Проф. Андрей Пантев: Депутатите боравят с 300 думи, обидно ми е да гледам парламента

Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в село Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ век. От 1975 г. преподава в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. През 1967 г. защитава първата си дисертация, а през 1984 г. става доктор на науките. Проф. Пантев е бил три мандата депутат от „Коалиция за България“. През 2002 г. получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“. Автор на множество книги, монографии и статии в нашия и чуждия печат.
 
- Проф. Пантев, били сте депутат в три парламента, какво е мнението ви за сегашните народни представители?

- Много ме ядосва този въпрос. Ще напомня, че аз съм станал депутат на 62 години. След като съм извървял всички етапи, пътища, задължения и изисквания за това, което съм бил преди това като университетски преподавател.Сегашния парламент не го наблюдавам, не ме интересува, а в някои отношения ми е скучно и дори обидно.

- Станахме свидетели на доста ниска политическа култура в парламентарната зала въпреки представителите на Харвард.

- Какви са тези от Харвард, каква им е темата на дипломната им работа, какво са написали, къде точно са учили... Аз не мога да си представя от Харвард веднага да тръгнеш да управляваш държава. Никой не го е правил.

- Защо ви е обидно да коментирате днешния парламент?

- Защото човек, който все пак се е занимавал успешно или не със Стамболов, с Гарибалди, с Наполеон, сега да наблюдава парламента... Какво да наблюдавам, като всички са еднакви.Навремето, преди Девети септември, когато някой завършваше в чужбина, в Мюнхен, Виена, Париж, идва и става зъболекар, архитект, ветеринарен лекар, агроном... А не се учи там само за да дойде тук и да поеме съдбините на държавата. Младостта невинаги е гаранция за качество. Тя е биологическо предимство, но далеч невинаги е умствено и порядъчно.

- В началото на промените в Народното събрание имаше хора ерудити. Сега нивото пада все повече. Защо?

- Аз не знам какво значи да си ерудит. Може да си ерудит по физика, по химия, по изкуство, но не непременно по законодателство. Аз никога не съм участвал в диспути по отношение на неща, които не разбирам. И не е лошо да се консултираш с колега, с когото споделяш определени принципи.Сега депутатите са по-хубаво облечени, по-ловко използват парламентарната лексика, която е не повече от 300 думи, наричат се непрекъснато „Уважаеми“ от трибуната, без да е така. По-рано хората бяха малко по-елементарни, но бяха личности, имаха позиция и невинаги гласуваха това, което са се разбрали. Какъв парламентаризъм е този, при който се знае предварително кой как ще гласува? Дебатът е да убедиш опонента си в правотата или неправотата на определени предложения. Чрез риторика да убедиш хора, които в началото на дебатите са мислели другояче. Но както виждаме, сега всичко прилича на доста примитивен, елементарен, едногласен театър. И когато използват думата политически – каква политика има тук, която не е основана на различни идейни, дори и философски основи. Всички са за пазарна икономика, всички са за свободна и независима България. И какво значи евроантлантически стойности? Употребяват фрази, които не разбират или се правят, че не разбират истинското им съдържание и вътрешно противоречие.

- Мислите ли, че в този хаос има шанс да бъде съставено редовно правителство?

- Не ме интересува и не мога да преценя. Но е ясно, че светът няма да може да продължи да съществува в този формат по простата причина, че не функционира. Хората от модерна Европа, която учи света не само на демокрация и на морал, си купуват свещи и почват да се къпят по-кратко и по-пестеливо...

- Вече се реши, че ще изнасяме оръжия за Украйна – не ставаме ли така страна в конфликта?

- Естествено. По време на Първата световна война, когато Германия и Турция са съюзници, самият факт, че България пропуска транзитно оръжие от Германия за Турция през наша територия, се обявява от Антантата за акт на враждебност и съприкосновеност с Австро-германския блок. Което става официално по-късно.

- Замръзват ли вече отношенията ни с Русия?

- Те са толкова враждебни, че отдавна са минали точката на замръзване. Сега, ако кажеш нещо добро за Русия, е смъртен грях, предателство, болшевизъм... Доколкото знам в исторически план, когато сме били противници с Русия, не сме цъфнали и вързали. И все пак руски авиационни бомби не са падали над Пирдоп, над София и Враца.Но няма смисъл да се изтъкват никакви аргументи, защото те не водят до решение или преоценка на тази угнетяваща насилствена индоктринация по простата причина, че тук имаме не само обедняване, имаме масово оглупяване, имаме масово конвенционални съгласия с всичко, което ни се съобщава. Никой не казва – този, преди да ни поучава и назидава, да си спомним какъв е бил баща му, дядо му и пр. Това нямало значение. Има значение тогава, когато съвпада със силните на деня. Никой не е длъжен да отговаря за постъпките на баща си и на дядо си. Но когато те поразително съвпадат с една хамелеонска метаморфоза, тогава вече имаме право – от морална гледна точка, да се замислим какви бяха те. И аз питам всичките тия съветски възпитаници, които днес изригват от злоба, защо не си хвърлите тогава и дипломите. Повечето от тях са завършили университета „Плеханов“, „Ломоносов“ и пр. Като сте толкова омерзени, хвърлете си дипломите. Има един френски аристократ по време на Великата френска революция, който се отказва от титлите си, от аристократичното си привилегировано положение, но се отказва и от замъци и други имоти. След като не искаш да имаш нищо общо с днешната система, махни всички собствености и титли, особено ако са по партийна история от миналото.

- В тази тежка криза ли е моментът да купуваме още нови 8 изтребителя?

- В съвременния свят, даже и да са 8 тези самолети, румънците мисля, че имат два пъти повече, кой въздушен флот ще победим с тях? Може би руския, може би американския? Това са просто фалшиви декларативни словесни постулати, които пак ви казвам, не мога да ги нарека политически. Те са докарвачески. Тук партии в истинския смисъл на думата няма. Има корпорации, има приятелски кръгове, има комбина кой да гепи повече и пр. Няма принципи, има – кой да се нареди по-добре, но почти всички са безлични.

- А приключихме ли вече със спасителите, народът би ли хванал вяра на още някой новопоявил се?

- Този лайтмотив в нашата и в по-голямата част от световната история за добрия народ и смешните или гадните, лошите политици, първо, е банален, второ, не работи. Не може ти в продължение на цял век да търпиш диктатори или лицемери, или фанатици и за това да нямаш никаква вина. Не е верно това. И народът, и гласоподавателите носят вина. Можем ли да кажем, че немският народ не е виновен за това, което прави Хитлер? Като фактически той го осъществява.Народът също трябва да понесе своята вина, а не вечно да се упражняваме в псувни или пък, меко казано, критики. Тези, които са там, са избрани благодарение на нас, благодарение на избирателната урна. И след това: Ама ние какъв го мислехме... Значи не си узрял за демокрация, след като за 5 дни някой може да те убеди да гласуваш за него, понеже има хубава вратовръзка и костюм. Народът носи основната отговорност за една или друга система на управление. Не може едно малцинство вечно да тероризира мнозинството.

- Напоследък пак се говори за президентска република, може ли да вирее тя у нас?

- Това е пълна глупост отново. Защото не системата прави хората, а хората правят системата. Тук какво ли не се говори – този закон трябва да се промени, онзи да се промени. Нашите закони не са лоши. Но никакъв закон не може да има ефект и приложение, след като не е в хранителната среда на една обществена подкрепа или обратна реакция. Хората правят облика на една държава, а нейните държавници са техни изразители. Кенет Кларк, авторът на „Цивилизацията“, беше казал: „Ценя надарените от Бога личности и таланти и онова общество, което им позволява да се изявят“. Когато едно общество не позволява, тогава и най-великият гений не може да направи кой знае какво значимо постижение в съвременния свят.

- Проф. Пантев, три мандата бяхте депутат от „Коалиция за България“. На всеки нови избори БСП се срива все повече. Какви са причините според вас?

- Никога не съм бил член на БСП. Как мога да знам. Аз съм бил в парламентарната група на БСП. За мен не е важно една партия на кое място е на изборите, а какви принципи отстоява. В България няма партия на бедните. И преди 20 години казах: БСП се срутва не защото е социална партия, а защото не е достатъчно социална.