в добра форма сте?

- Да, опитвам се да се движа. В момента живея в едно село до София – Горна Малина. Там обикалям с кучето. Шерлок се казва. Малко е уличник, кръстоска от две породи. Наследство е от дъщеря ми. Трябваше да го вземем, когато тя забременя. Събирам билки – кантарион, глог. Чета такава литература. Нещо не ми се получава спането и чета. Имам дървета вкъщи, правя си и домашно вино. Два вида – едното е по-скоро розе от памид, а другото е купажно - от мерло и каберне совиньон, но гроздето го купувам. По оценка на приятелите – получава ми се успешно.